Култура / Брой 9 (2992), Ноември 2022

40-и фестивал на българския игрален филм „Златна роза“, Варна, 23–29 септември 2022 г.

Тази година фестивалът „Златна роза“ отбелязва своето 40-о издание. В българския фолклор и в съвременното ни битие това число носи особена сакрална сила и семантика, към която се отнасяме предпазливо и с нескрито суеверие. Затова и аз предпазливо се опитвам да пристъпя към Фестивала. Още повече, че той започна като странен ребус. Гостите му дълго време и мисля, че до неговия край, не успяха да разгадаят голяма част от образите, вплетени в новата визия на изданието (дело на Радослава Боор). Това беше доста неуместен опит за обновяване чрез персонифициране на Фестивала, което нямаше как да не доведе до напрежение сред част от филмовата общност.

Без суеверие, но категорично съм убеден, че това беше един от най-слабите фестивали, на които съм присъствал, и съм сигурен, че причината беше повече във филмите. Рядко съм толкова краен, но този път техните автори не дадоха възможност за голям избор. Вероятно и затова има няколко произведения, които бързо се отличиха и привлякоха вниманието. На първо място ще започна с безспорния за мен фаворит, филма на Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ (с шест награди, включително за режисура и сценарий). Историята директно ни хвърля на улицата, за да ни срещне със съвременниците на Розенкранц и Гилденстерн. За автора животът в крайния квартал е суров, със собствени правила, познати на хората в безизходица. Но като всички и те си имат своите неотменими морални принципи и кодекс на честта, които следват. Животът им на улицата ги е превърнал в зверчета, за да оцелеят, но пък са запазили тъй рядко срещаната хуманност. Като в Шекспирова драма филмът носи специфичен трагизъм, който се усеща в атмосферата през цялото време. В „Шекспир като улично куче“ има рядко срещан за българското кино кинематографичен реализъм – от избора на актьорите до последния детайл във визията (впечатляваща работа на оператора Борис Славков). Младите актьори Владислав Стоименов и Васил Илиев (с поделена Награда за мъжка роля), както и Елеонора Иванова са тотално слети с персонажите и средата, а Захари Бахаров прави поредната си запомнящата се и безкомпромисна роля на големия екран.

Отново със силна игра се представят на екрана Ивайло Христов и Светлана Янчева в новия филм на Иван Павлов „Пролетно равноденствие“ (със Специалната награда на журито и Наградата на критиката). Това е поетичен, тъжен и много личен разказ по сценарий на Красимир Крумов-Грец, заснет в познатата черно-бяла стилистика на Емил Христов. Майсторството на опитния режисьор е намерило точното си място във визуалния прочит на тази камерна история. Минимализмът на избраната форма придава особената топлина и меланхолия, която рядко виждам в нашето кино.

Най-силните страни на „Майка“ на Зорница София (Златна роза за най-добър филм), е играта на актрисата Дария Симеонова (заслужена Награда за женска роля, при това в сериозна конкуренция с Александра Сърчаджиева за „Изкуството да падаш“) и личната история на театралната режисьорка Елена Панайотова, от която е вдъхновен филмът. Основният проблем на „Майка“ идва от избора на актьорите, но той е важен и определящ, защото рефлектира върху цялата тъкан на творбата и най-вече върху възприемането ѝ. Изборът на Дария Симеонова е повече от добър. Играта ѝ е многопластова и нюансирана, а присъствието ѝ във всеки кадър е органично – в цялото ѝ същество се усещат болката и желанието. Трудна и много добре изградена роля. Изборът на нейния партньор е една от коварните режисьорски грешки във филма. Вероятно в други филми Леон Лучев може да стои добре на екран, в двойка с Дария Симеонова обаче е крайно неубедителен. Между тях няма никаква химия. Тъкмо обратното – тяхната несъстоятелност на екрана поражда съмнения в любовта им. Как в такъв случай зрителят да повярва, че тази двойка искрено желае да има дете. От тук насетне филмът се разпада и само играта на Дария Симеонова успява да задържи вниманието. Финалът, в който се показва самата Елена Панайотова, ме накара да си задам въпроса защо по този история Зорница София не е заснела документален филм, като продължение на своя Modus Vivendi (2006). Творческият избор си остава в ръцете на автора.

