В другия край на реката на времето
Мила дъще,
Здравей! Това писмо може би никога няма да стигне до теб. Ще го съхраня в банков сейф и в договора ще е указано то да ти бъде връчено точно двеста години след смъртта ми. Все пак вярвам, че има малко по-голяма вероятност да го получиш.
Сега си отворила писмото, нали? В твоята епоха хартията сигурно вече е рядкост, а писането на ръка е останало далеч в миналото. Ти четеш думите върху този лист, докато тате отдавна вече се е изгубил в дългата нощ на времето – от цели двеста години. Не зная какви промени ще са настъпили с паметта на хората, не смея даже да се надявам, че след толкова дълго време ти ще помниш как изглеждам.
Но ако четеш това писмо, значи поне едно мое предсказание се е сбъднало – хората са надделели над смъртта. Още в сегашната епоха беше изказано предположението, че първият безсмъртен човек вече се е родил. Аз съм сред малцината, които от самото начало повярваха на тези думи.
Не зная как сте го постигнали – може би сте модифицирали човешките гени, за да изгасите ключа на остаряването и смъртта, или пък сте намерили начин да дигитализирате паметта, за да я сваляте и качвате в различни носители, така че след смъртта на тялото съзнанието просто да се прехвърля в ново…
Мога да си представя още много вероятности, но едно е сигурно – в каквото и състояние да е изхвърчал животът, ти продължаваш да си ти. Даже, предвид дългото бъдеще, с което разполагаш пред себе си, в този момент сигурно все още се чувстваш като дете.
Щом си получила това писмо, значи е налице и още нещо важно – банката през цялото време е работила нормално, което ще рече, че през тези два века развитието на обществото не е било прекъсвано от съществени сътресения. Това е най-радващото. Ако действително е така, значи по всяка вероятност и останалите ми предсказания са се сбъднали.
Малко след като ти се роди, написах следното посвещение в началото на новия си научнофантастичен роман: „На дъщеря ми, която ще живее в един весел свят“. Вярвам, че светът в твоето време е изключително весел.
Къде четеш писмото ми? Вкъщи? Много ми се ще да знам каква е гледката през прозореца. О, да, сигурно изобщо не е нужно да поглеждаш навън. В свръхинформационната епоха всеки предмет се превръща в дисплей, включително стените – те могат да изчезнат, за да се озовеш насред произволно избран пейзаж…
Може би вече ми се смееш – то е все едно някой от късната династия Цин да се опитва да опише XXI в. Но знай, че светът се развива все по-бързо – технологичният прогрес през тези двеста години се равнява на постигнатото през предишните две хиляди, даже повече, така че аз съм по-скоро като някой, който се опитва да си представи XXI в. не от късната династия Цин, а от периода на Воюващите царства преди новата ера. При това положение въображението няма как да не изглежда твърде бедно спрямо реалността.
Но като човек, който пише научна фантастика, бих искал да се помъча още малко. Може би представата ми ще успее да се докосне до митологичната реалност, в която се намираш.
Окей, може би ти изобщо не четеш писмото, може би то е в нечии чужди ръце, държи го човек, който се намира някъде далеч, той или тя го чете, но за теб е все едно ти го четеш – усещаш допира на хартията, вдъхваш едва доловимото ухание на поизбледнялото мастило…
Защото в твоята епоха интернетът вече не свързва компютрите, а мозъците. Последният етап от развитието на информационната епоха би трябвало да е осъществяване на пряка мрежова връзка между човешките мозъци.
На твоето дете не му се налага да пише домашни като теб, традиционното образование вече не съществува, всеки може да се свърже в мрежата и мигновено да получи достъп до безгранични знания и опит. Но това навярно е просто незначителен детайл на фона на изцяло новия свят вследствие на мозъчния интернет. Какъв свят ще бъде това, наистина не мога да си представя, затова нека си остана при познатите теми.
Като споменах детето ти – заедно с него ли четеш това писмо? В този свят на безсмъртни хора има ли изобщо деца? Представям си, че има. По това време територията не би трябвало да е проблем. Слънчевата система разполага с обилни ресурси и ако Земята би могла да издържа максимум сто милиарда души, то ресурсите на Слънчевата система са достатъчни за още сто хиляди Земи. А вие със сигурност отдавна сте построили нов свят извън родната планета.
