Култура / Брой 3 (2996), Март 2023

Един млад монах стои на „Петте кьошета“ и те чака. По-скоро млад, на не повече от четиресет, с рядка брада, която още не си е пуснал, както подобава на расото му. Ще те загледа още отдалеч и явно ще открие у теб онова, което е търсил, защото ще те изчака да приближиш и ще вдигне старозаветно десницата си за поздрав.

– Здравей, брате. Кажи ми, вярваш ли в Бог?

Да или не, няма значение какво ще кажеш – във всички случаи монахът ще ти отвърне така:

– Чудесно. А искаш ли да видиш дали си прав? Изобретих една машина, с която мога да докажа дали Бог съществува. Ако ми помогнеш, ще разберем веднъж и завинаги.

После ще ти разкрие всичко.

– Преди да стана монах, преподавах астрофизика в Станфорд и търсех още доказателства за Големия взрив. Когато ги намерих в частиците неутрино от сиянието на една далечна звезда, разбрах само едно – че не може да бъде толкова просто. Затова и повярвах в Бог. Нямах доказателства, че съществува, но щом включих Светата Троица в картинката, всичко придоби смисъл и вече можеше да се обясни. Още там започнах работа по машината, но когато научиха с какво си губя времето, веднага ме уволниха. Върнах се и се подстригах за монах в един манастир над София. Над десет години ми трябваха да завърша машината си, и най-после успях. Зная, че ще проработи, само ми трябва доброволец. Слязох от манастира, застанах тук, на Петте кьошета в центъра на града Христов София, и Господ ми изпрати теб.

Ако се съгласиш, ще ти имплантира един чип и през идната година ще те наблюдава.  Ако Светата Троица е само една измислица, нищо няма да се случи. Ако Бог обаче наистина съществува, точно след една година експериментът ще те убие. Но щом има Бог, има и възкресение. А каква по-голяма награда от живота вечен, ще те уверява монахът от Петте.

И пак ще трябва да отговориш.

Ако не си вярващ, най-лесно е да го отсвириш. Но ще мине година и ще разбереш, че си пропуснал най-големия шанс животът ти на малка точица в студения Космос все пак да е имал някакъв смисъл. Можел си да докажеш, че религията е просто едно суеверие. Какъв по-голям шанс от това да знаеш всичко със сигурност...

Ако пък си истински вярващ… Монасите най-добре от всички трябва да знаят, че Господ е непознаваем, ще си кажеш. На вярата не ѝ трябват доказателства. Добре постъпваш, че не се поддаваш на изкушението, ще си мислиш, докато си тръгваш от Петте кьошета. Но и в този случай ще съжаляваш. Всеки ден, когато виждаш греховете на града, който монахът неслучайно нарича Христов, ще се каеш, че си нямал смелостта да заложиш живота си и да вкараш и други в правия път.

Заради всичко това, в крайна сметка, сигурно ще се съгласиш. Монахът ще те разцелува, ще те нарече брат още поне хиляда пъти, после ще отидете до първата пряка, ще се качите в голфа му за към неговия манастир над София и още същия ден вече ще ти е сложил импланта.

Но във всички случаи след не повече от два месеца ще си мъртъв и още по-лошото –експериментът ще се е провалил.

Ако в действителност няма Бог, ако всичко отвъд този свят е празно, напразни ще се окажат и надеждите ни за живот след смъртта. Най-голям интерес да скрият тази истина биха имали търгашите около гробищата и можеш да бъдеш сигурен, че щом мафийката им разбере за експеримента, ще направи всичко по силите си да го осуети. На езика на всяка мафия това значи само едно. (И няма да има Кой да ги спре, в това също трябва да бъдеш сигурен...)

Ако пък има Бог, то съществува и Лукавият, а той от своя страна е последният, който ще иска истината да излезе наяве. Всеки си има слабости, Лукавият ще надникне в душата ти, ще открие твоята и докато сензорът на машината започне да те следи, цялата му армия от бесове вече ще те е атакувала, докато окончателно не те сломи.

Така че каквото и да искаш, както и да си го представяш, няма да имаш правилен ход. Освен един и ти много добре вече го знаеш – никога да не минаваш през Петте кьошета, само това може да спаси теб и душата ти.