Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Лотарията и други разкази“, Шърли Джаксън, превод от английски Светлана Комогорова-Комата, художник на корицата Люба Халева, издателство „Кръг“, 2024 г.

Издателство „Кръг“ продължава да среща българската публика с писателки, майстори на краткия разказ. След „Идва събота“ на слабо познатата у нас Лусия Бърлин дойде ред на Шърли Джаксън и единствения ѝ публикуван приживе сборник „Лотарията и други разкази“ (1949). Джаксън e популярна сред феновете на ужаса с романа си „Свърталище на духове“, в който чрез имението Хил Хаус създава незабравима атмосфера с меняща се архитектура и кошмарно хлопане на врата, пример за интелигентно изградена метафора, без евтини жанрови прийоми.

Същото умение личи и в 25-те текста, побрани в „Лотарията и други разкази“. Едноименният разказ, подреден като последен, е сред основните вдъхновения на Стивън Кинг, което не бива да внушава очакване за жанрова литература. Оригинално замислен, с подзаглавие Приключенията на Джеймс Харис, този сборник носи ясно предупредително послание. По страниците му често се появява въпросният Харис, образ, заимстван от фолклорната балада „Демоничният любовник“. Записана за първи път в средата на XVII век, тя разказва за жена, която чака годеника си, но когато разбира, че е починал в морето, се омъжва за дърводелец. Четири години по-късно духът на моряка се завръща и ѝ обещава да я отведе надалеч. Името му е Джеймс Харис.

Сборникът на Джаксън е разделен на четири основни части, като между тях са вместени цитати от Saducismus Triumphatus – книга за вещерство, написана от Джоузеф Гланвил (отново през XVII в.), която силно допринася за истерията по онова време и косвено довежда до прочутите процеси на вещиците от Салем, описани в пиесата на Артър Милър. Всичко това са подсказки около тематичната основа на разказите. Те са за жени, обикновено домакини или работещи в Ню Йорк, задушавани от обществото, често безсилни пред прозаичната си съдба. Разкази за стаения ужас в привидната цивилизация, която е на ръба на пропукването. В историите на Джаксън често зеят дупки, от които се просмуква космическа самота.

В първата част на сборника домът често е отражение на идентичността. В „Бойно изпитание“ жена открива, че възрастната ѝ съседка се промъква тайно в квартирата, за да краде личните ѝ вещи, докато във „Вилиджър“ жена влиза в чужд апартамент, за да разгледа мебелите, обявени за продан, след което лъже, че те ѝ принадлежат. Разказът „Както майка го правеше“ ни запознава с подредения Дейвид, който кани съседката си Марша на гости, но скоро се оказва, че той е този, който постепенно ще напусне дома си, защото тя има среща с дяволития Джеймс Харис. В „Демоничният любовник“ младо момиче чака Харис, за да се венчаят, но той така и не идва. Това я принуждава да тръгне по улиците и да го търси, все едно е призрак. Шърли Джаксън не се нуждае от чудовища, за да ни изплаши.

Втората част на сборника се занимава с темата за отглеждането на деца, особено за връзката между майката и сина. В един от по-страховитите разкази – „Вещицата“, едно пътуване с влак внушава, че може би мъжката способност за насилие е истинското вещерство, а „Чарлс“ разказва за изобретяването на идентичност, към която децата прибягват, за да вършат пакости. В много от сюжетите родителите са шокирани от жестокостта, която се крие в децата им. В „Цветната градина“ Джаксън коментира и прикрития расизъм.

Зловещата история „Лотарията“ е финалният разказ в този сборник и тревожният път до него създава усещането, че скоро нещо ще избухне. Определян като един от най-значимите американски разкази, „Лотарията“ проследява организацията на годишна лотария сред населението на провинциално градче. Целта е да се повиши реколтата, а жителите да се предпазят от зли поличби. Джаксън описва в детайли организацията на събитието, без да обяснява какво печели този, който изтегли листчето с нарисувана черна точка. Близо до мястото на срещата е струпана голяма купчина камъни… Сляпото следване на традиции, което води до парализиращ ужас, е все така актуално и днес.

„Лотарията“ е книга за оправданите страхове, които една жена може да изпита в цивилизованото общество. На първо място сред тях, както ни разкрива едноименният разказ, е страхът от тълпата. Понеже няма нищо по-злокобно от организирана и методична група хора, решена в името на общото благо да пожертва човечността.