Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

На какво се дължи възходът на десните популисти? И какви са последиците от него за утвърдените партии? Разговор с Марсел Левандовски, автор на книгата „Какво искат популистите“, публикуван в германския „Тагесцайтунг“

Популистите описват света така, както техните привърженици го виждат, и им предлагат отговорите, които те очакват. Преди популизмът беше нишова идеология в Европа. Силвио Берлускони в Италия, Йорг Хайдер в Австрия – дойдоха и си отидоха. Ала през 2024 г. популистите, особено радикалните десни партии, са по-жизнени от всякога. Доналд Тръмп в САЩ, „Алтернатива за Германия“, „Сириза“ в Гърция, „Подемос“ в Испания, Виктор Орбан в Унгария, Джорджа Мелони в Италия – твърде различни партии и движения, които се позиционират на различни страни от идеологическия спектър. В Западна, Северна и Централна Европа най-успешни са десните популисти, в Южна Европа – левите популисти, Латинска Америка се смята за люлка на специфичен регионален ляв популизъм, в Индия Нарендра Моди и неговата управляваща Индийска народна партия развиват особена форма на религиозен популизъм. Движението „5 звезди“ в Италия се изплъзва от всякакви идеологически схеми. Независимо от това обаче общ за всички е принципът „Ние-тук-долу срещу Онези-там-горе“. Популистите имат претенцията, че говорят от името на „истинския народ“, и рисуват картина на неработеща демокрация, жертва на корумпираните елити. Те представят себе си като аутсайдери, ала вече не са такива. В редица страни те са сред партиите с най-много гласоподаватели. В Австрия, Швейцария, Италия, Унгария, Полша, Словакия, САЩ, Венецуела, Бразилия те бяха или още са на власт. С това се обяснява и значителното отслабване на демокрацията – защото популистите принуждават другите партии да им подражават. Така те вече определят политическия мейнстрийм. Развитието на партия като „Алтернатива за Германия“ поставя въпроса дали тя е популистка, или е вече фашистка. „Ние разглеждаме популизма, сякаш той е безобиден вариант, може би дори маска на една много по-крайна идеология. Да се представиш за популист, за да можеш в подходящия момент, когато – от гледна точка на демократите – вече е твърде късно, да се появиш като фашист. В популиста има нещо клоунско, във фашиста – нещо демонично.“ Марсел Левандовски определя отношенията между популизма и фашизма като много по-сложни – има припокривания, но има и противоречия между тях. Фашизмът не е краен популизъм, а популизмът не е преоблечен фашизъм. Ала популизмът може да проправи пътя, да отвори вратата.

Популистите се мислят за истинските демократи, това е основната теза на вашата книга. Защо грешат популистите?

Популистите казват: не живеем в демокрация, но дойдем ли ние на власт, ще възстановим истинската демокрация. Да ги обвиниш, че не са прави, не е толкова лесно. Защото те искат някакъв вид демокрация. Искат тотално управление на народа. Те използват обещанието, че народът трябва да управлява сам, за да настанят свои хора в съдебната система, в Конституционния съд и медиите. Изборите остават, но няма разделение на властите.

„Рушителите на демокрацията наричат ​​себе си демократи. Тоталитарните проповядват толерантност“ – вие цитирате Беатрикс фон Щорх от „Алтернатива за Германия“. Дали политиците от тази партия наистина вярват, че са истинските демократи?

Изобщо не е важно дали лидерите на „Алтернатива за Германия“ вярват в това. По-скоро искам да кажа, че тези партии имат програма, която се основава точно на този разказ. „Демокрацията ни е отнета от елитите и ние ви я връщаме.“ И хората, които гласуват за тях, вярват в това.

Популистите и техните избиратели вярват в „справедливата съпротива“, пишете вие. Каква роля играе тази идея за актуалните атаки срещу политици?

Не е сериозно да твърдя, че мога да обясня психологията на всеки нападател. Но знаем, че популистки настроените хора по-често толерират политическото насилие – или дори го подкрепят. Те вярват, че горе има един всемогъщ елит, който забранява на хора като тях, които всъщност са мнозинство, да говорят. Така че те трябва да се бунтуват срещу това.