Темата за майчинството е заложена (най-вече в морален контекст) и във филма „Анна“. Тук обаче проблемът е в лошата драматургия и още по-неубедителната режисура на Боримир Илков – Боно. Нещо повече – кулминационната сцена в историята е похабена от безпомощната режисура – без въображение и филмова култура. Това личи и в работата с актьорите. Удивително е как опитни и талантливи актьори като Радина Кърджилова и Йордан Расин (с прекрасна игра като екранна двойка в „Сцени от живота на една актриса“) не успяват да намерят своите образи във филма и в крайна сметка стоят неубедително.

Образът на жената и майката е в центъра и на пълнометражния дебют на Орлин Милчев „Изкуството да падаш“. След прекрасния му късометражен филм „Добри“ (2016) тук сякаш има отстъпление или поне пълнометражният формат е препънал режисьора. Изборът на актьорите е безупречен и всички се представят блестящо. Освен това режисьорът е успял да намери мост между актьори с различна харизма и от различни поколения, като всички работят в синхрон. В центъра на филма са взаимоотношенията на майка и дъщеря (Александра Сърчаджиева и Елена Замяркова), болезнено отровени от тежките метастази на Прехода. Орлин Милчев обаче не успява да намери точния ритъм във воденето на разказа, който на няколко места буквално буксува и не води действието напред. При монтажа са останали ненужни сцени, с които авторът сякаш не е успял да се раздели, те забавят хода на филма. Особено в края силно проличава работата на двамата различни сценаристи, мога веднага да разпозная почерка на единия от тях. Финалът е опит да се намери решение в миналото, което отново застига настоящето. Филмът нямаше нужда от подобно клише.

Съвременното битие на хора от различни поколения и краища на света, които носят бремето на своя житейски избор, локализирани в най-високото село в България, Чамла, е темата на „Бягство“, който преди фестивала вече имаше своята премиера на голям екран. Мисля, че това е най-зрелият от режисьорска гледна точка филм на Виктор Божинов. Тук отново има прекрасен избор на актьори и локация и отново се работи с добре шлифован екип от съмишленици като оператора Антон Бакарски, композитора Петър Дундаков и монтажиста Нина Алтъпармакова. За разлика от предишните си два филма, този път с „Бягство“ Виктор Божинов е създал камерна притча, изградена отново с много кинематографичност.

През последните години творците ни бягат от възможността да експериментират. Киното ни буксува в коловозите на битовата, всекидневна драма, докато в световен мащаб се използват различни хибридни жанрови форми, в които авторите да вплетат своите сюжети. Сякаш авторите ни не припознават възможностите и художествената широта, които предоставят изразните средства на различните жанрове, или се страхуват (често срещано при младите), защото им липсва достатъчно филмова култура. В конкурсната програма имаше и жанрови опити, които трябва да бъдат подкрепени, защото те са спорадични, а би могло да бъдат добра посока за развитието на киното ни. Такива са „Случаят Тесла“ на Андрей Хадживасилев и „Български кораб потъва в бурно море“, дебют в киното на театралния режисьор Петринел Гочев. Единият е продължение на „Случат Кюри“ и примамва децата и техните родители чрез невинно приключение в света на науката, а другият е нежен и поетичен разказ за израстването и първите белези, които получаваме в живота. Надявам се тази положителна тенденция да продължи, не само защото трябва да възстановим добрите традиции в детското кино, но и защото от пролетта на тази година Националният филмов център има сесия за целево финансиране на детски филми. Тъкмо тези произведения са първият досег с големия екран на малките зрители и ние трябва да се отнасяме отговорно към този жанр. В конкурсната програма имаше още едно жанрово изключение и това е черната комедия на Лъчезар Аврамов „Жълт олеандър“. От години не сме имали възможност да гледаме на голям екран българска политическа сатира, която с много финес, интелигентност и разбира се, с чувство за хумор коментира съвременното ни битие – българско и европейско. Прави го талантливо и вярно.

