„Арт 36“ и ехото на спомена“ е необичайна книга. Това не е традиционното каталожно издание, което галериите отпечатват по повод някоя годишнина и припомнят изложби. Впрочем годишнини има – през 2025 се навършиха пет години от смъртта на Камелия Минчева, създателката на галерия „Арт 36“, а през 2026 г. тя щеше да закръгли 90. Но това са формалните поводи. Неформалният е крещящата нужда да се разшири и задълбочи започнатият разговор за частните галерии у нас, които се създадоха след началото на прехода... [...]
От всички се уча. Всеки ми е интересен. Но тогава имахме страшно ограничена информация за съвременното изкуство. Завърших Академията през 1966 г. Може да не ви се вярва, но в нейната библиотека даваха албумите с репродукции срещу студентска книжка, външен човек не можеше да разгледа импресионистите например. Всичко, което бяхме виждали, беше от илюстрации. Аз не бях виждал оригинал на картина и на работа, докато не отидох през 1977 г. в Будапеща. [...]
Имам идеи за посоки, в които да експериментирам. Къде те ще ме отведат, нямам представа. Например преди доста време открих едни писма на антикварни пазари в Париж. Нямам представа какъв е текстът в тях, но разбрах, че е адвокатска и счетоводна преписка. Изписани са на ръка с прекрасен калиграфски шрифт върху стара хартия. Начинът на изписване е изключително красив. Сгъвани са и са подпечатвани с червен восък. Те носят нещо, което аз откривам и по стените. [...]
Най-новата ми изложба в СБХ се нарича „Cum Figuris“. Този термин го чух за пръв път от моите професори, мисля, че от Владислав Паскалев, и си казах: „Това е истината“. Това е не само произведение с фигури, а начин да изразяваш с фигура едно състояние, една мисъл или идея. Тръгнах по този път. След това съм се занимавала с живописни композиции, но ако се говори за мое амплоа, това е „Cum Figuris“. Още графиките ми към поезията на Дебелянов, после на Яворов бяха „Cum Figuris“. [...]
