49 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Групова терапия
05.08
2025
Като си дълго време на сцената – като мен, 35 години вече – по някакъв начин се превръщаш в легенда, в мит... И някак започваш да се чувстваш гротескно – ти, човек от плът и кръв, вървиш по улицата, а се усещаш като някакъв ходещ паметник. И тъй като обичам да обръщам песните си с хастара навън, исках да пробвам малко да се измъкна от позицията на „Рамбо, който свири песните си“... Не, аз не съм Рамбо Амадеус, а този, който прави трибют на Рамбо Амадеус – преразказвам от дистанция това, което Рамбо е направил досега. [...]
Абсурдът винаги е различен. Разговор с унгарския режисьор Саболч Хайду
26.05
2025
„Бдението на лешоядите“ е моят десети игрален филм. Първите ми шест игрални филма не бяха нискобюджетни – имаха си съвсем нормален бюджет и можехме да плащаме на всички от екипа. Последните четири т.нар. „независими филма“ са нискобюджетни. И всъщност всички участници дойдоха да работят за тях от приятелски чувства... През последните години лека-полека, стъпка по стъпка, финансирането на културата в Унгария – и това важи особено за киното – намаля. [...]
Повече от „просто тенис“. Разговор с Тудор Джурджу
22.04
2025
Идеята дойде съвсем естествено. С копродуцента ми установихме, че никога досега не е бил правен документален филм за значим румънски спортист, и мисля, че Настасе беше идеалният персонаж за първия такъв румънски филм, защото не е типичният положителен герой. Като Стоичков за България е – с неговите възходи и падения, с голямата му уста... Но още докато работехме по филма, си дадохме сметка, че се получава не просто портрет на дадена личност, а история, която е „по-голяма от живота“, история за една епоха (70-те години)... [...]
Човешкото измерение. Разговор с Бохдан Слама
22.04
2025
Да имаш отворено съзнание, означава да си критичен към всички видове идеологии и да можеш да оспорваш даже това, което подкрепяш. Дори когато някой защитава добра кауза, ако това става в ущърб на други хора или на действителността, то резултатът е, че самата кауза умира в такава среда. А хуморът е в основата на нашата традиция – ние сме народът на Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Франц Кафка – откърмени сме с тях и за нас това световъзприятие е изключително важно. [...]