Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (2998), Май 2023

22 05

Отвъд телевизионния мит

От Петър Бойков 0 коментара A+ A A-

„Книга за Нери“, Евгений Тодоров, издателство „Хермес“, 2023 г.

Това е книга за телевизията, но и книга за „екранната революция“, настъпила през 1990 г. Съвременниците си спомнят как улиците опустяваха в 20 ч., когато по единствената програма на единствената държавна телевизия Нери Терзиева и Асен Агов поздравяваха хората с прочутото „Добър вечер, дами и господа“. Ефектът бе като от срутване на Берлинската стена пред телевизорите.

Книгата е дело на най-близкия ѝ човек – нейния съпруг Евгений Тодоров, който не крие колко трудно му е било тъкмо той да пише за Нери, но страница след страница извайва историята на една „американска мечта“. Тази на едно бедно момиче с турско име, което тръгва напред. Не става шивачка като майка си, нито начална учителка, не взима професията на баща си. Нито учи медицина, което е семейна мечта. Самата тя разказва, че била щура като момче – налитала на бой, а и впоследствие не избягва конфликтите. Ненадейно решава да се яви на приемните изпити във Факултета по журналистика в София. Другите кандидати я наблюдават със снизхождение, тя ги гледа с почуда. Приемат от 2000 кандидати едва 17. И Нериман Юсеинова Юлиманова е сред тях. Влиза на общо основание, не по „квота“. Не дава да я стъпчат, сама търси правилата в професията. С усмивка нарича себе си „калдъръм чичек“, саморасляк.

Като студентка прави първия си журналистически удар. Турски похитители отвличат пътнически самолет и го приземяват на софийското летище. Някой от преподавателите ѝ се сеща, че има студентка, която говори езика, представят я като турска журналистка. Единият похитител се учудва какъв е този специфичен турски, но Нери някак се справя и прави репортаж.

Скоро след това постъпва в Радио-телевизионния център в Пловдив. Запознава се с бъдещия си съпруг Евгений, когато прочита негова рецензия за филма на Трюфо „Американска нощ“ в пловдивски вестник. Ако и това не е легенда. Включва се в нашумялото предаване „За един милиард“ като Нери Терзиева. За да я преименуват по-късно на Нели. Неразказаната част от болката по тези преименувания се излива във филма „Откраднати очи“, чийто сценарист е тя, а режисьор – Радослав Спасов. През 80-те „За един милиард“ я изстрелва в „Актуална антена“, може би първото „разследващо предаване“ в българския ефир.

Всичко това предхожда онова „Добър вечер, дами и господа“, което взривява телевизионната аудитория. По мой спомен тогава Нери и Асен не разказваха, те пресътворяваха новините. През това време Евгений Тодоров е и баща, и майка, а всяка вечер Нери се прибира в Пловдив на стоп. Служебната кола на телевизията я откарва до караулката и оттам – каквото свари. Тя не се оплаква, казва, че по този начин си сверява часовника с най-различни хора. В едно интервю, дадено тогава, тя изповядва възгледа си за журналистиката със следните думи: „Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене и на опозиционно мислене. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.

Какви удари понася Нери Терзиева поради тази си опозиционност, едва ли може да се опише, както е трудно да се разкаже накратко защо нейната рожба „Ефир 2“ и до днес си остава модел за съвременната телевизия в България. Тема за отделен разказ са и нейните пет години на „Дондуков“ 2, редом до президента Петър Стоянов. Особено горда е, когато успява да убеди Жак Ширак да направи съвместна пресконференция с Петър Стоянов. Френският президент се заколебава, но накрая се съгласява. Информационният ефект за България е огромен. След което един от флагманите на българския „свободен печат“ излиза с картинното заглавие „Кадъна франкофонка навива Ширак за НАТО“. Което също е част от историята. Както и интервюто за Си Ен Ен на президента Стоянов, което тя урежда през Ралица Василева, без да се плаща на пиари посредници.

На 2 юни 2022 г. всички телевизии почетоха паметта ѝ, дори депутатите станаха на крака. „Книга за Нери“ е доказателство защо си струва да избереш трудния път в живота.

Споделете

Автор

Петър Бойков

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Защо сравняваме настоящето с миналото?
    22.10.2025
  • Между Великата рилска пустиня и модерното време
    22.10.2025
  • Независимост и как да се научим на нея
    22.10.2025
  • Да свидетелстваш и да обичаш
    22.10.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO