Ред

През ум нe би ми минало да стъпя в този град, ако не си бях намерила работа в него. Трудно се живееше с двете пенсии, хеле пък с неговата. Само допреди 3–4 години той все още рисуваше, продаваше по някоя картина. Най-важното, беше с незамъглен ум. Тъй че и да са ни липсвали средства – поглеждахме се в очите, колкото да се уверим, че нищо не се е променило – нямаме претенции един към друг, няма да капризничим, човек знае и две, знае и двеста. Хапвахме какво да е и тръгвахме покрай реката. [...]