Култура / Брой 4 (3027), Април 2026 / Интервю

Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев

С възрастта човек започва да си задава много по-конкретно въпроса: „Това, което правя, къде има повече смисъл?“. Факт е, че във Франция то изглежда, звучи и е престижно, но често ми се струва по-важно да го правя и тук, а не само във Франция. Предизвикателствата ще са много по-големи, но имам усещането, че в глобалната картина на разруха, в която живеем всички, в България е останало някакво малко пространство, в което да се складират мечти за бъдещето, т.е. все още някой вярва, че тук нещо може да се промени. [...]

Чувствителната реалност на анимацията. Разговор с Юго Биенвеню

На мен дъгите са ми много интересни, имало ги е и когато земята се е създавала. Макар и несъзнателно, те ни свързват с миналото ни като хора. Дори и да изглеждат някак естествени като явление, за мен те са мистични преносители на време. Появяват се в моменти, когато вали дъжд и грее слънце, и „живеят“ в това постоянно противоречие. А него ние го търсихме. За нас то символизира едновременно красотата и тъгата на живота. Желанието ми беше зрителите да преминават от една емоция в друга, да плачат, а после да се смеят. [...]

Образите лъжат по-малко. Разговор с унгарския режисьор Дьорд Палфи

Думите са голям проблем, защото, когато казвам нещо, аз си го мисля, но естествено, вие и публиката може да разберете нещо съвсем различно. Думите някак не са достатъчни да кажат всичко, което искаме да изречем. И е много лесно да се лъже с думи. Обикновено образите лъжат по-малко. Без думи човек разбира повече. Понякога е много по-добре да говориш чрез образи. И ако разказваш една киноистория добре, не е нужно да се разбира какво хората казват. Това беше и концепцията на „Кокошка“ – хората да говорят празни приказки. [...]