Култура / Брой 7 (3020), Септември 2025

Двадесет и второто издание на Международния фестивал за късометражно кино „В двореца“ (27 юни–1 юли 2025 г.) в Перник се проведе под мотото: „Киното е мръсна работа“

Очевидна e заигравката с често безскрупулните продуцентски практики в бранша, с кинаджийските амбиции, надпреварата за финансиране, фестивални участия, признание и отличия, но и препратката към миньорската история на града домакин. Алюзия за неимоверната работа, която стои зад направата на един филм, както и зад поддържането на една тежка индустрия. Фестивалът за поредна година се проведе във вече обновената и реставрирана сграда на Двореца на културата в градския парк, която предоставя страхотни условия за фокус и нетуъркинг (съжалявам за чуждицата) на гости и посетители в множеството си пространства.

Изключително впечатление направи силното международно присъствие. Режисьори, продуценти, фестивални директори и лектори от цял свят представиха своите филми и проекти, участваха в лекции, панели, конференции и обмениха опит в предвидени сесии, както и в неформалната атмосфера на музикалната вечерна програма. Фестивалът представи над 200 заглавия от повече от 120 държави. Селекциите бяха групирани около тематични ядра, обхващащи множество екзистенциални и социални проблематики като „Навик и традиция“, „Взаимоотношения и любов“, „Детство и невинност“, „Памет и спомен“ и други. Разнообразната програма даваше възможност за танц между срещите с хора от индустрията и истинското „киногурме“ преживяване в блоковете от игрално, документално, експериментално кино и анимация. Празник на късометражната форма и смелите независими продукции, които нерядко остават на заден план, но в които се гради киноезикът на бъдещето. Ценителите знаят за какво говоря.

Макар и да имах желанието, беше физически невъзможно да изгледам цялата програма, а дори и това, което успях да видя, включва прекалено много филми, за да направя дори частичен обзор. Затова бих обърнал внимание на шест от българските премиерни заглавия в конкурсните програми, чийто път тепърва започва и които си заслужава да бъдат видени.

Филмът „Страхотен ден“ на режисьора Георги Йовчев е адаптация по разказ на Дани Радичков. Проследявайки част от деня на един мъж, попадаме в налудничав антиутопичен свят, в който посредствеността, насилието и престорената любезност са се превърнали в норма, а хората се държат, сякаш са под влиянието на някакви наркотични субстанции. Свят на черен хумор, сюрреалистични и кошмарни събития, които отправят саркастичен поглед към някои плашещи аспекти не съвременното общество. Филмът се отличава с експерименталното вплитане на анимация в заснетия материал.

„Спри колата“ с режисьор Игор Христов е динамичен филм, изпълнен с деветдесетарски черен хумор, в който двама братя (впрочем братя и извън екрана) решават да откраднат автомобил. Ситуацията им поднася разтърсваща изненада, подлага ги на сериозно изпитание, но и поставя пред тях предизвикателството не само да се опознаят един друг, но и да разберат мотивите, които са ги довели дотук. История, която със сигурност ще ви разсмее, но и ще поднесе неочакван обрат в самия финал, когато фикцията се обърне към фактите от действителността.

Анимационният „Балконада“ е дебют за режисьорката Ива Токмакчиева – поредна великолепна продукция от студио „Компот Колектив“. С елегантен визуален стил и пленяваща музика филмът поетизира всекидневието в междублоковото пространство на три жилищни кооперации. Макар всеки от живеещите там да е зает със своя личен свят, късчетата действителност се завихрят и превръщат в колективно преживяване на битието, в динамично лятно съзерцание. Анимацията беше отличена с Почетен диплом.

„Буркан на времето“ е документален филм на режисьорката и продуцентка Невена Семова, въвличащ ни във всекидневието на едно семейство, което живее в Родопите и се препитава с отглеждането на животни. В изключително откровен разказ пред обектива те обрисуват своите тревоги, предизвикателства, радости и надежди в контекста на сблъсъка между традиционно и модерно. Продукцията беше отличена с Наградата за най-добър документален филм.

„Eraserhead в плетена торба за пазар“ е дебют на режисьорката и сценаристка Лили Кос. Филм, който неслучайно е селектиран за тазгодишното издание на фестивала в Кан. Визуално изпипана история, която ни потапя в атмосфера на меланхолия, съзерцание, агресия, динамика и ескейпизъм. Действието се развива в едно горещо лято някъде през 90-те години на ХХ век в малък български град. Сюжетът ни запознава с 12-годишната киноманка Ро, която живее с фрустрирания си брат и отсъстващата си майка. Тя разбира за филма Eraserhead на Дейвид Линч от едно списание и е готова да го гледа на всяка цена, макар да я очакват купища предизвикателства по пътя към видеотеката, а това, че няма пари, е най-малкото от тях. Изключително въздействащ филм, на който тепърва предстои да се обръща внимание по световните и българските фестивали.

„Още един маниак“ е студентски проект на Никола Копаров. Впечатляващо изпълнен (за студентски филм с минимален бюджет) психологически трилър с груб и хаплив диалог, силно присъствие на актьорския състав в лицето на Мартин Димитров и Китодар Тодоров и не на последно място – въздействащ сценарий. Това е криминална история за лудостта и за непредвидимите изненади и предопределенията на съдбата.

Ето и победителите в тазгодишното издание, които получават право на кандидатстване за престижните награди Оскар.

Най-добър национален филм
„Денят, в който тя ще се роди“, България, реж. Емил Спахийски

Най-добър игрален филм
„Теорията на егрегорите“, Италия, реж. Андреа Гатопулос

Специални отличия
„За теб – ушите“, Канада, реж. Александър Изабел
„Под сянката на дъба“, Иран, реж. Хосейн Аллахяри

Най-добър анимационен филм
„Бащини писма“, Франция, реж. Алексей Евстигнеев

Специални отличия
„Ларва“, Великобритания, реж. Алис Блумфийлд
„Балконада“, България, Франция, реж. Ива Токмакчиева

Най-добър документален филм
„Буркан на времето“, България, реж. Невена Семова

Специално отличие
„По кръвна линия“, Полша, реж. Войчех Венгларж

Най-добър студентски игрален филм
„Маджини“, Германия, реж. Джошуа Нойберт, Виктор Мухагачи

Специални отличия
„Майка ми е крава“, Бразилия, реж. Моара Пасони
„Реката“, Франция, реж. Елиз Леви 

Най-добър студентски анимационен филм
„Вплетена“, САЩ, реж. Ченси Жан

Специално отличие
„Градината с крушите“, Германия, реж. Шадаб Шаяган

Най-добър студентски документален филм
„Пазителите“, Грузия, САЩ, реж. Робърт Б. Хоуп

Специално отличие
„Разкъсана“, Австрия, реж. Симон Харт, Йон Х. Гейрфинсон

Най-добър експериментален филм
„Човешкото тяло“, Франция, реж. Коралин Зореа

Най-добър среднометражен филм
„Кока“, Полша, реж. Александър Цимбалюк

Най-добър пълнометражен филм
„Баба трябва да умре“, Тайван, реж. И-Джунг Чен