Зовът на живото

След „Граница“ и „Към езерото“ Капка Касабова вече издаде и третата книга, „Еликсир“, от замислената четирилогия с художествена документалистика. За първите две има множество британски и европейски награди, прозата ѝ е изучавана в университети в Европа и Северна Америка. Множество похвални, дори възторжени рецензии се появиха в престижни издания като World Literature Today, The Economist, Financial Times, The Guardian. Това е доста мащабен проект, в който се преплитат лични спомени, наблюдения и преживявания... [...]

На ръба на онтоса

Присъствието на Златомир Златанов в българското литературно поле е предизвикателство. Обаче присъствие ли? Какво присъствие? Обосновано питане, тъй като Златомир Златанов изобщо не го отчита това поле, загърбил го е и не му пука. Всичко онова, което след Пиер Бурдийо и Жизел Шапиро сме свикнали да наричаме „социология на литературата“, него нито го грее, нито го пече. В този смисъл присъствието му тук е именно лимитрофично, съответно на заглавието на неговата последна книга „Лимитрофии“. [...]

Страхът от тълпата

Издателство „Кръг“ продължава да среща българската публика с писателки, майстори на краткия разказ. След „Идва събота“ на слабо познатата у нас Лусия Бърлин дойде ред на Шърли Джаксън и единствения ѝ публикуван приживе сборник „Лотарията и други разкази“. Джаксън e популярна сред феновете на ужаса с романа си „Свърталище на духове“, в който чрез имението Хил Хаус създава атмосфера с меняща се архитектура и кошмарно хлопане на врата, пример за интелигентно изградена метафора, без евтини жанрови прийоми. [...]

Мечтата за литература

Книгата на Борис Минков символично говори от междинното място между „онова, което е“ (историята), и „онова, което би могло да се случи“ (романа). Романът не изследва реалността, а съществуването. Последното е именно „всичко, което може да стане“. Тези разстояния обсъжда Цветан Тодоров, когато пише за „Изкуството на романа“ на Милан Кундера. Току-виж сме определили литературоведското изследване на Борис като литературнокритически роман. Защото „Висящите полета“ имат изискване за подобен „идеен спор“. [...]

История на графитите в София. Разговор с Константин Мравов

Понеже местната власт е имала донякъде по-либерално отношение, има и лоши проявления, и загрозяващи елементи. Така в централната част на града, но и в кварталите се обособиха места, които се превърнаха в своеобразни галерии. Те са предпочитани. В графити субкултурата е най-важно работата ти на художник или райтер да е видима. Затова надписите или платната трябва да са на видими места, законно или не. Сега мисля, че градът е доста нарисуван и това прави впечатление на абсолютно всеки. [...]