Положителна тенденция на 40-ото издание без съмнение е присъствието на много жени режисьори. В пълнометражния конкурс, освен утвърдена и талантлива авторка като Зорница София (с втора Златна роза след „Мила от Марс“), присъства и Петя Йосифова с дебюта си „Жири“. В късометражната програма от 16 филма 11 са дело на дами. Сред тях са тазгодишната носителка на Златната роза Антония Милчева с „Празник“, Тянита Ганчева с брилянтния Vox populi (Награда на критиката) и Галина Д. Георгиева с „Кокичета в края на влака“, чудесен опит в една нова жанрова територия, каквато е антиутопията. Заедно с възстановения вестник (който дава жив поглед към Фестивала и възможност за професионален опит на новото поколение киноведи) и стремежа на организаторите за повече паралелни и видими за публиката събития (макар и не добре програмирани), „Златна роза“ доказва, че е жизнено важен за родното ни кино. Задава и показва посоки. Може не винаги да сме съгласни с тях, но това е българското кино днес. Поне на тeзи Рози…

Наградите на 40-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“, Варна, 2022 г.

Международното жури за пълнометражни филми с председател Александър Донев, киноисторик, продуцент и дистрибутор, и членове: Ана Гъргич, кинокритик, специалист по балканско и източноевропейско кино, Хърватия; Блерта Башоли, сценарист и режисьор, Косово; Илко Ганев, доктор по театрознание в ИИИ към БАН, и Майя Виткова-Косев, сценарист, режисьор и продуцент, присъди следните официални награди:
Голямата награда Златна роза за най-добър пълнометражен филм – на „Майка“, България/Германия/Хърватия, продуцент Ем Кю Пикчърс ЕООД – Зорница София Попганчева, сц. Зорница София и Миглена Димова, реж. Зорница София;
Специалната награда на журито за филма „Пролетно равноденствие“, прод. Арт 47 ЕООД – Мариана Павлова, сц. Красимир Крумов – Грец, реж. Иван Павлов;
Наградата на град Варна за филма „Шекспир като улично куче“, прод. Чучков брадърс ООД – Борислав Чучков, сц. и реж. Валери Йорданов;
Наградата за режисура на Валери Йорданов за „Шекспир като улично куче“;
Наградата за сценарий на Валери Йорданов за „Шекспир като улично куче“;
Наградата за операторско майсторство на Крум Родригес за „Майка“;
Наградата за женска роля на Дария Симеонова за ролята ѝ във филма Майка“;
Наградата за мъжка роля на Владислав Стоименов и Васил Илиев за ролите им в „Шекспир като улично куче“;
Наградата за дебютен пълнометражен филм на „Изкуството да падаш“, прод. Геополи ООД – Павлина Желева, в лицето на режисьора Орлин Милчев;
Диплом за децата от Широка Лъка и гетото на Кибера, Кения, участвали във филма „Майка“;
Диплом за Светлана Янчева за ролята ѝ в „Пролетно равноденствие“;
Наградата на гилдия „Критика“ за пълнометражен филм получи „Пролетно равноденствие“;
Наградата на СБФД бе за „Шекспир като улично куче“.
Наградата на публиката получи филмът на Андрей Хадживасилев „Случаят Тесла“.
Журито за късометражни филми с председател Ингеборг Братоева-Даракчиева, филмов критик и киноисторик, и членове режисьорът Мартин Негрев и журналистката Силвия Недкова присъдиха следните официални награди:
Голямата награда Златна роза за най-добър късометражен филм на „Празник“, прод. Клас ЕООД – Росица Вълканова, в лицето на режисьора Антония Милчева и целия творчески екип. За деликатното разработване на темата за самотата и търсенето на близост в съвременния свят, постигнато с пестелива режисура, овладян ритъм на действието и убедителна актьорска игра, за проникновената интерпретация на сложните взаимоотношения между героите и умелото разкриване на социалната динамика.
Диплом за режисура на филма „1999“, прод. Мачфрейм студио/Синеартъри ЕООД – Георги Маринов, Александър Милушев. За умелото пресъздаване на духа на 90-те години на ХХ век и за задълбочената интерпретация на винаги актуалната драма на съзряването.
Диплом за операторска работа – на Йоанна Хаджииванчева за филма „Откъснати“, прод. Ред карпет ЕООД – Веселка Кирякова. За талантливата операторска работа, определяща структурата на филма и елегантните визуални решения.
Наградата на гилдия „Критика“ за късометражен филм получи Vox Populi, прод. Омега филмс, Фронт филм – Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова, сц. Светослав Овчаров, реж. Тянита Ганчева.
Тази година за пръв път заседава младежко жури в състав: Радина Романова и Георги Димитров от киношкола „Братя Люмиер“ с художествен ръководител Елица Матеева, и Айрин Айлин, студентка в НАТФИЗ. То определи като най-добър филм „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов.