Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

24 11

Преживяно време

От Даниела Чулова-Маркова 0 коментара A+ A A-

Атанас Гаджев, „Мештра“, 29 септември–11 октомври 2025 г., СБХ, „Шипка“ 6

В една от залите на СБХ беше подредена ретроспективна изложба, посветена на 65-ата годишнина от рождението на Атанас Гаджев. Рано тръгнал си от този свят, художникът продължава да живее в сърцата на семейството, приятелите и колегите и с творчеството си да напомня за истински значимите стойности в човешкото битие.

Експозицията „Мештра“ се случи тъкмо навреме – в дни, когато всичко е забързано, хаотично и някак стереотипно обезценяващо се. Но преди да се разгърне логическият ѝ ход, трябва да се разкрие посланието ѝ. Мештра означава „майстор“ според таен говор, изчезнал в средата на ХХ век, практикуван от майстори зидари в села в Северозападна България. Атанас Гаджев се вдъхновява от филологическото изследване „Мещерският таен говор“ на своята майка Зорка Гаджева и адаптира символи и значения във визуални послания. Мештра не е тематично зададена рамка на обичайно структурирана ретроспектива. Подбрани са произведения от всички по-важни серии, над които авторът работи в периода 1997–2015 г., което показва широка гама от творчески търсения: колони, стели; дискове, обекти от глина и хартия, графика, подглазурна живопис. Но всички тези произведения са споени в едно цяло с мощно въздействие.

Когато влязох в залата, ме обзе трепетно желание да надникна в тайните, кодирани в енигматичното заглавие. Усещах, че се намирам на място, където всеки е допуснат, но малцина могат да откроят истинската сила на посланието. В ретроспективната експозиция са очертани проблемът за съзиданието, за съпротивата на материала и виталността на експеримента, за ролята на пространството, за пълното доминиране на формата и безплътната вездесъщност на времето. През прочит на тези основни фактори в творчеството на Атанас Гаджев се опитвам да уловя нишката на времето, което той напластява в произведенията си. Привлече ме неустоимата тайнственост на съзиданието, тя е навсякъде – в избора на материал (глината, претворена в керамика) и неговата първична сила, в усещането за динамиката на експеримента, в изпитването на границите при трансформацията на формата, в опитите за разчитане на символите, в синтезираното осмисляне на пространството. Експозиционната сценография е дело на Петър Митев. Той аранжира пространството така, че го превръща във фактор, който подпомага дешифрирането на отделните произведения, без да пречи на интегрирането им в единен художествен организъм. Така „Мештра“ се оказва не просто изложба, а комплексно преживяване.

В произведенията си Атанас Гаджев тръгва от материята към духовното. За него основата на творческия процес е формообразуването. Използва сложни структури и избира монохромни решения, за да подчертае формата и да проследи промяната ѝ в различни състояния. В творбите му цветът е второстепенен елемент, подпомагащ текстурата и пластиката. Авторът умее да моделира празнотата, като вплита в нея пластично уплътнени символи и смисли. Той е от онези художници, които включват пространството в творбите си – но не изобразеното двуизмерно пространство, а онова преживяно триизмерно пространство, в което присъства и зрителят. Независимо дали работи с керамика, дали смесва вода и огън, дали отъждествява образ и текстура в хартия и глазура, той материализира формата в пространство без времеви условности. Като интерпретира архетипите и първообразите от миналото на универсален език, Атанас Гаджев постига онази устойчивост на безвремието, която гарантира на творчеството му безпогрешно разшифроване в бъдещето.

Атанас Гаджев (1960–2018) завършва през 1987 г. керамика в Художествената академия в София при проф. Венко Колев. От 1991 е член на СБХ, а от 2003 г. – на Сдружение „Лингва Франка“. Професионалният опит на художника е широкоспектърен – той създава интериорни, екстериорни и пространствени художествено-пластични решения. Изследва възможностите на различните материали в сферата на графиката, дървопластиката, стенно-монументалната живопис, скулптурата. Създател на изложбено-образователни акции с художествени намеси в градската среда. Печели редица награди и конкурси.

Споделете

Автор

Даниела Чулова-Маркова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO