Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Разговор с легендите на норвежката авангардна сцена Арве Хенриксен, Ян Банг и Ейвинд Оршет за мащабния им музикален проект After The Wildfire

И тромпетистът Арве Хенриксен, и китаристът Ейвинд Оршет, и Ян Банг – пионер на съвременната електронната музика в джазов контекст и създател на фестивала Punkt, са творци вселени, всеки от тях заслужава отделно внимание. Но тук поводът е друг, а именно – раждането на албум шедьовър. Лесно е, бидейки пристрастни, да наричаме „шедьовър“ всеки следващ албум на любимите ни музиканти, но дори в честите случаи, в които имаме основание, все пак... Kind Of Blue на Майлс Дейвис си е Kind Of Blue, Кьолнският концерт на Кийт Джарет си е Кьолнският концерт на Кийт Джарет, както и Khmer на Нилс Петер Молвер си е Khmer. Да, за албум от такава категория иде реч. И особено паралелът с Khmer e важен – не само защото е най-близо до нас във времето и двама от участниците в тази днес световна класика са именно Оршет и Банг, но и защото има известни сходства с процеса по възникването и развитието на After The Wildfire и с фестивалите, които решават да инвестират в нещо толкова мащабно и ново. Както Vossa Jazz Festival (поръчителят на Khmer през 1996 г.), както Скопският фестивал днес.

42-рото издание на джаз фестивала в Скопие преди две години беше тържествено открито именно с този проект – с Fame’s Institute Orchestra с диригент Джиян Емин, Македонски гласове със солистка Вера Милошевска (вокалистката на „Любойна“), норвежкия перкусионист Ингар Зах (познат у нас от триото Hunsville) и двамата автори на проекта Арве Хенриксен и Ян Банг. Две години по-късно тази музика, отлежала и доразработена в студиото на Банг, заживява отново за квартет – от оригиналния състав Хенриксен, Зах и Банг плюс новото попълнение в лицето на Ейвинд Оршет, навярно най-значимия скандинавски китарист от ерата на ню джаза и ембиънт джаза. За премиерата – отново на Скопския фестивал, на неговото 44-то издание през октомври 2025 г., на плоча излезе и албумът After The Wildfire (съвместно издание на лейбъла Punkt Editions на Банг и Jazzland на Буге Веселтофт). Този албум съдържа цяла палитра от опозиции – север/юг, но също така тишина/избухване, природни/електронни звуци, камерно/симфонично усещане, автентично/постмодерно и т.н. – в различни пропорции и конфигурации (често менящи се на живо), но с непогрешимото усещане за цялост.

Разкажете ни за процеса по възникването на After The Wildfire.

Арве Хенриксен: Процес е, да. И инициативата беше на моя добър приятел и колега Ян Банг, който с годините вече беше изградил връзка с културата на Македония. А създаването на тази продукция си беше истински пинг-понг: изсвирването през 2023 г. на сцена, студийната работа със записания концертен материал, развиването на идеите, които да стъпят върху вече изсвиреното. Може би някои части от концерта дори не бяха толкова съвършено изсвирени, смея да кажа, но Ян със своите продуцентски умения се намеси с точно решение на всяко от необходимите места. После покани и Ейвинд и цялостната посока взе да се избистря. Накрая стигнахме до интересен следващ етап от развитието му – и като подредба, и като допълнителни нови композиции, които бяха създадени, и въз основа на звука, който Ейвинд и Ян развиват заедно от години като дуо... Смятам, че всичко това направи албума и програмата днес още по-силни.

Ян Банг: За концерта през 2023 г. имах идея да поканим зурнаджии, кавалджии и тъпанджии, защото в изследванията, които съм правил на македонската традиция през годините, винаги са ме впечатлявали страшно много както по-тежкият звук на зурната, така и деликатността на кавала. В този смисъл създаването на албума се основава на един по-дълъг процес във времето. Имам предвид и нашата собствена нагласа да не подхождаме към записа от концерта като към краен резултат, да не го възприемаме като документ, а просто като стъпка към нещо, което може да се развие и да отиде още по-нататък… И така: поканих Ейвинд в студиото ми и там създадохме още музика, освен че той изсвири някои партии върху записания вече материал от концерта. И тогава вече започнахме с оформянето на цялото. Когато работи с материал от записан концерт, човек не трябва да има прекалено голям респект към този материал. Трябва да го третираш повече като звук, отколкото като документ. И да си задаваш въпроса, който винаги си задаваше нашият скъп приятел Джон Хасъл: „Какво действително ми харесва?“... Това беше и силно резониращият през цялото време у нас двамата с Ейвинд въпрос, докато работехме на този по-късен етап в студиото.

