Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

„облак с форма на камила“, Алина Нелега, превод от румънски Лора Ненковска, издателство ICU, 2023 г.

Алина Нелега е сред най-известните съвременни румънски драматурзи. Дебютира като романистка през 2001 г. с „Последнат@вещица“. Вторият ѝ роман „Сякаш нищо не се беше случило“ (2019) е безмилостен разказ за времето на комунизма в Румъния. През 2021 г. излиза третият – „облак с форма на камила“, който получава редица награди. Той е първият роман на Нелега, преведен на български език. Заслугата е на Лора Ненковска, целенасочена откривателка на съвременните гласове в румънската литература за българския читател, освен това опитна театрална преводачка, с чувствителност към сценичното звучене на езика.

Всъщност „облак с форма на камила“ е трябвало да бъде пиеса, интерпретация на „Хамлет“ през гледната точка на Гертруда. В процеса на писане обаче формата се налага от само себе си. Това е един истински „театрален“ роман: монолог в първо лице на майката (едва в края чуваме и монолога на сина), която търси начин да проникне в болното съзнание на детето си, да разбере страданието му и евентуално да го сподели. Тя започва да го провокира със спомени, за да събуди угасналото му съзнание, но и за да осъзнае сама какво ѝ се е случило.

Нелега интерпретира Шекспировия сюжет, като нанася върху тъканта му няколко важни разреза, през които нахлуват нови значения. На първо място, според нея Гертруда винаги е анализирана схематично – като сурова майка, безскрупулна прелюбодейка, властолюбка. Ако обаче четем внимателно пиесата на Шекспир, ще видим, твърди Нелега в едно интервю, че в много от репликите ѝ прозира майчината мъка и искрена любов. Нелега винаги се е интересувала от неразказаните истории на жените, затова се впуска и в експеримента на този роман, отмъщение на маргинализирания персонаж. Играта на власт днес се разгръща не на територията на Дания, а в сградата на неназован (провинциален) румънски държавен театър, умален модел на света и на човешките взаимоотношения. Монологът на режисьорката Амона динамично сменя перспективата между детайлни описания на непроницаемите реакции на сина, собствените ѝ объркани (но блестящо вербализирани) емоции и общ план на екосистемата, в която и двамата са вкоренени – театъра в целия му блясък, лицемерие и мизерия.

За всеки, който познава по-отблизо „Хамлет“, е удоволствие да се включи в играта между старите персонажи/ситуации и новия им контекст. Някогашният Клавдий излива отрова в ухото на брат си, съвременният Клаудиу прошепва отровни думи в ухото на своя събрат по гримьорна; Фортинбрас е актьор, дезертьор от независимия сектор, предал идеалите за бедно и безкомпромисно изкуство, и т.н. За Нелега вечният въпрос – луд ли е Хамлет, или се преструва на луд, не е никак сложен. Младият Мариус несъмнено има психотични симптоми, свързани както с детството, прекарано предимно в театъра, така и със ситуацията у дома, където родителите пренасят тонове театрална екзалтираност. Към това се прибавя и товарът на предопределението – роден е за актьор и ще тръгне „по пътя на съдбата, за която се беше готвил“. В бунта си по-късно той се опитва да се разграничи, дори си сменя името и участва само в независими проекти без класически персонажи, които да му напомнят за „стария“ театър.

В монолога си Амона засяга не само криволиците на семейния живот. Тя коментира с цинична категоричност конфликта между държавния и алтернативния театър, лицемерието на независимия артист, който дебне удобен случай да се продаде за уютен „щат“ в някой държавен театър. Гротескно са описани критиците, оценителите на проекти, министрите, непотизмът. Усещаме как Амона-Гертруда постепенно губи вкуса към театъра и към живота. Тя следва сина си в бездната и подобно на Роберто Зуко от пиесата на Колтес вижда само стени, а зад тях други стени. Помни, че някога е съществувал ентусиазъм, но не и какво се е случило с него. Напълно е забравила, че сцената може да е „магическа и чудотворна“ (ще ѝ го напомни синът). В последната глава на романа спектакълът е заменен с боксов мач между Мариус (Хамлет) и Овидиу (Лаерт). Нелега дописва сюжета с една сцена, която според нея липсва в пиесата: помиряването на майката и сина. Но за да балансира трагичното, по Шекспиров маниер незабавно ни информира за последните сатирично-фарсови събития от боксовия ринг.