Майя Праматарова

Майя Праматарова е драматург, театровед, преводач и режисьор. Работила е като драматург в ТР „Сфумато“ и в Народния театър „Иван Вазов“. През последните 10 години живее в Ню Йорк и Москва. Автор е на пиесите: „Не минавай по моста“, поставена в „Театър на Четвърта улица“ – сцена на авторитетния New York Theatre Workshop, също на „Убийте тази жена!“ и „Револверът“, които са представяни в Белгия, България, Русия, Канада и САЩ. Последният ѝ засега драматургичен текст – „Бяло върху бяло“ – се играе в Ню Йорк, в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, в Москва и София.


В окото на „Бурята“ с Виктор Бодо

Виктор Бодо активно работи в Германия, Унгария, Австрия и приносът му за развитието на съвременния сценичен език е отбелязан с Европейската театрална награда Нови театрални реалности. Започва като актьор в трупата „Кретакор“ на Арпад Шилинг, а с адаптацията на „Процесът“ от Франц Кафка в Театър „Катона Йожеф“ в Будапеща идва и режисьорското признание. Кафка e сред важните автори в творчество на Бодо, както и предвестникът на кафкианската гротескност – Гогол. [...]

Смърт по погрешка?

Спектакълът на Дмитрий Кримов, представен в нюйоркския Театър La MaMa, е решен като трагическа гротеска, в чийто център е чувствителната и красива Елена. Под такова име е Елена Андреевна в режисьорската версия, в която всеки е и актьор, и персонаж. Още с пристигането си в имението тя привлича вниманието на всички. И това е съвсем по Чехов, но прочетен през черен хумор и екзистенциална тъга. Като преосмисля драстично творбата, режисьорът говори за днешния свят на насилие и безнадеждност. [...]

Светица или блудница

Заглавието „Светицата“ предопределя решението на дилемата светица или блудница, но моноспектакълът ще анализира пътя на героинята. Актрисата Егле Яцкайте се появява в началото със странната походка на човек, който има нужда от физическа опора, а и от вино, за да успокои вътрешното си напрежение и тремора на ръцете си. Нищо за момента не подсказва, че тапетът зад нея ще се окаже мултимедиен екран. Лицето на героинята ще се удвои и утрои и ще напусне битовата среда и съвремието, за да потърси корена на проблемите... [...]

Артър Милър. Вечното настояще

Иво ван Хове е познавач на Артър Милър. Постановката му „Поглед от моста“ е събитие на лондонския Уест Енд (2014/2015) и Бродуей (2015). „Салемските вещици“ (2016) са явление на нюйоркската сцена. „Всички мои синове“ е още едно откритие на режисьора, който говори за съвременността с антична внушителност. Действието протича в следвоенно американско градче. Историята се развива в семейство на бизнесмен, като постепенно сюжетните кръгове включват все повече персонажи... [...]