Култура / Брой 4 (3027), Април 2026 / Книги

Разказвач на истории за любов и кръв

20.04
2026

Неочаквана среща с непознат досега у нас текст от автор, който е известен на българската аудитория не като писател, а като художник. Още повече че ретроспективната мащабна изложба „Жорж Папазов – осветителят“ с куратор Мария Василева беше показана преди няколко години в Националната галерия – Двореца. Оказва се, че художникът, „един от най-ярките български модернисти“, е и писател, има публикувани седем книги, шест от които във Франция. „Поп Васил. Българска повест“ е една от тях, написана е на френски език... [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Дринчев блус

20.04
2026

Радвайте се, защото намерих изгубената драхма. Жената имала десет и изгубила една, обърнала цялата къща и щом я намерила, събрала другите жени да празнуват. Поезията на Станимир Дринчев е моята драхма. Единствената книга на Дринчев „Грижа“ излиза през 1981 г. В първата част на книгата му има балкон, прилича на Далчевия, но не е зазидан и не липсва, там е височината на детството. Има мълчание, пълно с говорене, поглед от втора степен за живелия на брега, който отдавна не е виждал морето. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Раните на празнотите

20.04
2026

„Нашата поезия не се е докосвала до футуризма, поетизма, индивидуализма, сюрреализма. На мястото на тези течения зеят пред нас раните на празнотите, на белите полета, отсъствието“ – това споделя Вътьо Раковски през 1980 г. в интервю за в. „Антени“. В думите му има огорчение, безсилие и като че ли упрек към всички, които поддържат стабилна и непропусклива политическата граница на Желязната завеса (и) в литературата. Двайсет години преди това интервю поетът е заклеймен от социалистическата критика като „пътник без ясен път“. [...]

От Йорданка Белева 0 коментара Прочети повече...

Пътят на българската сцена през погледа на изследователя

20.04
2026

Книгата „Българският театър 1856–2026“ събира в единен исторически разказ дългогодишни изследвания на Камелия Николова. Той има за цел да обхване максимален брой събития, заглавия и персоналии, като подборът сред морето от факти е направен с оглед на тяхната значимост за развитието на общия театрален процес. Разказът, естествено, се движи хронологически по вертикала на протеклата история от 1856 г. до днес, а в различните времеви периоди виждаме старателното му полагане в контекста на епохата. [...]

От Николай Йорданов 0 коментара Прочети повече...

Това, което не ни убива, ни прави по-странни

19.04
2026

Безспорно има съществени събития, които никога не избледняват, но често помним незначителното, мимолетните срещи по пътя, разминаванията ни с човешкото страдание. Остава смесица от факти и чувства, фабрикации на паметта. Денис Джонсън постига невероятен ефект в повестта си „Сънища с влакове“, като съумява да разбърка гореизброеното, за да ни убеди, че героят му Робърт Грейниър е свидетел на историята, която минава покрай него, досущ като парния локомотив, за който поставя релси. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

Ако искаш раната да зарасне…

19.04
2026

Само седмица преди да бъде съобщена новината, че романът ѝ „Остайница“ влиза в дългия списък на тазгодишните номинации за международната литературна награда Букър, излезе най-новата стихосбирка на Рене Карабаш. „Ако искаш раната ти да зарасне, спри да бъркаш в нея“ е едно от стихотворенията, включени в поетичната книга „Някой ме вика по име“, което ясно ни подсказва колко откровена и директна може да бъде тази поезия. И в тази стихосбирка писането на Рене Карабаш е дръзко и разголващо, каквото го познаваме. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...