28 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Японска традиция и френски прогресив-рок
20.06
2023
Джунко Уеда е легендарно име в японската традиционна музика, но експериментът никога не ѝ е бил чужд. И трийсет години назад са се върнем, ще я открием в доста авангардни проекти като дуото със съпруга ѝ – холандския флейтист Вил Оферманс (препоръчваме албума им How To Survive In Paradise от 1992 г.). Така че навярно създаването на общата формация (квинтет) PoiL Ueda с музикантите от PoiL, прогресив-рок феномен от Лион с влияния в изключително широкия спектър от Шопен до Лигети и Кептън Бийфхарт, е по-скоро закономерно. [...]
От Грузия с любов. Разговор с Ник Хъдсън
22.05
2023
Докато си търсех къде по света да се преместя след пандемията, защото Англия ми беше дошла до гуша, Грузия ми се стори най-разумното решение. Дойдох тук преди 14 месеца и започнах да се срещам с музиканти с огромно вдъхновение. А месец след като заживях в Тбилиси, започна войната в Украйна. Грузия граничи на север с Русия и е издържала много опити за руско нахлуване – най-скорошния през 2008 г. Това е политическият пейзаж, в който Грузия се тресе в огромно напрежение, откакто пристигнах… [...]
Ян Сверак – Вече не можем да разговаряме за филми
23.04
2023
В световен мащаб днешната публика е все по-вдетинена. Ако вземете филмите от 70-те, диалозите „бяха много умни и сложни, а героите морално бяха на ръба, двойствени. Трябваше публиката да влага усилие в гледането, защото животът не е черно-бял. Сега всичко е опростено, като в анимационен филм или на плакат. Това се случва, защото има толкова много информация и толкова много възможности, че за всяко нещо остава все по-малко внимание. Губим нюансите, тези ръбове на несигурност и съмнения, искрата на живота. [...]
Любов към думите. Разговор с Милчо Манчевски
29.03
2023
Тая любов към думите я имам от дете и използването на езика е едно от нещата, които ме правят най-щастлив, когато работя по някой филм. Гледам във филмите ми езикът да е говорим, да има корен някъде. Дали ще е в Скопие, или в Ню Йорк, в конкретна част на Лондон или в някое стружко село като във „Върба“ и в „Каймак“, или в Мариово в „Майки“, това придава на езика във филма автентичност. А също така прави работата по продукцията по-лесна, защото по тоя начин всички се усещаме в по-голяма степен свързани с корена. [...]