Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

„Путин и Тръмп въплъщават два типа на „достоверната фалшификация“. Тя е непосредствена, инстинктивна и заразна при Тръмп, което я прави исторически „вярна“, и е предварително подготвена, обективна и рационална при Путин.“

Двата новговора

Общото между Тръмп и Путин е, че не са мотивирани да използват езика в търсенето на истината. Те си измислят новговор, който им позволява да не казват онова, което мислят. И ако трябва по свой начин да обобщя казаното от единия или другия, това ще бъде Fuck! при Тръмп и „е… твою мать“ при Путин.

Два иконични текста в подкрепа на този анализ са „Езикът на Третия райх“ на Виктор Клемперер, излязъл през 1947 г., и „1984“ на Оруел, видял бял свят през 1948 г. Първият текст е гениален филологически анализ на начина, по който нацизмът прониква в немския език („Кой казваше довчера „Трябва да си „организирам“ малко тютюн“? Боя се от утре да не заговоря и аз по този начин“).

Втората книга е дистопия, както се казва днес, описваща живота в една тоталитарна страна – Океания. „Новговорът“ е първият и най-успешен превод на newspeech, обозначаващ езика, на който се говори. Той се характеризира с три лозунга на Партията, които висят на фасадата на Министерството на Истината:

Войната е мир
Свободата е робство
Невежеството е сила

Езикът е оглозган отвътре, някои думи са заличени, други, множество други започват да означават нещо съвършено различно от онова, за което са били предназначени.

Не би било преувеличено да анализираме в тази светлина начините, по които говорят Путин и Тръмп.

И двамата захапват езика, превръщайки го в новговор, и придават нов смисъл на „думите на племето“. Демокрация, свобода на словото, война – те предефинират доброто и злото, приятеля и врага.

Първият критерий на новговора без съмнение е, че той е труден за превод: има неочаквани, дори нови думи, но най-вече думи, които нямат вече нищо общо със самите себе си. Преводачът направо не може да повярва, че Тръмп говори като необразован хлапак, а Путин като престъпен елемент. „Изгубени в тръмпизацията“, обичат да казват преводачите; често съм се питала защо за последните украински защитници на Змийския остров е било толкова важно да отговорят с нецензурно ругателство на предложението да се предадат; обясниха ми, че са използвали „мат“, жаргона на престъпния свят, най-понятен за онзи, за когото е бил предназначен.

Доколкото разбираме езика на Тръмп, напълно обяснимо е защо той ни изглежда толкова шокиращ. Един държавен глава, президент на най-могъщата страна в света, говори като пубертет или хлапак в предпубертета. Може би това означава да „имаш думи, най-добрите думи“, the words, the best words: тези, които могат да използват и разберат всички на възраст от 7 до 97 години. Не „белите якички“, нито интелектуалците или неамериканците, а средните американци, господин Цял свят, идващ от низините, Джо или мистър Смит. Тръмп говори на всички онези, които, подобно на него, искат да печелят пари или да правят сделки, бизнес, но все още не са наясно как да се захванат с това. Той говори на онези, които са гласували, гласуват или ще гласуват за него.

Що се отнася до Путин, разбирането му е по-сложно за „нас“.

Президентът на Русия владее различни езикови равнища и ги смесва. „Стилът, това е човекът“, „човекът, към когото се адресираме“, допълва психоаналитикът Лакан. Тъкмо заради това Путин се обръща към най-различни аудитории или по-скоро се заиграва с най-различни слоеве от населението. Той говори „техно“, но говори и на „съветски“, говори като преподавател в училище, но и като професор по история, говори като „пич“, но и като добър татко пред огнището, който отваря хладилника, но и сърцето си, докато в същия този миг Тръмп декорира наново в позлата – какво говоря, в чисто злато! – своя Овален кабинет. Но една от най-изненадващите характеристики за нас си остава употребата на „мата“, на жаргона на престъпниците, който още от времето на ГУЛаг прониква в съвременния руски език независимо от забраните. Така Путин показва, че е част от онези, които живеят като престъпници според своите си закони, а не според законите на обществото.

И в единия, и в другия случай практикуването на новговора е преди всичко начин да привлечеш онзи, към кого се обръщаш, в собственото си поле. И тук вече констатираме първата разлика: Тръмп трябва да убеждава национално, той се обръща към американците. И по този начин той разтърсва-вцепенява-тероризира интернационално. За него националното е на първо място, сетне идва интернационалното.

От своя страна Путин се обръща към всички руснаци, към всички от бившата съветска империя, но държи да има интернационален престиж, да печели терен, да присъединява към себе си най-различни сили. За него интернационалното е от значение, а националното идва след това.

Който и да е изкуствен интелект с лекота ще намери общите точки между двата новговора. В основата винаги става дума за национално величие и патриотизъм. По отношение на формата ясно се открояват стратегическите повторения на формули и лозунги, с които се стига до емоционален език, който играе върху страха, гнева и агресивността, от една страна, и върху самоудовлетворението – от друга.

Тръмп – американецът с 3000 думи

Лингвистичните анализи на търсачките в интернет изчисляват, че лексиката в публичните речи на Тръмп съответства на лексиката на един ученик в САЩ на възраст около 11–12 години, който при това си служи с възможно най-елементарна граматика, близко до нивото на 9–10-годишно дете.

Те сочат, че активният речник, който ползва Доналд Тръмп, включва между 2000 и 3000 думи, един наистина много нисък показател. Повторението на няколко думи задава основата или хоризонта, наречете го както искате. Във всяка реч можем да открием думи като: people, great, stupid, good, bad, fake (хора, велико, глупаво, добро, лошо, лъжа)… Обидите са чести и разнообразни, но президентът е „доволен“ или „недоволен“!

В култови или ключови моменти Тръмп заявява, че е наясно с думите: I know the words, the best words; след което избухва в неудържим смях и в заключение показва, че най-доброто, което може да каже е stupid – като квалификация срещу политическата класа, която е била преди него.

Често го виждаме да прибягва до фабричната марка, нашумяла в песничка – Drill baby drill, или да използва съкращението, превърнало се в негова лична марка: MAGA, Make America Great Again („Да направим Америка отново велика“) – рецепти на комуникацията и телереалността, близки на Тръмп, дългогодишен телевизионен водещ между 2008 и 2015 г.

В тази нова лексика дори реални думи като „измама“ или „диктатор“, или „радикална левица“ не означат онова, което изглежда, че означават. „Измамата“ например означава легални разходи, които Тръмп не одобрява, например помощта за мигрантите, политики в подкрепа на жените, за включване, социалната помощ, международната помощ; за него това са разходите на „Дълбоката държава“, всичко онова, което правителствената реформа, предприета от Илон Мъск, трябваше да зачеркне и изтръгне от корен…

Путин и Тръмп въплъщават два типа на „достоверната фалшификация“: „истинската“ субективност. Тя е непосредствена, инстинктивна и заразна при Тръмп, което я прави исторически „вярна“, и е предварително подготвена, обективна и рационална при Путин. От едната страна е рекламата, от другата е легитимацията. Две ментални структури, в основата на които се крие значителен нарцисизъм. Затова и словенският философ Славой Жижек отрежда на Тръмп страната на истерията, а на Путин – страната на параноята. Доста отчайващо…

Превод от френски Тони Николов