Около дома ти сигурно е просторно, редките далечни сгради прошарват зеления природен пейзаж. Урбанизацията може би е само един исторически период – информационното развитие в крайна сметка ще разпръсне градовете, докато накрая те изчезнат напълно, и тогава хората отново ще се свържат с природата. В същото време обаче виртуалните градове ще стават все по-големи – стига само да искаш, по всяко време можеш да се озовеш в столицата на модата.
Какво е небето в тази епоха? Небето е най-неизменният пейзаж в историята на човечеството, но вярвам, че и то е претърпяло някаква промяна. На него се виждат и други неща освен слънцето, луната и звездите. Земята се е сдобила с рехав ореол. Всички енергийни и индустриални производства са изнесени в космоса и реещите се заводи и предприятия образуват огромен пръстен около планетата.
От Земята може да се види формата на някои от нещата в ореола – приличат на огърлици насред небосвода. Това са космическите градове. Мога даже да си представя имената им: Нов Пекин, Нов Шанхай, Нов Ню Йорк и т.н.
Възможно е в момента ти да не си на Земята, а в някой от космическите градове или дори по-далеч. Представям си те в марсиански град под гигантски прозрачен купол, около който се вижда само безкрайната червена пустиня. Ти гледаш нощното небе през купола, взряна в една синя звездица – оттам си дошла, а преди двеста години с теб живяхме заедно на нея.
Каква е професията ти? В твоята епоха би трябвало да работят съвсем малко хора, а целта на работата им едва ли вече има отношение с препитанието. Наясно съм обаче, че все още съществуват много дейности, за които са необходими хора, някои от тях – изключително опасни. Например околната среда на Марс не би могла да се тераформира за два века – облагородяването и строителството върху марсианската пустош със сигурност е много тежка задача. Същевременно в знойните мини на Меркурий, под киселинните дъждове на Венера, насред опасностите на астероидния пояс, върху замръзналия океан на спътника Европа, дори в периферията на Слънчевата система, в студения космически покой отвъд орбитата на Нептун работят безброй хора. Разбира се, ти имаш право да избереш собствения си живот, но в случай че си сред тези работници – гордея се с теб.
Вярвам, че във вашата епоха вече се е появила една велика професия, която винаги е съществувала в човешкото въображение, мъчна и рискована мисия, изискваща небивала самоотверженост – космонавт в междузвезден кораб.
Вярвам, че докато четеш това писмо, първият такъв кораб вече пътува към някое друго слънце, а още много се готвят да излетят. Космонавтите в тях знаят, че са поели на еднопосочно пътешествие. Макар че продължителността на живота им е дълга, пътят напред е още по-дълъг, може би хиляди, дори десетки хиляди години.
Щастлива ли си във вашето време? Знам, че всяка епоха си има своите тревоги. Не мога да си представя какви са тревогите на вашата епоха, но пък се досещам за какво вече не ви се налага да се тревожите.
Преди всичко няма нужда повече да се блъскаш за препитание – по това време бедността е просто една древна и непозната дума; вие сте овладели тайната на живота, така че не ви мъчат болести; във вашия свят никога вече няма да има война и несправедливости…
Все пак вярвам, че неприятности съществуват, съществуват даже огромни опасности и кризи, просто не мога да си представя какви, както човек от Воюващите царства не би могъл да си представи парниковия ефект. Тук искам само да спомена това, което най-силно ме безпокои.
Открихте ли ги? Знаеш какво имам предвид. Срещата на човечеството с тях може да не се случи и след десет хиляди години, но може да се случи още утре. Това е най-несигурният фактор пред човечеството. Преди време написах един научнофантастичен роман за хората и тях, той сигурно отдавна е потънал в забрава, но вярвам, че ти го помниш, затова със сигурност разбираш защо именно тази част от бъдещето ме вълнува най-силно.
Срещнахте ли ги вече? Макар че няма как да чуя отговора ти, моля те да ми кажеш, просто ми съобщи – да или не.
Мила дъще, нощта напредва. В момента ти си на тринайсет и спиш в стаята си. Слушам ранния летен дъжд през прозореца и пак си мисля за деня на твоето раждане. Отвори очи почти веднага, малки бистри очи, които заразглеждаха с любопитство света и направо разтопиха сърцето ми. Беше първата година на XXI в., 31 май, в навечерието на Деня на детето.
Сега тате е в другия край на реката на времето, в тази дъждовна нощ преди двеста години. Желая ти да си вечно щастлива като дете!
Превод от китайски Стефан Русинов
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук