44 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Абсурдът винаги е различен. Разговор с унгарския режисьор Саболч Хайду
26.05
2025
„Бдението на лешоядите“ е моят десети игрален филм. Първите ми шест игрални филма не бяха нискобюджетни – имаха си съвсем нормален бюджет и можехме да плащаме на всички от екипа. Последните четири т.нар. „независими филма“ са нискобюджетни. И всъщност всички участници дойдоха да работят за тях от приятелски чувства... През последните години лека-полека, стъпка по стъпка, финансирането на културата в Унгария – и това важи особено за киното – намаля. [...]
Повече от „просто тенис“. Разговор с Тудор Джурджу
22.04
2025
Идеята дойде съвсем естествено. С копродуцента ми установихме, че никога досега не е бил правен документален филм за значим румънски спортист, и мисля, че Настасе беше идеалният персонаж за първия такъв румънски филм, защото не е типичният положителен герой. Като Стоичков за България е – с неговите възходи и падения, с голямата му уста... Но още докато работехме по филма, си дадохме сметка, че се получава не просто портрет на дадена личност, а история, която е „по-голяма от живота“, история за една епоха (70-те години)... [...]
Човешкото измерение. Разговор с Бохдан Слама
22.04
2025
Да имаш отворено съзнание, означава да си критичен към всички видове идеологии и да можеш да оспорваш даже това, което подкрепяш. Дори когато някой защитава добра кауза, ако това става в ущърб на други хора или на действителността, то резултатът е, че самата кауза умира в такава среда. А хуморът е в основата на нашата традиция – ние сме народът на Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Франц Кафка – откърмени сме с тях и за нас това световъзприятие е изключително важно. [...]
Фрий джазът и необходимият риск. Разговор с Кен Вандермарк
23.03
2025
Самата природа на джаза и импровизираната музика е такава: трябва да има и елемент на риск – нещо, което да те тласка в неочаквани и изненадващи самия теб посоки. Парадоксално и противоречиво звучи сигурно, но ето – ти развиваш с годините своя музикален език и диапазон от изразни средства, с които си разпознаваем, но ако не тласкаш себе си непрестанно към ръба, към граничните ситуации, в които има риск дори да се провалиш, музиката ти може да стане... някак плоска. [...]