Култура / Цветан Цветанов
Поезия на граничните състояния. Разговор с Лидия Димковска
Обичам да разказвам приказки – така се получава и в поезията ми, която е доста наративна през последните години, успява обаче да запази ритъма и мелодията на езика. Това е и най-голямата разлика между поезията и прозата ми – ако романите и разказите са завършени истории с начало, среда и край, то поезията ми разказва по-скоро миниатюрна част от дадена приказка. Вярвам, че съвременната поезия е преди всичко наративна, защото разказването е всъщност нашият всекидневен език. [...]
Езикът не е невинен. Разговор с Агустина Бастерика
Езикът е нещо много важно – той прикрива реалности, създава ги или ги прави видими. И затова аз казвам, че езикът никога не е невинен. Бих ви дала един много характерен пример в това отношение – в моята страна Аржентина патриархалното обществено съзнание допреди 20 години не допускаше понятието „убийство на жена“. Подобни престъпления се характеризираха като „престъпления от страст“. С тези думи се квалифицираше всяко убийство на жена като оправдание – „да, той я уби, защото я обичаше много...“ [...]
Магията на хармониката. Разговор с Марко Йованович
Блусът е началната точка, от която често се тръгва – хората просвирват на този инструмент основно заради блуса. И при мен беше така – започнах да свиря на хармоника, когато бях на 13, именно защото блусът ме привличаше и очароваше. През годините с хармониката успях да изуча различни и разнообразни традиции в блуса и да се свържа с тях. А по-късно, когато се захванах да откривам и изучавам други жанрове, припознах блуса в различни видове музики от близки и далечни земи. [...]
Джейсън Моран – Да излезеш от мрака
Обичам тъмнината. Роден съм през януари, в най-студения месец от годината. Когато на сцената стане тъмно и засвиря на най-ниските клавиши на пианото, идеята е – как да го кажа... идеята е в един момент да не можете да разпознаете как е създаден звукът и да започнете да си го представяте. Ето, в тъмнината сте, не можете да видите какво се свири, но всички тези ниски тонове на пианото израстват в съзнанието ви като звук на нещо огромно – чувате звука на камбани. Чувате дори високите, въпреки че се свири само на най-най-най-ниските. [...]