Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.
Култура / Майя Праматарова
Игри с предизвестен край
Пиесата на Една Мазия „Игри в задния двор“ насочва към проблема за насилието, което ожесточено се възпроизвежда и във времето на изкуствения интелект. Текстът на израелската писателка се занимава с последствията от насилието, с не/случайността му. Въпросът ѝ е доколко справедливата присъда е компенсация за преживяното от жертвата. Непълнолетната Двори, сирак от петгодишна възраст, която живее с майка си в кибуц, се радва на неочаквано полученото внимание на четири момчета. Гордее се, че те я забелязват... [...]
Случайното спасение
Седем стола, надвиснали високо над сцената, препращат към арт инсталациите на Дорис Салседо и нейните истории за болката и времето, разказани през обикновени предмети. Появява се Момичето, боса и крехка, през нея ще протече цялата история – низ от трансформации. На преден план е огледалото на оркестрината, чиято повърхност ще отразява смисли и ще умножава значения, сякаш изтръгнати от нечия памет. Разпознава се почеркът на израелската танцьорка и хореографка Мириам Енгел... [...]
Животът преди мрака
Чеховите „Три сестри“ в прочита на Стилиян Петров са като поток, който се разраства в широка река, и времето тече различно — в някои мигове сякаш се разтяга, докато накрая стремително и безвъзвратно се ускорява. Режисьорът всичко е премислил и е настроил целия екип на една и съща вибрация. Иначе не би било невъзможно, когато тръгваш към „Три сестри“, пиесата, през която се чете целият режисьорски театър на XX в. В представлението е изведена ясно линията на мъжко-женските привличания и оттласквания... [...]
Театър на котурни
Някъде Юлия Огнянова споменава, че човечеството е измислило думата състрадание, която изразява съпреживяване на чуждото страдание, но не е измислило дума за споделена радост. Уви! А тя би била точен и лаконичен израз на човек, докоснал се до Юлия Огнянова – светла личност, повлияла на българския театър с делото си, подкрепено от единомишленици и продължено от ученици. Като учител тя провокира студентите си свободно да изразяват себе си, да откриват своя театър чрез собствения си хумор и виждане на света. Учениците ѝ са различни, често неудобни, като камъчето в обувката. Те рискуват, падат и стават, но винаги са отдадени докрай на сцената и сцената ги обича. Юлия Огнянова е поставяла в почти всички софийски театри, както и в различни градове на България. Важна е географията на нейните спектакли, но още по-важен е театралният ѝ речник. Думи в този речник са: свобода, истина, интуиция, доминанта, трансформация, спонтанност, клоунада, импровизация... Последният ѝ спектакъл, „Тапетите на времето“, е по стихове на Константин Павлов. Той определя посоката на театъра на Юлия след Юлия – да се прекрачва на котурни обикновеното и рутинното в търсене на непознатото. [...]