Павлина Желева

Павлина Желева е български кинокритик и продуцент. Завършва кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1978 г. Работи като редактор в списание „Български филми“ и в месечното издание „Киноизкуство” на СБФД. През 1993–1994 г. е национален представител във фонд „Евроимаж“ към Съвета на Европа. Отговаря за гилдия „Критика“ във FIPRESCI. През 1995 г. става съосновател (заедно с Георги Чолаков) на филмова къща „Геополи“ и участва в продукцията на над 10 пълнометражни филма, близо 50 документални филма и няколко анимации. През 2014 г. основава втора продуцентска компания „Геополи филм“ , с която продължава да продуцира документални, анимационни филми и европейски копродукции. Член на Съюза на българските журналисти, СБФД и Асоциацията на българските продуценти.


Тялото говори вместо теб. Разговор със Сержи Лопес

Когато играя, за мен най-важното е да следвам интуицията си, да се опитвам да не мисля. Но и това е един вид парадокс, защото, съзнателно или не, ти мислиш непрекъснато – за камерата, за текста. Но осъзнах, че тук трябва да изляза от главата си. Да се откажа от съзнателния контрол и да предложа тялото ми да говори вместо мен. Не главата, тялото. Да танцувам, вместо да слушам. Веднъж проникнал в тялото ти, рейвът те изстрелва в друго духовно измерение. Затова „Сират“ не може просто да се гледа, той трябва да се усеща. [...]

Същата онази Система. Разговор със Сергей Лозница

Най-голямата илюзия е, че на върха на пирамидата стои някой, призван да раздава справедливост. Вижте какво става с Доналд Тръмп и начина, по който хората очакваха, че като дойде, ще реши всички проблеми. А той само обещава: „Супер съм, страхотен съм, ще спра войната в Украйна за 24 часа, ще направя това, ще направя онова“. Не, няма как да стане. Защото това е същата система, същата илюзия, в която живее и затворникът в килията. Сляпо вярва, че Сталин, Вишински и не знам си кой още ще променят нещата. [...]

Кан 2025

В различните си езикови версии заглавието на филма на Джафар Панахи „Un simple accident“ / „It Was Just an Accident“, избран за носител на Златната палма тази година, играейки си със смисъла на думите, в който (уж) случилото се не е нищо особено, се оказа в интересен „тематичен“ диалог с действителността. Във фикцията му нещо, на пръв поглед незначително, като случайният удар на куче в кола, предизвиква реакции и събития, водещи към екзистенциални въпроси за вината и отмъщението. [...]

Филми, които свързват светове. Разговор с Жулиет Бинош

За мен оптимизъм означава гласът на артистите да се чува. Индустрията, разбира се, си е индустрия и в дейността ѝ има елемент на бизнес. Но истинското предизвикателство е да съм на страната на артистите. В ЕФА се стараем да подпомагаме авторското кино. Да търсим и постигаме обединение. Академията започна дейността си почти едновременно с падането на Берлинската стена и в това има дълбока символика. За мен е важно, че става дума за култура, и то в една отворена Европа, в която имат място най-различни държави. [...]