От всички се уча. Всеки ми е интересен. Но тогава имахме страшно ограничена информация за съвременното изкуство. Завърших Академията през 1966 г. Може да не ви се вярва, но в нейната библиотека даваха албумите с репродукции срещу студентска книжка, външен човек не можеше да разгледа импресионистите например. Всичко, което бяхме виждали, беше от илюстрации. Аз не бях виждал оригинал на картина и на работа, докато не отидох през 1977 г. в Будапеща. [...]
Имам идеи за посоки, в които да експериментирам. Къде те ще ме отведат, нямам представа. Например преди доста време открих едни писма на антикварни пазари в Париж. Нямам представа какъв е текстът в тях, но разбрах, че е адвокатска и счетоводна преписка. Изписани са на ръка с прекрасен калиграфски шрифт върху стара хартия. Начинът на изписване е изключително красив. Сгъвани са и са подпечатвани с червен восък. Те носят нещо, което аз откривам и по стените. [...]
Най-новата ми изложба в СБХ се нарича „Cum Figuris“. Този термин го чух за пръв път от моите професори, мисля, че от Владислав Паскалев, и си казах: „Това е истината“. Това е не само произведение с фигури, а начин да изразяваш с фигура едно състояние, една мисъл или идея. Тръгнах по този път. След това съм се занимавала с живописни композиции, но ако се говори за мое амплоа, това е „Cum Figuris“. Още графиките ми към поезията на Дебелянов, после на Яворов бяха „Cum Figuris“. [...]
Имам любима книга – „Соларис“ на Станислав Лем. Имам я от сто години, толкова пъти съм я препрочитала, че я знам наизуст. В това старо издание художникът е нарисувал на корицата една ракета и край ракетата – скелетата, които я поддържат. А в целия „Соларис“ изобщо няма ракета. „Соларис“ е съвсем друга книга. Не е за ракети, не е за Космоса. Тя е за човека. И аз съм нарисувала това, което трябва – човек. Ето един пример как не трябва да се изобразява. Художникът трябва да е честен, като обявява съдържанието на книгата. [...]
