Преди около трийсет години, когато се изграждаше моят почерк, на откриването на изложбата ми в Галерия L в Хамбург, една от най-престижните галерии за стъкло в Европа по онова време, галеристката обясни, че ме е избрала, защото моята отлика е в това, че комбинирам две най-тежки техники – шлифованото оптично стъкло и топеното стъкло, чиято техника се отличава с множество предварителни процеси на формообразуване. Работя и в двете техники, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях. [...]
Най-силно влияят спомените от детството – изписаните табли на кревата с герб и надпис „Придворен доставчик“, ковьорчетата над готварската печка, разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета. Като 10–11 годишен сутрин купувах за баща ми зеленото „Земеделско знаме“ и четях на първа страница фейлетоните на Трифон Кунев „Ситни, дребни като камилчета“... Единайсетте години художествено образование само помагат да се изразиш професионално. [...]
Голямата изненада на тазгодишния фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ 2018 (27 септември – 4 октомври) във Варна стана дебютният филм на Надежда Косева „Ирина“, който по общото мнение на критиците може да ни представлява достойно на всеки голям европейски кинофестивал. Суперлативите към него бяха: „изключително, чисто и извисяващо изживяване“ и „катарзисно преживяване“. [...]
