Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

Британският актьор изнесе актьорски мастърклас върху пресъздаването на литературни герои в рамките на събитието BOB на фестивала „Синелибри“

Актьор и певец, разказвач на истории по душа, Майкъл Маккел е сред най-впечатляващите и харизматични личности, които съм срещала. Запознахме се на уъркшоп в Лондон и знаех, че искам да напиша първия си късометражен сценарий за него. А той прие да участва. Тогава ми каза: „Никога не може да бъдеш сигурен дали един млад режисьор няма да стане голяма звезда и да ти даде роля в следващия си филм“. И като безкрайно добър човек и професионалист той се раздава за следващите поколения. На 25 октомври всички присъстващи на неговия мастърклас в рамките на изданието на BOB (Based on Book) на кино-литературния фестивал „Синелибри“ разбраха защо веднага се чувстваш привлечен от таланта му на разказвач и актьор.

Майкъл Маккел е роден в Лондон и израства в скромно работническо семейство. Детството му преминава по улиците на британската столица. През 80-те години става музикална звезда, а през 1991 г. преживява тежка катастрофа, в която едва оцелява. Случилото се преобръща живота му и той се захваща с актьорско майсторство. За целта учи три години в Института „Лий Страсбърг“ и започва кариерата си на сцената, като продуцира и играе главната роля в „Макбет“ в театър „Лирик Хамърсмит“. Дебютира на Уест Енд в мюзикъла „Братя по кръв“. След години, в които играе злодеи в поддържащи телевизионни роли, в началото на новия век той се утвърждава като водещ актьор в полицейския сериал „Екип за разследване на убийства“, в сериала Blessed на Бен Елтън, както и като един от главните лекари в Doctors, роля, за която печели наградата на Кралското национално телевизионно общество за най-добър актьор.

Първата му кинороля е малка, но достатъчна, за да го забележат. След това трупа опит, като играе „лошия“ в различни ленти. На въпроса дали провалите го разгневяват, актьорът разказва една случка от живота си: „Когато бях млад, носех фалшиви ролекси, опитвайки се да бъда някой. Но когато навърших 30 години, моята майка ми подари истински, който изплащаше с години. След катастрофата, която претърпях, когато ме приемаха в болницата, им казах: „Това е истинско. Ако изчезне, ще ви намеря и ще ви подпаля къщите“.

Пътят на британския актьор е осеян с всякакви препятствия, които стават повратна точка за кариерното му развитие. „Никого не познавах в актьорския свят. Музикалният ми продуцент ми уреди среща с човек от киното. А аз по това време ходех с патерици, защото се възстановявах от инцидента. Той ми каза: „Майкъл, на 36 години си. На тази възраст няма как да започнеш актьорска кариера, а и не можеш да ходиш“. Понякога ангелите ти дават дар. Следващия път, когато видях този мъж, излизах от голям театър в Уест Енд под ръка с жената на Род Стюарт и току-що ме бяха номинирали за най-добър актьор в мюзикъл. В тази индустрия късметът всъщност играе много голяма роля. Късмет и контакти, всичко се свежда до тези две неща в крайна сметка. Познавам много талантливи творци, музиканти, актьори, художници. Талантът ти предоставя възможности, след това ти трябва късмет. И разбира се, трябва да работиш. Нищо не става, като просто седиш и чакаш, трябва да работиш.“

В „Съюзени“ на Робърт Земекис Майкъл Маккел играе немски офицер, който в крайна сметка е удушен от героя на Брад Пит. Когато попада на снимачната площадка, в една от сцените трябва да се бие с Брад, който, без да иска, го удря съвсем истински и Майкъл пада на земята. За секунди през главата му минава мисълта, че там, откъдето идва, ако те ударят, отвръщаш на удара. Но слава богу, не го прави и на фона на тичащите адвокати и продуценти успява да запази самообладание и да чуе извиненията на Брад Пит, преди да отвърне на удара.

