Цветан Цветанов


Коприна, пясък и блус. Разговор с Нюен Ле

Блусът?... Блусът за мен е общочовешка емоция, станала най-известна покрай музиката, която черните хора са развили, пренасяйки я в Америка. Това е етномузиколожката част от анализа, но философски погледнато, аз бих казал, че блусът е начин за трансформиране на тъгата и страданието в красота с помощта на музиката. В това отношение блусът е много органична и непосредствена връзка между сърцето, което страда, и инструмента или гласа, които са неразривно свързани, срещайки се в тялото на музиканта. [...]

Блус между носталгията и войната

„Тази музика, която наричаме „асуф“, е пропита с носталгия. Тя има дълбоки корени, датиращи отпреди няколко века. Ако говорим за преди сто години, нашите предци са пътували на дълги разстояния с кервани. По време на тези пътувания те съчинявали много стихове, вдъхновени от ритъма на пустинята. Хората от онова време се сблъсквали с две големи трудности – опасностите на пустинята и страха от смъртта, но и с носталгията по близките си, по дома. Така тази музика носи в себе си меланхолията, но и енергията на съпротивата.“ [...]

Дамиен и етиопският рокендрол. Разговор с Дамиен Клузел

За мен историята започна преди много години, през 1999. Тогава, още като студент в Амстердамската консерватория, заминах с група музиканти за Етиопия, като идеята беше да останем цял месец и да свирим с Етиопския цирк. Цирковата компания не прояви особен интерес да работи с нас, но имахме щастието да се запознаем на място с Франсис Фалцето, човека, „преоткрил“ за света цялата етиопска музика от Златната ера (френски музиколог, продуцент и създател на легендарната издателска серия Ethiopiques, б.а), и да работим заедно с него. [...]

Групова терапия

Като си дълго време на сцената – като мен, 35 години вече – по някакъв начин се превръщаш в легенда, в мит... И някак започваш да се чувстваш гротескно – ти, човек от плът и кръв, вървиш по улицата, а се усещаш като някакъв ходещ паметник. И тъй като обичам да обръщам песните си с хастара навън, исках да пробвам малко да се измъкна от позицията на „Рамбо, който свири песните си“... Не, аз не съм Рамбо Амадеус, а този, който прави трибют на Рамбо Амадеус – преразказвам от дистанция това, което Рамбо е направил досега. [...]