Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026 / Интервю

Чувството за граничното изчезна. Разговор с Иън Макгуайър

24.02
2026

Вярвам, че е важно един автор да бъде повлиян от наистина велики писатели. Не е нужно или възможно да съм абсолютно оригинален, ако и да вярвам, че има значими отлики в това, което правим. Маккарти например е изумителен писател, но понякога ми идва в повече неговата безнадеждност. Мнозина мои читатели също намират романите ми за доста песимистични – и те са такива – но ми се иска в тях да съществува и някаква възможност за надежда, нещо, дори и мимолетно, което можете да разпознаете като онзи миг на надежда. [...]

От Антония Апостолова 0 коментара Прочети повече...

Отговорът на всички въпроси е Моцарт. Разговор с Людмил Станев

24.02
2026

Всичко става за игра. Всеки цвят, който видиш, трябва да се ползва, щом го има в палитрата. Основното е радостта от измислянето и играта, да дадеш друго значение на думата и после, когато някой я използва, да се сетят за тебе. Например моят професор по медицина Чалдъков, голям учен в областта на клетъчните структури, заклет бургазлия, въпреки че живее във Варна от 60-а година. Казвам му, че получава бургазъм, когато говори за Бургас. Той много хареса това и научил всички в Бургас, че аз съм авторът на тази дума. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Нарцисизъм и емпатия. Разговор с Камий Лоранс

24.02
2026

Дълго проучвах проблемите на нарцисизма, на болезнената трансформация на „егото“ и пълната липса на емпатия, докато работех над моята книга. Някои от тези наблюдения се отнасяха и върху политиката – не само във Франция, но и отвъд Атлантика, по целия свят. Тогава реших да напиша тази дистопия, която да вмъкна в романа. Действието в нея се разиграва през 2030 г. – не в далечното бъдеще. Текстът бе замислен като чисто въображаем, но сегашната политическа ситуация го прави особено актуален. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Корените на света. Разговор с Марий Росен

24.02
2026

Подходът ми в последните години се предопределя от драматургичния материал. Краткото ми залитане в театралния постмодернизъм бързо отшумя още в младенческите ми опити. Оттогава за мен пиесата, историята, наративът са главни, на тях подчинявам режисьорското си въображение. Имам ли театрален ключ към текста, всичко е наред, впускам се. Страхувам се, но със страх, по особен начин „опитомен“. Случаят с „Братята…“ не е по-различен, разликата е, че основното изразно средство – куклата, не ми беше толкова познато. [...]

От Владислав Христов 0 коментара Прочети повече...

Богатството на историята. Разговор със Зорница София

24.02
2026

Интересно ми е как влизането на жените в киното обогатява историите и съдържанието на филмите и начина, по който са разказани. Няма нужда да говорим и доказваме, че мъжката и женската гледна точка са различни, а нека да видим света през различни очи. Изкуството понякога е кръст и много голям социален ангажимент. Важно е да има повече жени и в комисиите, които оценяват проектите. С последния си филм „3.0 килограма щастие“ кандидатствах пет пъти за финансиране, преди той да бъде подкрепен. [...]

От Деян Статулов 0 коментара Прочети повече...

Да следваш идеята. Разговор с Виктор Попов

24.02
2026

Имам идеи за посоки, в които да експериментирам. Къде те ще ме отведат, нямам представа. Например преди доста време открих едни писма на антикварни пазари в Париж. Нямам представа какъв е текстът в тях, но разбрах, че е адвокатска и счетоводна преписка. Изписани са на ръка с прекрасен калиграфски шрифт върху стара хартия. Начинът на изписване е изключително красив. Сгъвани са и са подпечатвани с червен восък. Те носят нещо, което аз откривам и по стените. [...]

От Мариана Първанова 0 коментара Прочети повече...