Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

26 02

Възпитание на послушанието

От Митко Новков 0 коментара A+ A A-

„Освен терора. Инсталиране на новия писател на НРБ (1944–1956)“, Пламен Дойнов, НБУ, София, 2023 г.

В лицето на Пламен Дойнов литературата на социалистическа България (или на Народната република, както той предпочита да казва) откри своя внимателен, проницателен и хладнокръвен изследовател, който без гръмки фанфари, но системно, методично и със строго научни методи успява да (ни) я покаже такава, каквато в действителност е била. Ако тръгна да изброявам монографиите, студиите и сборниците, посветени на литературна история на НРБ, написани/осъществени с водещото участие на проф. Пламен Дойнов, със сигурност няма да ми стигне мястото, но поне някои съм длъжен да посоча: „Българският соцреализъм 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ“ (2011); „Литература на случаите. От „Тютюн“ до „Хайка за вълци“ (2017); „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ“ (2020); „Краят на литературната автономия: 1946“ (2021)… От огромните му по обем творчество и работа – поезия, критика, есеистика, литературна история, съставителства и редакторства, някъде към 70 са заглавията, анализиращи събития, случаи, личности, развития и погроми с ключово значение за периода 1944–1989 г. Към целия този неизбродим корпус от текстове Пламен Дойнов прибави в края на миналата година още един – „Освен терора. Моделиране на новия писател на НРБ 1944–1956)“: книга за това как писателят бива превръщан в партиен послушник.

Отколе е известно, че при тоталитарните режими и особено при комунистическите изкуството в цялост и литературата в частност са слугини на идеологията. Само че това не става отведнъж като с магическа пръчка, а е процес, за който държава и партия се „грижат“ с всякакви средства. Предимно насилствени, но и номерът с моркова също действа. При „моделирането на новия писател“ Пламен Дойнов откроява четири фази: репресии, приобщавания, (пре)възпитания и преобразяване. Това се случва и по специфично български начин, изразяващ се в запазването на „стария“ Съюз на българските писатели (основан през 1913 г.), който бива превзет отвътре „чрез чистка и масов прием на нови членове, като в същото време дава шанс на десетки „буржоазни“ автори да се превърнат в нови НРБ писатели“. Българският писател, посочва проф. Дойнов, преминава „през всички фази на моделиране в ускорен ритъм“. Като най-решаващи за трансформацията са репресиите.

Пет са според автора вълните на терор между 1944 и 1956 г., които всяват у българския автор страх и трепет, и то такива, че изобщо да не си помисля да излиза извън партийната линия по какъвто и да е начин. Първата е между IX.1944 и I.1945, когато се извършват убийства, отвличания, арести без съд и присъда. Жертви на произвола са Райко Алексиев, Йордан Бадев, Борис Руменов (Борю Зевзека), който, знаем, си отива мърцина, след като убиецът му по погрешка го взема за Елин Пелин, Димитър Гаврийски, Ненчо Илиев (Сириус)… В затвори и концлагери са вкарани водещи фигури на българската литература: Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Славчо Красински, Йордан Стубел, Владимир Василев, Змей Горянин… Това е не просто вълна, това е истинско цунами на политическа жестокост. Другите цунамита: Народният съд (XII.1944–IV.1945); съдебните процеси и извънсъдебните разправи (уволнения, изселвания, лагери) в периода 1946–1949; чистките на „врага с партиен билет“ (1948–1950); преследванията през 1956–1957 около разкритията на ХХ конгрес на КПСС за Големия терор през 30-те години на ХХ в., както и избухналото Унгарско въстание.

Сложно е в една кратка рецензия да се даде цялостна представа за труд от цели 495 страници с много позовавания, примери, случаи, имена, събития… Не е сложно, невъзможно е. Но е възможно друго: да се насочи критическият прожектор към тази важна книга, дано намери своите читатели. Защото, ако има нещо, което ни казва тя с непререкаема убеденост, то е, че никога, ама наистина никога това, което е сполетяло българските писатели и изобщо българския народ след 9.IX., не бива да се повтаря. Защото то е не просто безизходица, то е зверство. Недопустимо зверство… 

Споделете

Автор

Митко Новков

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Да бъдем маргинали е голямата ни сила. Разговор с Димитър Кенаров
    27.05.2025
  • Верен на духа. Разговор с Бойко Пенчев
    27.05.2025
  • Любовта ни спасява, ако не е само Ерос. Анкета с проф. Боян Биолчев
    27.05.2025
  • За мъдростта и добродетелите
    27.05.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO