Из малко слово за Пруст, което държах на моя 40-и рожден ден
Текстът на словото е издаден в „Събраните съчинения“ на автора. Публикуваният тук български превод е от книгата: Валтер Бенямин, „Съчинения по естетика на медиите“, превод от немски Александър Донев и Гергана Фъркова, издателство Fun Tasy, 2022 г.
В разбирането на mémoire volontaire [несъзнателната памет] нейните образи идват не просто без да ги викаш, при нея става дума много повече за образи, които никога не сме виждали, преди да сме си ги спомнили. Това става най-ясно при онези образи – също както при някои сънища – в които можем да видим самите себе си. Ние сме изправени пред себе си, както сме стояли някъде там в прадалечното минало, но всъщност никога не сме се виждали със собствените си очи. И тъкмо най-важните образи, проявени някога в тъмната фотографска стаичка на изживения миг, са онези, които ние виждаме сега.
Би могло да се каже, че всеки от нашите най-дълбоки моменти също като опаковката на пакетче цигари се сдобива с малка картинка, с някоя снимка. И онзи „цял един живот“, който, както често чуваме да казват, преминава през съзнанието на умиращия или на човека, изправен пред смъртна опасност, се състои точно от такива малки картинки. Те преминават бързо пред очите ни като изображения от онези книжки, предшестващи кинематографа, в които ние като деца сме се възхищавали от уменията на някой боксьор, плувец или тенисист.
Хедонизмът на Пруст не може да бъде разбран без идеята за представителството. Самият Пруст с удоволствие се изявява като представляващ бедните и обезнаследените. Той е изцяло проникнат от дълга – това е едно второ удоволствие – действително да изживее не само удоволствието за всички, но и удоволствието на всяко място и във всичко, което се връща отново като негово притежание. Намерението непременно да бъде спасено наслаждението, да бъде оправдано наистина да бъде открито там, където то общоизвестно се представя като лицемерно, е истинска страст за Пруст, която отива много по-далеч или е [тук има една все още неразшифрована дума], отколкото неговите анализи, лишени от каквито и да било илюзии. Освен това неговото особено фиксиране в снобизма, чрез който той иска да обхване онова, което представлява в него истинско удоволствие – едно богатство, за откриването на което очевидно членовете на това общество изглеждат най-малко способни.
1932 г.
Превод от немски Гергана Фъркова и Александър Донев
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук