Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Чехов и раздвоените същности
Чеховият „Иванов“ на зелен корт с мрежа по средата и с персонажи с тенис ракети. Екстравагантният визуален ход на режисьора Стилиян Петров и сценографа Никола Тороманов работи на много нива. Първоначалното въздействие от цвета е като при Дейвид Хокни. Цветът е изразителната сила, която конструира пространство, чрез него възникват различни гледни точки. И през тази раздробена реалност се изследват механизмите на провала на Иванов. „Хора като Иванов не решават проблемите, а се сриват под тяхната тежест“... [...]
Море от думи и надежди
С нещо пиесата на Енда Уолш напомня за Мартин Макдона, но светът на Уолш не е толкова жесток, колкото забавен и приближен до абсурда на Бекет. Своего рода трагическа гротеска, посвоему нелепа, особено когато в херметизирания свят на сестрите нахлува вмирисаният на риба доставчик – по автор „човекът без голяма цел“. Парадоксът е, че сестрите с неохота слушат неговите всекидневни новини от селцето, защото трябва да изключат механизма на собствените си вечно разигравани истории. [...]
Там, където си себе си
ТАМ на Деян Георгиев и на отдадения на идеята му екип е експериментален спектакъл, който осмисля сценичното изкуство чрез взаимност и доверие, задължително условие за подобен сценичен изказ. ТАМ е спектакъл, който ще е винаги различен в зависимост от публиката и нейното съучастие, ако под това се разбира отпускане в пространството на непознатото. И тогава освободеният от задължително осмисляне на нещата ум ще открива територии, за които не са намерени думи. [...]
Хаосът на млечните мехурчета
Ако се добави мляко в кафето, се образуват млечни мехурчета с хаотични движения, които би могло да са обект на научни изследвания. Разговори за теорията на хаоса и трансформациите на стари сгради в музейни пространства се редуват в пиесата на Гизелман с клоунадни импровизации и жестоки игри в стила на Михаел Ханеке. Персонажите възприемат живота си като колекция от предварително съчинени от медиите сюжети. За тях не е важно защо даден филмов герой „стреля наляво и надясно“, а защо излиза сутрин с пушка в ръка. [...]