Майкъл участва и на Уест Енд в мюзикъла We Will Rock You, в който успява да съчетае двете си големи любови – музиката и актьорството, и то с хитовете на Queen. „Музиката им се е превърнала в част от тъканта на тази страна – Queen, заедно с Боуи и Найл Роджърс, преоткриха комерсиалното. А шоуто не е достатъчно дълго, за да събере всички хитове“, разказва Майкъл. Въпреки това мюзикълът успява да включи впечатляващ брой песни – 24! „Любовта на публиката – ние като изпълнители имаме привилегията да се къпем в нея; просто сме много щастливи.“ А натискът да се представиш на ниво може да бъде огромен дори и в най-добрите времена, още повече когато трябва да бъдеш достоен за наследството на Queen. „Отговорността е огромна, но благодарение на сътрудничеството с този невероятен актьорски състав няма място за разочарование.“ Преди две години Майкъл издаде и албума си The Last Picture Show.

Майкъл Маккел е правил толкова неща в този живот – музика, филми, театър. Партнирал си е с Брад Пит, Марион Котияр, Шон Бийн, Иън Макшейн, Ръсел Кроу. Горд баща е на три деца и не спира да се бори за по-добър свят за тях. Опознаеш ли го, няма как да не си впечатлен. Смело мога да го нарека прекрасен приятел. Разговаряхме в началото на тазгодишния фестивал „Синелибри“.

Кое е най-голямото предизвикателство за един актьор, когато участва в адаптация – ти самият си участвал в много обичана адаптация като „Джекил и Хайд“ например?

Винаги се стремя да бъда верен на автора – независимо дали става дума за адаптация като „Джекил и Хайд“, или From Beyond на Лъвкрафт.

Какви са критериите ти за добър сценарий и как избираш роля?

За мен въпросът винаги е какво мога да направя с този герой, което да е различно. Като повечето работещи актьори се стремя да избирам най-добрите възможни роли. Аз съм разказвач по природа – за мен всичко е история, история, история – всеки път.

Каква е ролята на литературата в киното?

Създаването на филм е пълно с препятствия – как ще го финансираме, има ли пазар. Когато някой напише книга, той отговаря единствено пред себе си. Да, на някакъв етап трябва да се печелят пари, но за разлика от киното, има по-малко причини разказването на една история да бъде прекъснато. В днешно време литературата често служи като предварителен ориентир за публика, която ще си купи билет или ще гледа нещо онлайн. Разказвачите винаги ще вдъхновяват други разказвачи – при всяко изкуство задачата на артиста е да стигне до възможно най-много очи и уши, да внесе нещо различно в живота ни, да облекчи дните ни, да ни разсмее или просто да ни отведе в друг свят за 90 минути. Разюзданото въображение на един романист винаги е вдъхновявало и ще продължи да вдъхновява режисьорите да бъдат смели в създаването на герои и светове.

Какво е мястото на литературата в твоята кариера?

Аз, естествено, съм любопитен и „крада“ вдъхновение от всякакви източници – включително и от литературата. Историите, които съм чел през годините, със сигурност са оформили както писането ми на песни, така и актьорската ми игра.

Разкажи ми за проект, който никога няма да забравиш – и какво беше специалното в него?

„Момчетата от Есекс“ – първият ми филм. Фикционална история, базирана на реални събития. Написан от носителя на награди Джеф Поуп и покойния Тери Уинсър.
Да споделям екрана с Шон Бийн и Том Уилкинсън, беше като майсторски клас по киноактьорство и запали любовта ми към киното. Разговорите с Том и отношението му към работата винаги нося със себе си във всеки нов проект.

Това е второто ти посещение в България – какво е толкова специалното на събитие като „Синелибри“?

Занимавам се с това, което правя, от много време. България и „Синелибри“ заемат специално място в душата ми. Дойдох тук, преди светът да се промени, и работих с дъщеря ми Клаудия Грейс и с режисьорката и сценаристка Станислава Айви. Хората от екипа се превърнаха в приятели, а в последния си ден тук, когато се качих на самолета за Англия, за да започна нов сериал, почувствах, че съм оставил част от сърцето си тук.
Ако мога да предам на някой актьор било съвет, „пряк път“, или просто да му покажа магията на това „помисли го – и камерата ще го улови“, повече не мога да искам. Бях изключително щастлив с първата си роля, защото Иън Макшейн ми правеше майсторски клас всеки ден – просто защото ме хареса. А защо – разказвам по време на мастъркласа.