Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.
Култура / Павлина Желева
Филми, които свързват светове. Разговор с Жулиет Бинош
За мен оптимизъм означава гласът на артистите да се чува. Индустрията, разбира се, си е индустрия и в дейността ѝ има елемент на бизнес. Но истинското предизвикателство е да съм на страната на артистите. В ЕФА се стараем да подпомагаме авторското кино. Да търсим и постигаме обединение. Академията започна дейността си почти едновременно с падането на Берлинската стена и в това има дълбока символика. За мен е важно, че става дума за култура, и то в една отворена Европа, в която имат място най-различни държави. [...]
Американското кино се завърна в Кан
Американецът Франсис Форд Копола връчва почетна Златна палма на американеца Джордж Лукас, който пък, едва получил своята, връчва друга, съвсем свежа на американеца Шон Бейкър за филма му „Анора“. Американката Грета Гъруиг, председател на международното жури на 77-ото издание на фестивала в Кан (14–25 май), дискретно наблюдава случващото се на сцената в луксозната зала „Люмиер“, а недалеч от нея стои американката Лили Гладстоун, също член на международното жури... [...]
Киното на Каурисмаки обединява хората. Разговор с Алма Пьойсти
Един ден ми се обадиха по телефона и ми казаха, че Аки Каурисмаки би искал да се срещнем, да обядваме заедно. Това беше толкова неочаквано за мен, че почти паднах от стола. След това се срещахме от време на време, следях неговата работа. На самия обяд говорихме за гори, за кучета, за политика, за устройството на света. Сподели идеята си за филма „Паднали листа“ и ме попита дали не искам да се присъединя към него. Тогава за втори път паднах от стола. След около година вече имаше сценарий и не след дълго започнаха снимките. [...]
Животът не е нещо бързо. Разговор с Бела Тар
Първите 40 години от живота ми минаха по времето на този фалшив комунизъм или социализъм, при който системата беше дълбоко феодална. Т.нар. лидери на тези страни никога не бяха чели Маркс, в най-добрия случай бяха стигали до Ленин. Но днес, ако излезете на улицата и се загледате в хората, за да видите как се справят с живота си, установявате, че нищо, ама нищо не се е променило. Никой не уважава човека, никой не цени неговото достойнство. Живеем в нещо като капитализъм, но нещата отново са добре само за ограничен кръг хора. [...]