Константин Илиев: животът на театъра

Константин Илиев е театрал и в последната си фибра. Той на това отгоре е единственият български драматург с докторат в тази сфера. Един Herr Doktor, доказал себе си по безспорен начин. Само споменавам, че на Втория национален преглед на камерните театрални постановки във Враца (1982 г.) „Великденско вино“ взима втората награда за драматургия (режисьор Леон Даниел). Първата е за „Лазарица“ на Йордан Радичков, а третата за „Театър, моя любов“ на Валери Петров (режисьор и на двете Младен Киселов). [...]

Корените на света. Разговор с Марий Росен

Подходът ми в последните години се предопределя от драматургичния материал. Краткото ми залитане в театралния постмодернизъм бързо отшумя още в младенческите ми опити. Оттогава за мен пиесата, историята, наративът са главни, на тях подчинявам режисьорското си въображение. Имам ли театрален ключ към текста, всичко е наред, впускам се. Страхувам се, но със страх, по особен начин „опитомен“. Случаят с „Братята…“ не е по-различен, разликата е, че основното изразно средство – куклата, не ми беше толкова познато. [...]

Море от думи и надежди

С нещо пиесата на Енда Уолш напомня за Мартин Макдона, но светът на Уолш не е толкова жесток, колкото забавен и приближен до абсурда на Бекет. Своего рода трагическа гротеска, посвоему нелепа, особено когато в херметизирания свят на сестрите нахлува вмирисаният на риба доставчик – по автор „човекът без голяма цел“. Парадоксът е, че сестрите с неохота слушат неговите всекидневни новини от селцето, защото трябва да изключат механизма на собствените си вечно разигравани истории. [...]

Срещите на Василена Серафимова

„За мен техниката не е цел, а средство да предадеш идеята, емоцията и личния си поглед върху музиката. В уроците насърчавам импровизацията и експеримента. Търся срещата с музиката като жив процес, а не като набор от упражнения. Когато се съсредоточат върху това, което искат да кажат, техниката се развива естествено – като инструмент за свободното им артистично изразяване. Не съм от типа музиканти, които прекарват пет часа върху гами и арпежи – би ми било изключително скучно.“ [...]

След горския пожар

И тромпетистът Арве Хенриксен, и китаристът Ейвинд Оршет, и Ян Банг – пионер на съвременната електронната музика в джазов контекст, са творци вселени, всеки от тях заслужава отделно внимание. Но тук поводът е друг, а именно – раждането на албум шедьовър. Лесно е, бидейки пристрастни, да наричаме „шедьовър“ всеки следващ албум на любимите ни музиканти, но дори в честите случаи, в които имаме основание, все пак... Kind Of Blue на Майлс Дейвис си е Kind Of Blue... Да, за албум от такава категория иде реч. [...]