Формите на времето. Разговор с Павел Койчев

От всички се уча. Всеки ми е интересен. Но тогава имахме страшно ограничена информация за съвременното изкуство. Завърших Академията през 1966 г. Може да не ви се вярва, но в нейната библиотека даваха албумите с репродукции срещу студентска книжка, външен човек не можеше да разгледа импресионистите например. Всичко, което бяхме виждали, беше от илюстрации. Аз не бях виждал оригинал на картина и на работа, докато не отидох през 1977 г. в Будапеща. [...]

Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов

За мен паметта работи чрез топлото чувство, което изпитвам, когато видя нещо – то ме връща към даден човек или обект. Някаква емоция от миналото, която още се усеща, сякаш дори хартията може да я предаде. Дори снимки, които може да са неуспешни от гледна точка на визия или композиция, ме връщат към аромата на въздуха, звуците и момента, който съм преживял. Не толкова към детайлите на разговора или точната случка, а към топлината и емоцията на преживяното. Забелязах също, че паметта се изменя с времето. [...]

Игра на разпознаване

В началото на 2026 г. софийската галерия „Лоранъ“ представи изложбата „Непознати и неразпознати автори“, провокирайки любопитството на публиката с изключително интересни въпроси за колективната атрибуция, за ролята на зрителя, за авторството, експертизата и индивидуалната субективност. Експозицията, която продължава до 14 март, събира 32 картини от няколко колекции, съхранявани през годините, без да са били до момента обект на задълбочено проучване. [...]