Култура / Брой 1 (2984), Януари 2022 / Кино

Васил Гендов, патриархът

Васил Гендов е дългогодишен професионален театрален (от края на 1910 г.) и филмов актьор (от 1914 г.), многолетен театрален и филмов режисьор, основател и мениджър (директор, ръководител) на собствена пътуваща драматична трупа, просъществувала без прекъсване от 1920 г. до 1938 г., неин драматург. След 9.IX.1944 г. цялата тази дейност минава в графата „буржоазно минало“, което час по-скоро трябва да бъде забравено. Ето защо родените от „революционните промени“ нови историци на театъра дори не споменават името Гендово. [...]

В сърцето на киното. Разговор с Мартин Макариев

Както в литературата и музиката, така и в киното жанрът конкретизира и слага историята в рамки, а режисьорът (ако е умел) има възможност да преведе зрителя за ръка през света, който е създал. Често една и съща тема се поставя в различни жанрове, което лично на мен винаги ми е било интересно. Смятам, че артхаусът оставя твърде голямо място за интерпретация на разказа и поставя смисъла му под твърде общ знаменател. Темите са винаги „глобални“ и са подходящи за разговор във философски клубове и интелектуални барове. [...]

Мечтата на Спилбърг пее и танцува

Първата екранизация на хитовия мюзикъл „Уестсайдска история“ (1961) би трябвало да е сред забранените „четива“ в САЩ през XXI в. – във филма няма нито един афроамериканец. Сякаш в Манхатън от началото на 60-те години не са чували за други етноси освен бял и латино... Добрата новина е, че новата екранизация на дебютанта в мюзикъла Стивън Спилбърг коригира горното недоглеждане (по улиците на Ню Йорк от 60-те вече се движат хора от всички цветове), без да се превръща в заложник на модерните расови преоценки. [...]