Десният популизъм и десният екстремизъм „не са непременно съвместими“. От какво зависи това?

Партии като „Алтернатива за Германия“ създават платформа за хора както с десни популистки възгледи, така и с десни екстремистки нагласи. Но едното не е просто по-крайно от другото. И двете групи гласуват за „Алтернатива за Германия“, но са различни. Някой, който иска да бъде наложена истинската воля на народа, не е задължително срещу демокрацията. Ала тези, които искат силен лидер, имат антидемократични нагласи. Досега десните популисти успяваха да съвместят и двете гледни точки. Това работи на нивото на избирателите, но на партийно ниво води до конфликти между популистките и фашистките представители.

Говорите за „скрит резерв“ от избиратели популисти. Мирогледът дреме в тях и може да бъде „активиран“ от подходящи партии. Какъв е произходът на популистките нагласи?

И ние като изследователи гадаем. Ала знаем, че политическите нагласи не са константни. Хора от работнически семейства може да имат относително леви възгледи в младостта си. После отиват да учат, стават данъчни консултанти и променят идеите си за социалната политика. Тази механика не се различава и при популистките нагласи. Има обаче определени ефекти, които я засилват – самотата, чувството, че са изключени и измамени, страхът от загубата на икономически статус или усещането за криза. Партиите не насаждат тези нагласи, а по-скоро активират или засилват нещо, което вече е налице. Сякаш дават на хората лупа, за да се вгледат те в собствените си интуиции.

Веднъж активирани, много поддръжници трудно могат да бъдат върнати. Електоратът на „Алтернатива за Германия“ показва слабо желание да гласува за друга партия, пишете вие. Какво е посланието към „утвърдените партии“?

Посланието е, че не трябва да се разчита на краткосрочни решения. Някои смятат, че най-добрият начин да върнат гласоподавателите е, като използват идеите на „Алтернатива за Германия“. Ние, изследователите, знаем, че това не е вярно. Ако партиите се придвижат още по-надясно в миграционната политика, това засилва позициите на десните популисти.

Каква стратегия препоръчвате?

Въпросът е как демокрацията може да се защити и да изолира „Алтернатива за Германия“ от институциите. В краткосрочен план с нея не бива да се правят коалиции, нито от нея да зависи правителство на малцинството. В дългосрочен план възниква въпросът какво активира популистките нагласи. Ако знаем, че те са свързани със страх от загубата на статус, то в дългосрочен план става дума за социална политика в най-широк смисъл. Трябва да се помисли и за местните граждански съвети[1]. Доказано е, че те повишават удовлетворението от демокрацията.

Активирането на популистки нагласи може да се случи при благоприятен политически контекст – например при отслабена икономика. Така се стига до обвинението на консервативната опозиция, че правителството [на Шолц] е виновно за засилването на „Алтернатива за Германия“.

Федералното правителство не се представя добре, но въпреки това аргументът куца. Защото ако правителството е виновно и Християндемократическият съюз заема ясна консервативна позиция, защо той не печели повече от „Алтернатива за Германия“? Не мисля, че аргументът е убедителен. Гласоподавателите на „Алтернатива за Германия“ са до голяма степен лоялни към своята партия, защото споделят нелиберална представа за демокрация и негативно отношение към миграцията. Това не е чисто протестна партия, а намира хората там, където те са.

Как се отнасяте към въпроса за забраната на „Алтернатива за Германия“?

Ако „Алтернатива за Германия“ е отчасти екстремистка партия, тогава забраната ѝ е инструмент за защита на демокрацията. Във всеки случай след последното съдебно решение[2] вероятността Федералният конституционен съд да я забрани, не е намаляла. 

Бундесратът като надпартиен орган би могъл да предприеме такава процедура за забрана. Но това трябва да се случи скоро, защото подобни процедури траят дълго. Тук говорим за две или повече години, през които „Алтернатива за Германия“ може да използва всичко в своя полза, представяйки процеса като контрол от страна на политическите елити, и така ще мобилизира избиратели дори от консервативния спектър.

Превод от немски Людмила Димова