Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

За софийския и пловдивския спектакъл по пиесата на Патрик Марбър „Отблизо“

От 1997 г., когато е поставена за първи път в лондонския Кралски национален театър, „Отблизо“ е удостоена с наградата Лорънс Оливие за най-добра пиеса (1998), наградата на нюйоркските театрални критици за най-добра чуждестранна пиеса (1999), номинирана е за наградата Тони (1999) и по нея е заснет филм (2004). Реплики от нея са станали заглавия на песни („Лъжата е най-забавното нещо, което едно момиче може да изпита, без да си сваля дрехите, но е още по-забавно, ако го направи“, „Сърцето е юмрук, обвит в кръв“).

Пиесата на Патрик Марбър е безпощадна, брутална, язвителна, елегантна, остроумна, забавна. Пламен Марков, който е и съавтор на превода заедно с Искра Ангелова, я постави за първи път у нас през 2000 г. (НДТ „Сълза и смях“). По същия превод е и спектакълът на Здравко Митков от 2011 г. (театър „Възраждане“). Играна е и в ДКТ-Враца, реж. Тамара Янков. Този сезон отново се завърна на българска сцена – в София (Театро, реж. Антон Угринов, превод Сава Драгунчев) и в Пловдив (ДТ-Пловдив, реж. Елица Йовчева, превод Пламен Марков и Искра Ангелова).

„Отблизо“ е за две двойки в Лондон, които се срещат, влюбват се, разлюбват се, разменят си партньорите по няколко пъти, като междувременно взаимно се нараняват по всички възможни начини, на които са способни човешките същества.

Дан пише некролозите в лондонски вестник, но има литературни амбиции. Алис е стриптийзьорка, напуснала Ню Йорк, за да прекрати неуспешна връзка. Ана е фотограф. Лари е дерматолог с възходяща кариера. След едногодишна връзка с Алис Дан пише роман за тяхната история. От издателството го пращат в ателието на Ана, за да го снима за корицата на книгата. По време на фотосесията той изпитва непреодолимо влечение към нея, което скоро прераства в афера между двамата. Ана и Лари се запознават случайно в аквариума. Дан е пратил Лари за зелен хайвер, след като се е представил за жена на име Ана в чат за възрастни и му е определил среща там. В крайна сметка двамата мъже ще имат сексуална връзка и с двете жени, като от време на време се връщат при тази, с която са започнали. В отношенията на четиримата няма никакво постоянство: когато не са с този, когото обичат, обичат този, с когото са. Всъщност въпросът е дали някой от тях изобщо е влюбен, макар непрекъснато да го твърдят.

В сравнение с постановката на Елица Йовчева, спектакълът на Антон Угринов е много по-суров към четиримата персонажи. Лари (Башар Рахал), Дан (Александър Сано), Ана (Луиза Григорова) и Алис (Любомира Башева) нараняват човека до себе си заради едното разнообразие: първо му изневеряват, а после описват пред него своята изневяра с най-мъчителни подробности. Защото има разлика между това да признаеш изневярата си от чувство за вина и да търсиш прошка, и това да направиш признание с единствената цел да причиниш болка. Четиримата са перфидни в умението да раняват с думи. За тях словото е оръжие и то може да бъде смъртоносно, когато бива използвано на бойното поле. Те умеят да изглеждат искрени дори когато най-безсрамно мамят.

Ако трябва да се степенува чий характер е най-отблъскващ, тук Лари категорично оглавява класацията. Лари на Башар Рахал е циничен, отмъстителен и безскрупулен. В сравнение с него Дан на Александър Сано е самата невинност. Той иска да бъде лош, но не му се получава. Неговата специалност е да ранява себе си и околните чрез истината. „Пристрастен съм към истината. Без нея сме животни.“ Но всъщност с истината той по-скоро причинява проблеми, отколкото ги спестява, защото задължава себе си и другите да са максимално искрени в признанието за своята невярност. Неговото възмездие е да бъде връхлетян от фаталната, истинска любов точно когато всички лъжи са я направили невъзможна.

„Аз не съм крадла“, казва Ана, когато Алис предусеща зараждащата се афера между нея и Дан. Но всъщност е точно такава. От Ана на Луиза Григорова лъха хлад. Тя е непроницаема, пресметлива и в нито един момент не допуска емоциите да вземат връх.

В този квартет Алис изглежда най-невинната, но на финала остава отворен въпросът дали това всъщност не е било просто стриптийз, при който всичко е на показ, но само на повърхността. Споменатата по-горе реплика за лъжата и събличането е нейна.

Тези четиримата напълно се заслужават един друг. Има някакво зловещо очарование в начина, по който заплитат своите афери, докато иначе водят безупречен начин на живот. Тяхното поведение внушава усещането, че доверието и предателството не са им фундаментално важни. „Ти ми съсипа живота“, казва един от тях. Отговорът е: „Ще го преодолееш“.

В спектакъла на Елица Йовчева водещото в постъпките на Дан, Алис, Ана и Лари е тяхната емоционална инфантилност. Те са увлечени от играта на любов, съблазнени са от самото съблазняване, разиграват искрени, истински отношения, които са лъжа почти във всичко освен в желанието да правят секс един с друг. Тодор Дърлянов придава на Лари някаква хлапашка пакостливост. Той не зловреди умишлено, а поради самовлюбеност и нехайство към чувствата на другите. И когато казва на Ана „Разкарай се и умри“, това не звучи злобно и отмъстително, а по-скоро по детски нацупено.

Ана на Радина Думанян е съблазнителка и кокетка. Тя предава и мами със слънчева ведрост и усещане за безнаказаност. И дори понякога да изпитва вина, то това е за кратко.

В изпълнението на Стилиян Стоянов Дан е объркан и комплексиран човек, който безнадеждно се лута в лабиринта на интимните отношения. А колкото по-ниско пада самочувствието му, толкова по-ярко и предизвикателно става облеклото му.

Клементина Фърцова като Алис е емоционално най-зрялата от тях. Тя е едновременно силна и уязвима, решителна и плаха, чувствителна и сурова. Единствено нейните чувства са искрени и точно заради това тя е жертвата в този водовъртеж от привличане и отблъскване. Актрисата успява да внуши загатнатата трагедия на своята героиня. И да постави стрийптизьорката Алис морално много по-високо от останалите привидно благопристойни и професионално успешни персонажи.

Ако има нещо общо между двата спектакъла, то е сценографското решение. И Елис Вели (София), и Александра Йотковска и Мария-Елиза Бакова (Пловдив) са избрали минималистична, максимално изчистена визия, в която доминират едромащабните фотографски портрети на четиримата. Така пространството лесно се превръща от болнична приемна във фотографско ателие, лондонско жилище, аквариум, изложбена зала и хотелска стая. И спомага да изпъкне най-важното в случая – думите.