Култура / Брой 2 (2955), Февруари 2019

Българското съвременно изкуство в мрежата

За съвременното българско изкуство 2018 г. ще се запомни освен със скандали и с няколко по-видими и отдавна необходими стъпки към една цел – неговото популяризиране в местен и в международен план. Така в средата на годината излезе „Въведение в съвременното българско изкуство“ на Весела Ножарова – първата книга, събираща в едно различните практики, художници, пространства и събития, които изграждат българската сцена от 80-те години насам. Тя се явява и първа подобна публикация на английски език, насочена за разпространение в чуждестранни музейни и културни структури. За неин своеобразен наследник и продължител – не само заради общия инициатор фондация „Отворени изкуства“ – може да се приеме проектът openartfiles.bg. Двуезичният уебсайт бе представен в първата му версия през декември като база данни и архив, събиращи всички онези имена, на които книгата на Весела Ножарова отделя място. Съдържанието на сайта е организирано в четири категории – хора, пространства, документи и теми, и развито на базата на текстове, които Вера Млечевска, куратор и главен редактор на сайта, поверява на историци на изкуството, куратори, художници и критици.

„Целта беше да бъдат обхванати всички практики, които се използват днес от българските художници, не само по медии, като скулптура, живопис и т.н., но и по теми. По този начин авторите на текстовете конструират и констелацията от художници, представени в сайта. Има неща, които се припокриват, но това е, защото всеки от избраните автори има различна гледна точка – някои по-емоционална като участници в процесите, други – по-аналитична. За мен беше важно да има многообразие от гледни точки и стилът да е достъпен, гостоприемен, интересен и увлекателен за една по-широка публика. Този сайт е първи опит да се представят не само отделни художници, а цялата сцена, и в този смисъл представлява много отворена и демократична платформа.“

Без да претендира за енциклопедична изчерпателност, сайтът обещава постоянно допълване и обновяване както на профилите на художниците и пространствата, включени в него, така и на текстовете, които ги разглеждат. Но платформата няма да е само обширна и неутрална база данни. Заложеният в конструкцията на сайта принцип на преплитане и свързване на отделните актьори в една невидима информационна мрежа, в която всяко име отвежда към десет други, е от изключителна важност за една малко позната и разпокъсана територия, каквато е българското съвременно изкуство. Текстовете, върху които се изгражда това свързване, също играят роля за неговото разбиране, както и редицата документи, идващи от външни източници – статии, каталози, снимки, кураторски текстове, видео- и аудиоматериали, до които всеки заинтересован от дадена тема вече има достъп накуп. Тези характеристики на проекта напомнят платформи като artsy.net, която изгражда съдържанието си през т.нар. art genome project, целящ да картографира света на изкуството на базата на свързващи го „гени“. Комерсиалният аспект на artsy отсъства обаче от openartfiles и за момента не изглежда да е на дневен ред в развитието на уебсайта. Образователната насоченост на проекта, подкрепен от фондация „Пловдив 2019“ и наградата „Гауденц Б. Руф“, е тази, която Вера Млечевска търси да развие през настоящата година.

„Една от целите през 2019 г. е да се изградят повече партньорства с други институции, медии, организации, колективи, платформи, които имат допирни точки с визуалните изкуства, като например онлайн архива за български дизайн „Мелба“ или Националния архив, в който се съхраняват снимки от изложби. Подобен материал би бил особено полезен за илюстрирането на някои от темите и е важен за разбирането на развитието на художествените практики у нас.“

И ако се очаква „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, да даде по-голяма видимост на проекта, включен в официалната програма, остава въпросът за неговата устойчивост след това както на съдържателно ниво, така и за едно продължително финансиране.