Майя Праматарова

Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.


Театралният евъргрийн

Кои пиеси не остаряват? Кои спектакли остават любими независимо от времето? Шекспировите!? Събират овации от столетия къде ли не и в какви ли не варианти. Играна е с успех и у нас „съкратената версия“ на творбите му, представяна 3744 пъти на лондонския Уест Енд за десетина години – „Уилям Шекспир – пълни съчинения“ от Джес Борджисън, Адам Лонг и Даниъл Сингър. Добър зрителски прием има и у нас „Нещо се обърка“ – друга пиеса, рекордьор на Уест Енд, съчинена от Хенри Луис, Джонатан Сейър и Хенри Шийлдс. [...]

Режисьорките на Театър 199

Един театър прави изключение в силно доминираната от режисьори театрална среда през втората половина на миналия век. Театър 199 е пространство, в което режисьорките заемат съществено място още от времето на неговото създаване. Със своя усет към нови заглавия, художествени визии и умение да намират най-точните изпълнители те допринасят за развитието на българската сцена. Фокусът на текста е върху важни спектакли на Стефка Прохаскова и Юлия Огнянова – две режисьорки, формирали лицето на Театър 199. [...]

Нови имена

Появата на нови самобитни гласове, на нови имена е условие за развитие на сценичното изкуство, а алтернативните пространства са естественото място за „артисти с друг поглед“. Подобни пространства формират около себе си нови кръгове от хора. През авторитета на тези пространства се налагат тенденции и развиват процеси, но уви, често едва започнали да съществуват, те спират дейността си. Буквално за няколко години тъй наречените независими сцени в София са намалели наполовина и това е отчетливо ясно в края на този сезон. [...]

Вик в бутилка

Хуморът ѝ е злъчен, а самочувствието – на човек, вписал се в „западния канон“, но така и никога неприет в клуба. Изолацията ѝ в Швейцария е проява на мизантропия, но къде другаде да приеме неизбежната смърт, която скоро идва – на 4 февруари 1995 г. На 4 февруари беше и премиерата на спектакъла на Театър 199 по пиесата на Джоана Мъри-Смит със заглавие името на страната, където издъхва Патриша Хайсмит. Станка Калчева се е приближила на опасно разстояние до образа на старата Хайсмит. [...]