Култура / Брой 2 (2955), Февруари 2019

На 30 октомври 1938 г. в ефира на CBS, най-популярната радиомрежа в САЩ, се случва нещо повече от необичайно. Гласът на диктора обявява радиопиесата от 20 ч., подготвена от трупата на Меркюри Тиътър. Прозвучава обаче прогнозата за времето, след което тръгва запис на джаз оркестър, прекъснат от новинарско съобщение, че на планетата Марс са забелязани необичайни явления. Излъчването продължава с музика, по време на която се включва професор от Принстън (озвучен от Орсън Уелс), който отрича съществуването на живот на Марс. Джаз концертът е прекъснат отново от репортер на CBS, съобщаващ за приземяването в Ню Джърси на тайнствен металически цилиндър, който се отваря и от него се насочват лъчи, поразяващи всичко наоколо. Връзката с репортера секва. Професорът астроном прави коментар в студиото за техническите възможности на марсианците, сетне следва съобщение за пълната мобилизация на гражданската гвардия в Ню Джърси. Репортажите са редувани с коментари от студиото. Съобщава се за ответна атака на американските бомбардировачи, някои от които са свалени от инопланетяните. Други включвания говорят за сразени марсианци. Едва на четиридесетата минута дикторът дава да се разбере, че става дума за радиопиеса, ала излъчването продължава. Обявява се, че марсианците, които нямат имунитет от земните бактерии, са били унищожени. Едва тогава режисьорът на драматизацията Орсън Уелс разкрива, че това е радиодраматизация по романа на Хърбърт Уелс „Война на световете“, и поздравява слушателите с нощта на Хелоуин, предхождаща деня на Вси светии.

Връщам се към това събитие, защото освен че поставя началото на голяма медийна мистификация, с него е свързана и появата на понятието „фейк нюз“. И в следващите дни страниците на англоезичната преса изобилстват с него. Целта на Орсън Уелс, разбира се, е била не просто да стресне слушателите, изпробвайки възможностите на електронната медия, но и да провери каква част от тях са в състояние да повярват в небивалици. Според проучванията „повярвалите“ били около една пета. Факт, предизвикал още тогава сериозни размисли за състоянието на гражданското общество. А пък в нацистка Германия започват да се позовават на „радиомистификацията“ на Орсън Уелс като пример за „упадъка на демократичната система“.

Радиотеатърът е тема на този брой не само като поклон пред Орсън Уелс, но и поради неоценената му значимост за българската култура. А той има такава. Поколения радиослушатели са израснали с българската и световна класика, благодарение на усилията на радиодраматурзи, режисьори и актьори, както може да се убедите от статията на Георги Каприев, открехваща завесата към така и ненаписаната историята на българската „слухова пиеса“ (по думите на Сирак Скитник) – от драматизацията на „Вампир“ (1932 г.) на Антон Страшимиров, та до наши дни. Историята на едно „слушане със сърцето“ (Теодора Димова).

А що се отнася до фалшивите новини, те са неизменен спътник в делниците ни. Живеем във времена, когато истина и фалшификат все по-трудно се различават, настоява писателят Марио Варгас Льоса в интервюто си в броя. Има ли тогава противоотрова срещу фалшивите новини, фалшивите образи и фалшивите изказвания? Има, разбира се. Льоса смята, че противоотровата е истинската култура. „Фейкът“ се разбива в класиката и автентичните творби – в онова, което ни подтиква да мислим критично. Може и да звучи просветителски, но е така. В този смисъл и радиопровокацията на Орсън Уелс би могла да се възприеме като опит за съпротива в рамките на един свят, все по-подвластен на популистите и на революцията в комуникационните технологии. И днес знаем до какво биха могли да доведат подобни зависимости. Затова битката с отровите на „фалшивите новини“ продължава.