125 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Смелостта да бъдеш раним
23.03
2025
Смелостта да бъдеш откровен и раним – това е тихата сила на тази много лична книга, която Росица Чернокожева пише в продължение на няколко години. „Психотерапевтичен роман(с)“ е и личен дневник, и психоаналитичен текст. „Поех риска да бъда уязвима и да бъда себе си. Дали печеля, или губя – не знам. Но знам, че не мога да постъпя другояче – няма да бъда себе си“, пише тя. Дълги години е асистентка в Института за литература на БАН, работи в полето на литературата, психоанализата и психодрамата, авторка е на няколко книги. [...]
За едната снимка. Разговор с Йордан Симеонов
23.03
2025
Има два типа нагласи при снимането. Ние сме фоторепортери и винаги сме с т.нар. реактивна нагласа, да реагираме на външен дразнител. Дълги години живяхме в комфорта да създаваме фотографии, на които се обръща внимание и тук, и в чужбина. Аз хванах края на този период. Той започва след Втората световна война, когато фотографията е силна медия и има своето място в обществото. Това е едната нагласа – реагираш на външни събития, фотографиите ти да получават обществено внимание и възнаграждение под някаква форма. [...]
Духът на Родопите
24.02
2025
Фотографията ми е вродена, желанието да снимам се появи още когато бях дете. Навремето нямаше откъде да се запали човек, нямаше социални мрежи или интернет, и когато родителите ми ме попитаха какво искам да ми купят за един рожден ден, аз спонтанно им отговорих, че имам желание да снимам и искам фотоапарат. Исках да снимам, да запазвам някакви моменти, когато сме заедно с тях. Във Велико Търново имаше едно магазинче, където продаваха фотоапарати и ленти, и оттам получих първия си фотоапарат „Вилия“. [...]
Братството на костенурките. Разговор с Марко Видал Гонсалес
24.02
2025
През 2016 г. пристигнах в Българиа като студент по програма „Еразъм“ и това беше първата страна извън Испания, в която стъпвах. Освен липсата на усмивки ме впечатли и мизерията по улиците. Бабите, които продаваха цветя или зеленчуци, възрастните хора, които ровеха в кофите. Започнах да пиша на испански стихотворения на социална тематика, посветени на София и на тези гледки, на които бях свидетел. Обаче след година-две продължих да пиша стихове на български, вероятно в резултат от четенето на много българска поезия. [...]