37 публикации
Култура / Цветан Цветанов
По жицата
20.10
2024
Brushy One String e звезда в Ютюб с милиони гледания онлайн, син на уважавани и обичани ямайски певци – Фреди Маккей и Бевърли Фостър, но и „анонимното дете на улицата“, лудият, който се халосва, ама и изрича/изпява истини, които докосват душата. Музиката му черпи с пълни шепи както от ямайската традиция, така и от американския соул, фънка и ранния блус от началото на миналия век. Китарата му си има само една басова струна „ре“, а гласът му е могъщ. Не е първият, който е „напипал тази струна“... [...]
Делиорманът на Емине Садкъ
23.09
2024
Когато книгата „Керван за гарвани“ на Емине Садкъ се появи през пролетта на 2021 г., едва ли някой е очаквал трето издание само след три години, след пълно изчерпване на тиража на първите две. Но с очите си видях как в чакалнята на Шуменската гара – сред котки, дървени пейки и случайни пътници – половината от първия тираж се изкупи. Човек, ако дори съвсем слабо познава Емине Садкъ, непрекъснато намира следи в романа, които заличават тънката граница между магическата реалност в литературата и в така наречения „реален живот“. [...]
Носим в кръвта си историите на предците. Разговор с Андрея Расучану
05.07
2024
Дълбоко вярвам, че художествената литература и разказването на истории по много по-директен начин предават една епоха, отколкото го правят историческите книги. Във всичките ми романи най-важна е индивидуалната история, тази, която е изживяна, а не другата – написаната, за която учим от учебниците. За мен е съществено как „незначителните“, малките хора са засегнати от вихрушката на „голямата“ история – какви са последствията от нея в живота на обикновения човек. [...]
Невидимите хора срещу невидимите стени. Разговор с Андонис Георгиу
22.05
2024
Ако говорим за стената, която разделя Кипър, тя е реална, но е и символ на разделителните линии, които ние сами си поставяме поради предразсъдъците си, поради това, че не търсим диалог и път за разбиране на другия. Петдесет години са минали вече от травмата на Кипър и макар днес тя да не е толкова изявена, все още е жива и съществува. И това, което трябва да стане, е да разберем и от двете страни – и кипърските гърци, и кипърските турци – че без да забравяме какво се е случило, ние трябва да намерим начин да продължим напред. [...]