Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

„100 години от рождението на Александър Денков“ (1925–1972), Галерия „Академия“, НХА, до 15 март 2026 г.

Името на Александър Денков спада към онези забравени или полузабравени наши художници от близкото минало, които все още очакват бъдещите си изследователи и популяризатори, както и справедливо полагащата им се реактуализация в историята на българското изкуство.

По своите качества и особености творчеството на Денков се разполага в лоното на най-добрите ни художествени традиции, бидейки своеобразна еманация на изключително високото равнище на книжното оформление и на книжната илюстрация у нас от 60– 80-те години на миналото столетие. То е своеобразно продължение и развитие на солидната професионална линия в тази насока, подхваната от Борис Ангелушев, въплътена по-сетне от Александър Поплилов и Иван Кьосев. Характеризира се с много задълбочена и широка обща и специализирана ерудиция, с изискан естетически вкус, с овладяно и култивирано рисунъчно майсторство. Специфичният пластически почерк на автора, чрез фина и проникновена стилизация на формите, чрез балансирана композиция и категорична типологична „чистота“ на графичния знак, изгражда у читателя/зрител синтезирана, автентична представа за епоха, култура, „дух на времето“, предметно-битова среда и т.н.

Добър и подходящ повод за припомняне името на Денков е стогодишнината от неговото рождение. В галерията на Националната художествена академия беше открита изложба, включваща около 40 негови произведения, част от дарението, получено в музея на Академията от Илиана и Адриан Арнаудови. От своя страна то е предадено на семейството от архитект Димитър Новачков, близък приятел на художника. Както узнаваме от текста в залата, това дарение съдържа 436 илюстрации, рисунки, проекти, фотографии, архивни материали и документи.

Денков работи и се изявява във впечатляващо обширна художествена сфера – илюстрации, пощенски марки, сценография, учебници и т.н. Автор е също на огромен брой книжни оформления (по-конкретно на корици), представени с фотодокументация в експозицията. Негов е и първият български анимационен филм „Малкият крадец“ (1945), проекти за който също са включени в обзора.

Сред илюстрациите можем да откроим тези към античните гръцки митове, към „Илиада“ на Омир, към българските народни приказки.

Особен интерес представляват четирите автопортрета (40-те години на ХХ век). Непосредствено или косвено, чрез различни стилистични и пространствено-композиционни решения те разкриват пред публиката личността на художник, едновременно „потопен“ в историята на изкуството, респектиращ класическите традиции, подвластен на самоанализа, донякъде изкушен от себеиронията и заедно с това устремен, завладян от технологичните изследователски и научни достижения и експерименти на бъдещето.