Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

25 02

Без надежди за мир

От Юрий Андрухович 0 коментара A+ A A-

С известния украински писател Юрий Андрухович разговаря Йевгения Давиденко от изданието „Апостроф“

Много дейци на културата, мъже, заминаха в чужбина. Как се отнасяте към тях?

Отнасям се спокойно. Нямам желание да ги осъждам. Като цяло мисля, че реакцията на нашите хора, които са останали в страната, към тези, които са извън нея, е преувеличена. Аз все пак бих предпочел да има повече солидарност между хората, взаимно разбиране. Гневът и осъждането могат да бъдат разбрани. Особено когато хората, които са заминали, демонстрират в социалните мрежи колко им е добре, как си почиват някъде по моретата – разбира се, това дразни тези, които седят в полумрак и студ под обстрелите. Но не мисля, че това се отнася толкова до дейците на културата. Съвсем различно би било отношението към тези, които се опитват да не изберат страна в тази война, да са над нея.

В САЩ президент стана Доналд Тръмп. Как мислите, в Украйна ще има ли отстъпление по въпроса за Московската патриаршия, за езика...?

Тръмп едва ли ще вникне в такива теми. Мисля, че той вдигна много шум, но в действителност президентството му няма да донесе чак такива промени. Той ще започне да „забравя“ за всичките си решителни заявления.

Тоест „справедливият мир“, върху който сега акцентират нашите управляващи, едва ли може да се очаква с негова помощ...

Аз не бих разчитал на 2025 г. Но дори Тръмп изцяло да се посвети на тази идея, не той решава – решава Путин. Тоест не виждам перспектива за някаква радикална промяна. Затова на мястото на нашето ръководство аз все пак бих призовавал западните страни към пряко военно участие в бойните действия. Това може да сложи край на войната възможно най-скоро. Те обаче тръгнаха по неправилно русло – започнаха много активно да обсъждат перспективата за въвеждане тук на някакви миротворци, ако бъде подписан мир, а той няма да бъде подписан. Всичко това ще доведе до задънена улица. Вместо да воюват заедно и относително бързо да победят злото, те отново отдалечават този проблем. А Тръмп нищо ново няма да направи – той не е в състояние.

В общуването ви с чуждестранни колеги и приятели чувствате ли умора от нашата война?

Струва ми се, че не е умора, а ефект на свикването. Когато за пръв път ракета уцелва жилищен блок и загиват трима души, всички са шокирани. А когато до третата година от войната са загинали десетки хиляди от ракети и снаряди, всички са свикнали. Свикват с жестокостите, с престъпленията на Русия и основната мисъл е: само по-скоро да свършва всичко това.

Как да противодействаме на това?

Можем и сме длъжни да противодействаме. Аз лично се стремя да го правя чрез свои участия пред чуждестранна аудитория. Старая се да публикувам текстове в различни важни издания, които имат голяма публика. Те предизвикват дискусия. Не мога да прокарам линия, която да се приеме от политиците, но хвърлям идеи, които после започват да ферментират. Мисля, че не само аз правя така. Тези мои колеги, чиито имена са най-известни в чужбина, имат достъп, канят ги в сериозни медии. Навярно ние с общи усилия променяме качеството на тази дискусия. За съжаление, не трябва да забравяме, че днес – и това е особено характерно за демократичния свят – политиците се ориентират спрямо рейтинга. Ако в тяхното общество започне да преобладава умора, както я наричате, и социологическите им агенции фиксират, че ето, над половината избиратели искат в Украйна час по-скоро да настъпи мир, политиците реагират така. Има христоматийни примери на силни политици, които не са следвали тълпата, но те отдавна не са на тоя свят. От една страна, рейтингите са хубаво нещо, а от друга – коварно, защото чрез социологията могат да се ръководят политическите процеси.

Помните ли лозунга Russia is a terrorist state, който се разпространяваше в началото на пълномащабното нахлуване? Изглежда, че заради войната отношението към руснаците все пак се промени. Как смятате, ще има ли връщане назад?

Вече има. Дори не си представях, че нещата са чак толкова зле, но днес например прочетох статия от една германска журналистка в руското „Радио Свобода“ за „добрите руснаци“ в Берлин. Всъщност западните почитатели на „руския свят“ и руската култура през 2022 г. просто са си взели почивка. Станало им е малко неудобно. Днес всичко се е завърнало.

Особено забележимо е на нивото на класическите форми на културата, да речем, операта, симфоничната музика. Руският репертоар е основната съставка за комерсиален успех. Публиката на Запад е дотолкова развратена от Чайковски, че престава да купува билети, ако в репертоара отсъстват произведенията му. Никой не възнамерява да изключи руските изпълнители, защото кой, ако не те, демонстрира най-високо ниво на изпълнение на тези произведения. А класическата и академическа музика е страшно скъпо удоволствие на Запад. За щастие, вече никой не блокира украински произведения, но не трябва да се надяваме, че това ще засенчи цялата тази машина, която съществува и работи. Ние ще звучим предимно на благотворителни събития, където входът е безплатен, а украинците се уговарят в социалните мрежи, идват и заемат местата в залата, която иначе би останала полупразна.

