Култура / Брой 3 (3026), Март 2026

Как сблъсъкът между поколенията намира израз в протестните лозунги? Анализ, публикуван в края на 2025 г. в канадското академично издание Socioship

Дълго време останало в сянка, твърдението за поколенческа несправедливост все по-ясно се откроява в социалните искания и мобилизациите на младежите. От улиците на Сантяго до тези на Монреал, от Мадрид до Хонконг се разнася един общ възглас – за отказа на „бъдещите поколения“ да поемат едно твърде тежко за плещите им наследство. Този въпрос непрекъснато изниква и в обществените дебати. За част от младите поколения настоящият социален договор е направо разтрогнат с оглед на все по-несигурното бъдеще.

Но какво се крие зад понятието „несправедливост между поколенията“? За да дам отговор, ще прибягна до сравнителен подход в описанието на някои движения сред младежта, белязали последното десетилетие: студентски конфликти, протести срещу финансовото „затягане на коланите“, борба за демокрация. Изследвани са над 2000 лозунга и протестни писма, пряко свързани с тези младежки протестни движения.

Така стигаме до четири основни регистъра в усещането за поколенческа несправедливост – заплашено, пожертвано, предадено или осъдено поколение.

Общата нишка: образованието, дълговете и демокрацията

Ако формите на мобилизация се различават, една обща нишка структурира тези движения: въпросите, витаещи около ценността на образованието, критика на непрекъснатото задлъжняване, което тревожи младите, както и желанието им за обновяване на демократичните институции. Това, което поразява при анализа на лозунгите и техните слова, е, че те не са единствено обърнати към отхвърлянето на системата. Напротив, те са активна защита на принципи, които младите хора смятат за застрашени. Образованието често се представя като общо благо, задлъжняването като инструмент на междупоколенческата несправедливост, а демокрацията като идеал, на който трябва да се вдъхне живот. Една от общите точки на тези мобилизации е настояването, че и „бъдещите поколения“ ще имат същия хоризонт на борба.

„Заплашеното поколение“: за икономическата несправедливост между поколенията

Реториката на поколенческия въпрос често опира до икономическата несправедливост между поколенията. Тя изобличава засилващия се финансов натиск върху новите поколения, все по-високата цена на образованието и тежестта на студентския дълг в по-сетнешния път на младите хора. Съществуват огромен брой текстове върху помръкващата стойност на бъдещите дипломи, като това съмнение е най-радикално именно сред европейските младежи. Чувството за заплаха е нещо, което господства в случая: с увеличаването на задлъжнялостта съответните образователни политики стоварват допълнителна тежест върху образованието, дестабилизират неговото значение и бъдещата рентабилност на дипломата. Студентските дългове се превръщат в основен проблем за съвременните общества и се заявяват като набиращ сила поколенчески проблем, който все повече се политизира.

Отвъд техните различия, заявките на различните студентски движения – от Чили до Квебек – се съгласуват в битката им срещу този неспирен финансов натиск.

„Пожертваното“ поколение в южноевропейски контекст

В изследваните от мен южноевропейски движения поколенческата критика е доста по-радикална – както срещу своите мишени, така и в своя интензитет. Тя се изразява на най-различни равнища – социално, политическо и системно – и приема формата на дълбоко заклеймяване на социалната несправедливост, породена от взаимоотношенията между различните поколения. Тази несправедливост кристализира около липсите на перспектива, след като някой млад човек вземе дипломата си – нещо, което се преживява като провал на човешката и социална „ценност“. Тази реторика на „пожертваното поколение“ придобива ясен смисъл в южноевропейски контекст, характеризирайки се с особено отчетливи поколенчески неравенства.

Изследвала съм отблизо две европейски движения – „Възмутените“ в Испания през 2011 г. и „Стоящите нощем“ във Франция през 2016 г. И двете прерастват в едно обвинение: това за „пожертваното“ поколение – заради лошото управление на кризите и тежкото „затягане на коланите“, наложено на най-младите. Тези послания разкриват колективен песимизъм, дълбоко вкоренен сред младите поколения и носител на един твърде отчетлив политически гняв.

„Предаденото“ поколение и политическата несправедливост

Темата за поколенческата несправедливост не се изчерпва със студентските протести или движенията на възмутените: тя включва и протестите за демокрация. Което е третата форма на поколенческа реторика, препращаща към политическата несправедливост. Тези протести очертават несбъдването на „демократичното обещание“ и усещането, че политическото бъдеще на младите е конфискувано от други поколения, в ущърб на онези, които ще носят последствията от всичко това.

Двете вълни на протести в Хонконг през 2014 г. и 2019 г. са израз на усещането за едно „предадено“ поколение чрез политически решения, които дълбоко променят неговото бъдеще, без на младите да е дадено правото да участват в този избор.

Тук изникват споровете за „откраднатите решения“, срещащи се в най-различни контексти – например на пост-Брекзит в Обединеното кралство.

Екзистенциалната кражба

Обвинението е пряко и радикално: „Откраднахте нашето бъдеще“. „Ще умрете от старост, а ние от съсипия.“ Това обвинение е тежко, защото идва да покаже, че новото поколение е осъдено на смърт. Лозунгите, съпровождащи тази проблематика, са изпъстрени с образи на безизходицата и на ускоряването на времето: реактивира се фигурата на Апокалипсиса, персонифициран под формата на смъртта на „майката“ Земя и нейните деца. Тази реторика е израз на един фронтален междупоколенчески конфликт: тя противопоставя по-възрастните поколения, смятани за виновни с убийственото си бездействие, на едно „ние“ – поколенческо и глобално – в което се вписват и всички бъдещи поколения, също възприемани като обречени. Поколенческата несправедливост тук е едновременно природна и екзистенциална: тя кристализира в несправедливото наследство от онова, което е вече непоправимо, и в разрива на договора между поколенията. Лозунгите понякога пресъздават ироничната инверсия на ролята между деца и възрастни; те зоват младите хора по-рано да се осъзнаят, тъй като по-старите поколения вече са неспособни: „Смятах, че възрастните са отговорни“.

Страх и колективно бъдеще: към един конфликт между поколенията?

Изправена пред толкова спешни проблеми, поколенческата мобилизация се вписва в логиката на отсрочката: да се опитаме да спасим, докато има още време, бъдещите поколения. Господстващото чувство тук е страхът, но не в своето парализиращо измерение, а като легитимна емоция, която подготвя възможното преобръщане, извършването на промяната. Спасението може да дойде само ако младите поколения защитят истината и правото си на свобода. При това с реторика, сменяща ролите: „Вие му мислете!“. И ако тези млади поколения са единствената надежда, то е защото са изправени пред нещо, което се представя като пълен провал на системата: политическият свят е обвинен, че привилегирова краткосрочни икономически интереси и пренебрегва реалната заплаха: „Политиците свирят на цигулка, докато корабът потъва“. С изключение на по-редки призиви за „зелен вот“, мнозинството от лозунгите призовават за поколенческа промяна под формата на гражданска революция: мобилизацията се извършва в името на индивидуална и колективна „загриженост“, призовавайки всеки да преосмисли своя начин на живот и да се политизира.

Превод от френски Тони Николов