Г-н Оршет, какъв беше вашият подход към After The Wildfire, предвид по-късния етап, на който се присъединявате, и как чувствате тази музика днес, след като тя вече е и ваша?

Eйвинд Оршет: С Ян си взаимодействаме много тясно в различни музикални проекти още от средата на 90-те. И работата ми с Арве през годините също е важен етап за мен, въпреки че с него не сме свирили толкова много и толкова често, колкото с Ян. Изглежда, че тримата сме изградили наш език, на който се разбираме. Например на концерта, който сега слушахте, програмата не беше чак толкова стриктно подредена, както е в албума. Разбира се, тръгваме от няколко конкретни пиеси, както и стъпваме върху семпли, фрагменти и звукови среди от оригиналния концерт от 2023 г., но разчитаме на спонтанността, която всеки път може да ни изведе на нови места. А познавайки начина на свирене на другия, инструментариума му, звученето му с всички устройства и ефекти, които използва, имаш определен набор от ходове, които можеш да предприемеш, без да губиш тази спонтанност. Един път ще вземеш решение да внесеш контраст спрямо това, което се свири на сцената в момента, друг път – да допълниш другите. И това е безкраен процес на развитие на материала. А между нас на сцената имаме цялото това динамично пространство, което да изпълним спрямо момента със звуци или с тишина.

Имал съм удоволствието да ви слушам в групата на Джон Хасъл именно на този фестивал преди много години и знам, че той също доста е работил с манипулиране и развиване на записани на предишни концерти идеи. Кое е сходното и кое е различното в този квартет?

Ейвинд Оршет: Джон определено беше важна фигура в тази музика. За мен лично е един от най-великите музиканти в света за последните сто години. Оказал е огромно влияние върху мен. Слушам музиката му още от началото на 80-те. Но с него се работеше по-трудно и... различно. Свиря в три от албумите му, но никога не съм записвал с него в студио. Той имаше този метод на работа да записва всичките си концерти, саундчеци, репетиции и после да „взима“ от тези записи спонтанно родилите се оригинални моменти, идеи, звуци. Но понякога ми беше трудно да свиря после на живо същите пиеси по начина, по който той ги виждаше, изхождайки от това, което е усетил и записал на саундчека или на предишния концерт. С Арве, Ян и Ингар е по-лесно, защото сме по-свободни да направим каквото си искаме, докато Джон следваше своя концепция, невинаги докрай разбираема за останалите. В сегашната конфигурация знам, че каквато и странност да направя, дори да е нещо напълно неприложимо, те ще го подхванат така, че накрая да звучи добре в общата картина.

After The Wildfire възниква в рамките на реномиран фестивал, както и Khmer на Нилс Петер Молвер преди 30 години. Г-н Банг, вие самият като създател на подобен фестивал как виждате ролята на фестивалите в тази посока на развитие днес?

Ян Банг: Всичко винаги опира до човешкия контакт – с хора, които са визионери. Такъв е Оливер Белопета (директорът на Скопския джаз фестивал, б.а.) който застана зад този проект в Македония. Той има много силно усещане за нещата, от които може да разцъфне красота. Такъв е и диригентът Джиян Емин, с когото и двамата с Арве се познаваме много отпреди раждането на After The Wildfire, той от години имаше интерес да направим нещо заедно. Дори само пътуванията до Македония, за да работим с него по аранжиментите, бяха много плодотворни. Така срещнахме и прекрасната певица Вера, както и други чудесни местни музиканти. Това беше идеята: да включим музиканти, които са носители на съответната автентична традиция... Но всичко винаги тръгва от някой, който има визията и куража да го предложи пръв. Така стана и с албума Khmer на Нилс Петер Молвер преди години. И като споменахме Khmer, този албум също беше развит и дообогатен откъм пластове по-късно в студио от Нилс Петер и нас, останалите музиканти, стъпвайки върху оригиналния концертен запис. На моя фестивал Punkt също работим по този начин, давайки възможност на млади композитори да създадат нова и оригинална музика.

Финалът е с песен. Публиката запява за последното произведение, следвайки гласа на Арве Хенриксен, който е не по-малко запомнящ се от тромпета му. Арве семплира гласовете. И истинската изненада (и възторг) идва, когато публиката в Националната опера в Скопие започва да пее втори глас, стъпвайки на току-що семплираното. Последните думи в този текст са на Арве Хенриксен: „Много се радвам, че тук песенната традиция се е запазила. Защото тя създава чувството на общност помежду ни. Не навсякъде по света е така“. Следва продължение...