Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

25 02

Тригодишната война

От Тони Николов 0 коментара A+ A A-

На 24 февруари 2025 г. се навършват около хиляда и двеста дни от началото на руската агресия срещу Украйна. Добре помним началото – с масираните ракетни удари по големите украински градове още в ранни зори и интензивните бомбардировки над Киев, съпътствани от налудничавото обръщение на Путин, че целта на тази „специална военна операция“ била „пълната денацификация“ на Украйна. В онези първи дни, както Теодора Димова напомня в есето си, което ще прочетете в броя, всички бяхме залепени за екраните на телевизорите или на компютрите, просто не можехме да повярваме, че варварството се завръща пред очите ни, че всичко това е възможно. Надявахме се на остра световна реакция, че Русия ще бъде спряна, принудена да изтегли войските си и справедливо наказана за деянията си.

Уви, войната продължава вече трета година. И украинският Давид продължава битката срещу настървения Голиат, който го превъзхожда в пъти по войскови сили и оръжия, но не и по мъжество. Даваме ли си сметка, пита историкът Тимъти Снайдър, че в глобален план украинците играят ролята на пожарникари и със съпротивата си гарантират безопасността на всички останали? Че с това възпират и Китай да не нахлуе в Тайван, че именно те са крехката преграда пред Третата световна война?

Ала какви са жертвите, с които Украйна плаща за всичко това? Новоизбраният Доналд Тръмп, който най-сетне прозря, че няма как да спре тази война за 24 часа, огласи данни на американското разузнаване – около 1 млн. избити руски войници и 700 000 жертви от украинска страна. А цивилните украински жертви, жените и децата, които всеки ден загиват под руски обстрел? А осакатените и бежанците, а украинците от окупираните територии?

Даваме ли си сметка за свръхчовешките усилия на украинския народ, който трета година не само се сражава, но и се опитва да устрои под бомбите някакво подобие на „нормален живот“? Независимо че, както разказва в репортажа си от Херсон френският писател Еманюел Карер, руски снаряд може всеки момент да падне в дома, който преди малко си напуснал. И колкото и да е ужасно, свидетелства украинският писател Юрий Андрухович, с всичко това също се свиква – дори с бомбите, жестокостите и престъпленията на Русия. Светът свиква и започва да си затваря очите. Само и само „веднъж да свърши тази война“.

Само че как да стане това? Путин може лицемерно да дава всякакви обещания, но той никога доброволно няма да се изтегли от Украйна. Сега Москва лансира идеята, че ще „преговаря само със САЩ“. А с Украйна? Явно сатрапите в Кремъл тайно се надяват на „подялба на масата“ – как върху някоя салфетка ще бъдат записани процентите на окупираните територии. Ето защо е от съществено значение Европа да е част от преговорния процес за примирие в Украйна и активно да участва в следвоенния мирен процес. За да е сигурно, че има кой да отстоява принципа „Нищо за Украйна без Украйна“.

Путин разчита, че Тръмп и неговата администрация няма да се ангажират много с Украйна. Известно е, че при Тръмп няма никакъв алтруизъм и той не обича да харчи американски пари, така че разривът с Киев е неизбежен. Но Тръмп е непредвидим играч и нарцистичен политик, който в същото време е убеден, че Путин трябва да се съобразява с онова, което ще му нареди човекът от Белия дом.

Затова Тръмп вече хвърли обвинението, че „Путин е разрушил Русия“. Като първо предупреждение. Последва второ предупреждение – американският президент щял да помоли ОПЕК да свалят цената на петрола и тогава „войната на Русия срещу Украйна ще завърши незабавно“.

Има ли Путин ответен ход, ако приходите му се стопят многократно? В Москва твърдят, че войната в Украйна не зависи от цените на петрола, но така ли е наистина?

И не на последно място – американско-руската политоложка Нина Хрушчова (правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов) предупреждава Путин колко скъпо може да му струва алчността, с която иска да заграби украински земи. Още през 2022 г. украинците заплашиха с „партизанска война“ вътре в руските територии. И при липсата на приемливо мирно споразумение Русия рискува да си навлече заплаха в пъти по-страшна от някогашните чеченски терористични актове.

Споделете

Автор

Тони Николов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
    20.04.2026
  • Гняв, по-силен от страха
    20.04.2026
  • Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев
    20.04.2026
  • Карл Барт и неговата диалектическа теология
    20.04.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO