Повечето хора, като чуят за „медицинско изкуство“, си представят страшни гледки, кръв, бинтове. Като чуят, че темата е някакво заболяване, се чувстват длъжни да засвидетелстват съчувствие и да чукат на дърво да не ги стигне. А моята идея е да обърна представите за болестта и здравето, да ги изчистя от емоциите и затова рационалността на броенето и пресмятането стават фокус на работите ми. За мен беше важно работите да са естетически привлекателни дори защото красивото се свързва някак естествено с рационалното, равновесното… [...]
Изкуството не променя маси от хора, но променя отделния човек. А аз се интересувам от него, моята територия е отделният човек. Моята задача не е задачата на социолога, учения, политика, който може да си позволи да гледа големи човешки маси от птичи поглед. Изкуството дава на личността смисъл, свобода, прояснява всичко. Затова тираните се страхуват от него и се опитват да го контролират. Те не искат отделни хора с лица, а тълпа. Искат те да казват на човека защо и как да живее. А изкуството не позволява това. [...]
Зная със сърцето си какво е чувствал Вазов и то е усет за сакралност, интелектуалната артикулация на който най-добре правят Рудолф Ото, Елиаде и Юнг. Планината, освен че е величествена, е и доста сурова, плашеща, провокира и възторг, и ужас. От творчеството на Вазов блика тази първична и жизнеутвърждаваща стихия. Който е чел произведенията му, няма как да не е усетил природния ритъм и пулсации и следващите ги народни обичаи и празници, отразени понякога абсолютно спонтанно, директно и първично. [...]
Ние сме все още стартъп като сцена, а и поехме големия риск да правим културна инфраструктура в отрасъл, който е крайно нестабилен икономически. Набрахме скорост, но все пак с бюджетен дефицит. До ден днешен не можем да си покрием разходите. Налага ни се да правим компромис с приходите си. Може би сме си създали имунитет като екип и сме успявали в целта си сцената да е стабилна. В такава криза държим под наем частно пространство, след като инвестирахме над 200 000 лв. за създаването на Сцена Дерида. [...]