А в Украйна, в случай че ни принудят към мир при неизгодни условия, ще има ли промяна на съзнанието в проруска посока?

Ако това е някакво относително поражение, при което загубите са повече от придобивките, а единствената придобивка е някакво мизерно оцеляване, тогава всички хора, които и днес все още се колебаят, които през 2022 г. решително се обърнаха към украинството и украинското, ще го усетят като своя грешка. Те ще изпитат нуждата от морално-психологическа компенсация. Тоест отново и навсякъде да говорят на руски, да защитават правото си да говорят на руски.

Все пак войната промени някои неща безвъзвратно. Как ви промени войната?

Има хора, които се промениха безвъзвратно, има и такива, които са готови да се обърнат. Аз винаги съм бил против Русия. Невинаги съм го изразявал толкова пряко, защото срещах голяма съпротива сред самите украинци, когато обвинявах в нещо югоизточната ни съседка. Но аз от дете съм имунизиран срещу това. Знаех за зверствата от предишните десетилетия и столетия, бях научил за тях от някои исторически извори или от разкази на стари хора, на които бях склонен да вярвам само отчасти, защото си мислех, че хората преувеличават страданията и ужасите, през които са преминали. От 2022 г. насам можах да се убедя, че това не са били никакви преувеличения, че в зверствата си Русия не се променя. Още повече че днес тя не иска да разглежда някакъв вариант на примирие, трябва ѝ цялата Украйна. Затова аз бих изоставил надеждите за мир. Трябва да продължим да се държим и честно да казваме, че нашето положение се влошава и ни трябва помощ.

В САЩ настояват за понижаване на мобилизационната възраст в Украйна. Как мислите, това трябва ли да се направи?

Трудно ми е да съдя обективно, защото чух мнение, че категорията от 20 до 25 години у нас е най-малобройна. Ако наистина е така, нямам обяснение защо през 2000 г. раждаемостта е била слаба. Защо има такава демографска пропаст? Убеден съм, че трябва да се ограничи горният възрастов праг до 50, но това трябва да се компенсира за сметка на долната граница. От 18 години? Физическото здраве, пъргавината, бързината и най-важното – това, че смятаме да победим с качествено различни технологии – са работа за младите, а не за дядовците.

Как се промени Ивано-Франкивск? След нахлуването там се преместиха много хора и бизнеси от вътрешността на страната.

Имаше много, но и много си тръгнаха. Градът им се стори безинтересен, малко са развлекателните центрове. Помня, че през март 2022 г. кметът съобщи за близо сто хиляди новопристигнали. Съмнявам се дали и половината от тях са останали. Градът ни е гостоприемен, но трябва да се питат хората дали се чувстват добре и уютно. Всъщност днес никой не може да се чувства уютно. Жилищното строителство се развива с бесни темпове, градът е задръстен от автомобили. През центъра е трудно да се премине дори в извънпиковите часове. Това свидетелства за неправилно, непропорционално развитие. Огромни участъци се застрояват. Притеснява ме, че не виждам много светещи прозорци. Впечатлението ми е, че обитаемите апартаменти в новите блокове са не повече от 10%.

А интерес към културата забелязва ли се?

През 2022 г. беше различно, но сега всичко се върна в обичайните параметри. А тогава наистина по нашите места, където провеждаме културни събития с приятели, в подлеза „Вагабундо“, активността беше огромна. Може би това е същият онзи ефект на свикване с войната.

Над какво работите сега?

Още не знам какво ще е заглавието, не знам кога ще го допиша. Искаше ми се да излезе след войната, затова не бързам. Струва ми се, че е малко носталгично. Но същевременно не бих искал да живея в света, който описвам там. Опитвам се да опиша едно относително далечно минало, но повече си го измислям, отколкото си го спомням. Това е времето, когато бях на 10–11 години, условно казано.

Какви са очакванията ви за новата година?

Имам очаквания... Проблемът е, че Русия изплаща огромни суми на своите новобранци и наемници. Но имам големи надежди, че това състояние на икономиката им е временно, че скоро тя ще рухне. И ще предизвика ефекта на доминото. Имам големи надежди, че врагът ще започне да отслабва.

Превод от украински Албена Стаменова

Споделете

Автор

Юрий Андрухович

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Арент срещу Арент. Разговор със Стилиян Йотов
    30.12.2025
  • Русия е превзета от врагове, обявили ме за враг
    30.12.2025
  • Да се потопиш в света на Пипков
    30.12.2025
  • Агнешка Холанд – За фактите и фантазията
    30.12.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO