Като отразени в огледало
„Между действията“, Вирджиния Улф, превод от английски Иглика Василева, издателство „Лист“, 2023 г.
В дневника си от април 1938 г. Вирджиния Улф пише, че започва нова книга, в която иска да обърне внимание на дребни житейски случки, да размени „Аз“ с „Ние“ и да обхване множеството на живота, изкуството и какво ли още не в едно цяло – безразборно, непредсказуемо, но някак обединено. Възнамерява да ситуира действието в английската провинция, да редува силните чувства с обикновена проза. Определя романа като шарения, която е подхванала спонтанно, за да се разсейва от биографията за покойния ѝ приятел Роджър Фрай. Три години по-късно, докато нанася финалните редакции на „Между действията“, Улф се отправя на последната си сутрешна разходка до реката Оуз.
Пойнтс Хол е средно голяма къща в провинцията, където семейство Оливър се събират от седем години за традиционно представление. Семейството е оглавено от възрастните брат и сестра Луси и Барт, които са олицетворение на традиционните ценности на стария свят – от една страна, патриархалния империализъм на Барт, от друга – религиозния оптимизъм на Луси. Синът на Барт Джайлс и отчуждената му съпруга Иза от своя страна вкарват модерната динамика на семейните отношения от началото на века. Джайлс се вълнува от назряващата Втора световна война, работи на стоковата борса и изпитва отегчение от наивната традиция на семейството, докато жена му Иза няма търпение да срещне погледа на мъжа, за когото мечтае. Към семейство Оливър се присъединяват госпожа Манреса и нейният приятел Уилям Додж, които случайно минават покрай къщата и решават да останат за представлението, режисирано от старата мома госпожица Ла Троуб.
Трудно се четат заключителните страници на този роман, особено ако читателят си дава сметка, че Улф е гледала същите думи непосредствено преди смъртта си. Въпреки трагичните обстоятелства „Между действията“ е далеч от представата за мрачна или потискаща книга. Ако има отчаяние, то е умело прикрито в тишината, в несподелените погледи, в самотата на всеки един от героите. Улф ни напомня, че макар в оглушителната глъчка на всекидневните ни роли да се крият смущаващите полутонове на нашите страхове, животът е запазил достатъчно красота в привидното си неслучване.
Макар в сърцевината на романа Улф да поставя пиесата, всичко значимо, ако можем да говорим за такова, се случва между действията ѝ. Представлението ужким трябва да обхваща героичното минало на Англия и да стъпи на драматургията от времето на кралица Елизабет до това на Виктория, но всъщност непохватно прескача и влудява зрителите със своята накъсаност. Пакостливо Улф си позволява да се забавлява с полифонията от гласове на сцената и тази в публиката, за да създаде пъстър пейзаж, досущ като този зад аматьорския театър – високи дървета, гнезда на птици и мучене на крави.
Подобно на „Госпожа Далауей“, събитията в този паноптикум, съставен от интересите на Улф, се развива в рамките на един ден. От друга страна, досущ като в „Орландо“, по оригинален начин се коментира част от английската история. Нетърпеливата реакция на публиката може да се приеме като метатекстуален коментар на самата Улф, често критикувана заради отказа си да следва конвенционален сюжет. „Действията“ от заглавието отпращат към периода между двете световни войни, но преди всичко говорят за постъпките на героите, които в края на спектакъла виждат себе си отразени на сцената. Нищо чудно, че Улф няколко пъти пише в дневника си каква радост и свобода ѝ носи написването на този роман.
„Между действията“ е опияняваща и трудна за разкодиране книга, която изисква втори прочит, водене на бележки, контекст и търпение, но преди всичко – съчувствие към недостатъците на човечеството, което на пръв поглед се е отдалечило от песента на птиците. В последния си роман Улф наблюдава с уморена усмивка игривото редуване на маски и го отразява като в огледало, понеже само между действията проблясват прикритите ни несигурности. По този начин се оказва, че въпреки гръмките думи „ние“ сме същите хора, над които се надсмива и които обича. „Ние“ сме хората, които избира да напусне завинаги.
Значи това бил малкият ѝ номер! Да ни покаже нас, каквито сме, сега, тук и как.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук