41 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Визуалното изкуство като партитура. Разговор с Биляна Вучкова
23.03
2021
През последните години изпитвам силен интерес към визуалните изкуства. Като погледна миналото си, моят път като артист премина първо през една вълна от интерес към физическото като част от това, което правя – танц, хореография, пърформанс... За около десет години в Берлин бях въвлечена много интензивно в този вид работа и ми беше изключително интересно да работя с колеги от тези области, пък и самата аз да се изявявам в областта на пърформанса. А този интерес като че ли се трансформира и насочи към визуалното изкуство. [...]
Пред кого се изповядвате? Разговор с Ешкол Нево
21.02
2021
В християнската традиция например има изповедалня – тази ситуация я виждаме и в доста филми: човекът влиза в малка кабинка, за да се изповяда, а понякога свещеникът дори не го слуша. При нас, евреите, няма подобно обособено помещение. И един от въпросите, които книгата поставя пред вас, е: Пред кого се изповядвате? Навярно най-лесният начин да се изповядаш е да го направиш пред някой отсъстващ – пред някого, който е много далеч: може би в друга страна, а може би дори мъртъв… [...]
Скопие, джаз, пандемия
28.12
2020
Октомври. Вечер в бекстейджа на Националната опера в Скопие. Лесно е човек да се изгуби сред гигантски декори, причудливи чупки, слабо осветени коридори и галерии, ако няма десетилетна практика тъкмо на тоя фестивал и из тези лабиринти. Ако има, какъвто е моят случай, може и със затворени очи… Да, спомням си, че именно тук, пак благодарение на Скопския джаз фестивал, за пръв път съм разговарял със… затаете дъх!… Рон Картър, Терье Рипдал, Сидсел Ендресен, Роско Мичъл, Джон Абъркромби, Джоуи Барън, Пале Микелборг... [...]
Афроцентричната музика на Тони Китановски
28.12
2020
Мисля, че всичко, което съм имал да кажа, се разкрива от всяка нота, която съм написал или изсвирил. Особено във време на криза, когато се виждат всички слабости на обществото, а и хубавите му страни… Но едновременно с това ние трябва постоянно да се трудим за подобряване на това наше общество, защото човешкият род никога не се е учил от историята. Няма напредък тук. Добре, в изкуството може така: праисторическото изкуство е също толкова голямо... Но знаем също така, че и човешката глупост е подобна константа. [...]