Култура / Брой 5 (2958), Май 2019

„Аз все още не мога да си обясня защо съм избрал да свиря на акордеон“, признава Красимир Щерев, един от световноизвестните солисти на този инструмент. Разговаряме по Скайп, докато той е в родната си къща в село Горно Сахране, близо до Казанлък. С това място го свързват много спомени – как пеел като малък песните на Емил Димитров, обичал да танцува хора по сватбите, а любимата му учителка Надежда Ничева живеела наблизо. Добрият преподавател е изключително важен, може би тук се крие и отговорът на въпроса защо е избрал акордеона. „Родителите ми все отлагаха. Бях вече на девет години и трябваше доста да поплача, за да ми купят акордеон“, спомня си музикантът и добавя, че Надежда Ничева е била решаващият фактор той да учи в музикалната школа „Емануил Манолов“ в Казанлък. „Имаше уникална методика на преподаване, затова бързо напреднах. Беше комплексно обучение – пишехме стихчета и рисувахме по музиката, която изучавахме, имахме концерти и свирехме в ансамбли. В Казанлък имаше акордеонен оркестър, това допринесе да нямам проблеми по-нататък при свиренето в ансамбъл, с диригент.“ Красимир Щерев оценява солидната база, която е получил от учителите си, защото е бил свидетел как великолепни солисти трудно се вписват в ансамбъл. А акордеонът според Щерев е прекрасна, много колоритна част от един оркестър. И за него е кауза да го налага като инструмент.

Преди да стигне до някои от най-престижните европейски ансамбли за съвременна музика, той минава през Музикалното училище в Пловдив и класа на Петър Маринов, а в Музикалната академия в София избира теоретичния факултет, но след една година в класа по хорово дирижиране преценява, че му липсва възможността сам да създава звук, и се връща при акордеона. „Днес вече мога да кажа, че решението ми е било правилно!“, заключава той. Повечето му съученици акордеонисти вече не се занимават с музика. „Това е трагично за България“ по думите на Красимир Щерев, който вижда голям проблем във факта, че преподавателите в музикалните школи не са със статут на учители по музика и работят срещу минимално заплащане. Няма мотивация тази дейност да продължава, затова и утвърдени школи в някои български градове западат. Би трябвало държавата да преразгледа отношението си към читалищата и школите по изкуствата, които са толкова важни за развитието на децата, смята музикантът.

През 1990 г., след две години в казармата и няколко месеца обучение в класа по хорово дирижиране на Академията, Красимир Щерев осъзнава, че иска да е сред професионалистите от най-високо ниво, и започва да търси начини да учи в чужбина. Участва като акомпанятор в голям международен конкурс в Москва и там се запознава с един от идолите си – датчанина Могенс Елегард, който има клас в Кралската академия в Копенхаген. „Срещнах го случайно в хотела и му заявих, че искам да уча при него, а той ми отговори, че не е пианист и не може да ме вземе в неговия клас. Наложи се да го убеждавам, че и аз не съм пианист. Като се върнах в София, записах една касета, опаковах я в кутия между няколко салфетки и я изпратих в Копенхаген.“ По препоръка на знаменития акордеонист обаче Щерев се явява на изпити в Грац, където е приет да учи. Две години по-късно все пак заминава за Дания като стипендиант на Кралската академия. За съжаление професорът му не успява да се пребори с левкемията и си отива от света, но Щерев продължава обучението си там. „Работих с Джеймс Краб, ученик на Елегард, който е един от най-гениалните акордеонисти на тази планета. Той имаше огромен опит и мога да кажа, че именно той ме катапултира на сцената, защото аз все казвах, че не съм готов. Той държеше да се явя на изпита за солистичния клас, а по онова време това беше най-престижната диплома – с неофициален статут на докторат.“

И още една важна фигура има в развитието на Красимир Щерев – Георг Шулц, който пък насочва вниманието на младия българин към педагогиката, камерната музика и ансамблите. „Той ме изпращаше да го замествам в операта и в театъра в Грац. Често трябваше само след гледане на една репетиция да изляза на сцената, което беше истински тренинг, макар и много стресово преживяване за един музикант.“

Шулц препоръчва Щерев и в Klangforum Wien – ансамбъла, с който той работи успешно от 2003 г. до днес. Трупането на опит и важните уроци за музиканта продължават, но на съвсем друго ниво. „В Klangforum се срещам с големи диригенти като Емилио Помарико, Силвен Камбрьолен, Йоханес Калицке, Петер Рундел, Сузана Мелки и много други. Имах удоволствието да работя и с Мирга Гражините-Тила, тя е много млада, но вече голяма звезда. Изключително щастие беше за мен да срещна Пиер Булез. Това е най-сериозната академия – да работиш с такива имена! Всеки път научаваш нещо!“, убеден е акордеонистът.

Към всички тях Красимир Щерев добавя и имената на съвременни композитори – всеки от тях е допринесъл с нещо за изграждането му. При това навлизането му надълбоко в тази материя започва още от младежките години, защото, „когато искаш да се развиваш, трябва да се насочиш и към оригинален репертоар за акордеон“. „Аз виждах Иван Спасов толкова често в Пловдив, той беше като бог за мен. Да го бях помолил да напише нещо за акордеон, поне да не ми тежи на съвестта, че не съм го направил! Но съм бил много малък тогава, а моите преподаватели не са направили подобни стъпки. Точно по тази причина липсва литература за акордеон у нас. Няма го в ансамбъла, в оркестъра, в операта, в театъра, където му е мястото, както виждаме в голяма част от света.“

Отивайки в Австрия, Щерев попада в благотворна среда за новата музика. „Ходех да слушам Musikprotokoll[1] и много демонстративно понякога ставах и излизах от залата – толкова силно ми влияеше музиката, а най-интересното е, че става дума за любимите ми композитори. Затова никога не се сърдя, когато хората имат прекалено силна реакция към някои произведения – между любовта и омразата границата е много, много тънка“, споделя изпълнителят. На него са посветени много съвременни композиции за акордеон, а той ги представя в концертите и фестивалните си изяви. Така беше и тази година по време на „Мартенски музикални дни“ в Русе, когато Красимир Щерев свири с ансамбъла „Музика Нова“ на Драгомир Йосифов, а в програмата на концерта беше включена и световната премиера на пиесата Mixed studies за акордеон и електроника на живо от Владимир Влаев. „Това е първото подобно произведение в България – каза ми по време на фестивала акордеонистът. – То е много разнообразно и съответства на нашето съвремие – на звука, който чуваме около нас. Стана така, че почти 90% от това, което свиря, е съвременна музика. И аз живея от това, виждам смисъл в това. А други музиканти в Ню Йорк, Лос Анджелис и други места по света се прехранват с нещата, които аз съм развил през този период.“ Опита си българинът предава вече трета година на студентите във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен.

В Русе, а дни по-късно и в София Красимир Щерев за пореден път засвидетелства желанието си да работи за утвърждаването на акордеона както сред младите музиканти, така и сред по-широката аудитория. На „Мартенски музикални дни“ за първи път се проведе негов майсторски клас, а в столицата беше учреден нов конкурс, наречен Vivakordeon, който ще стане част от състезанията за непрофесионалисти, основани от Даниела Дикова и фондация „Арденца“. Красимир Щерев е вдъхновител за създаването на конкурса и беше част от журито на първото му издание. „В България имаме още много да наваксваме и е важно колегите да работят в тази посока. Акордеонът трябва да намери мястото си на сцената, в оркестрите, да се развива оригиналният солов и камерен репертоар. Така инструментът живее“, убеден е той.