Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019

Връзката между Испания и България отпреди век, показана чрез близо сто творби на петима художници от фамилията Санча – изложбата „От Малага до Виена, минавайки през София“, бе подредена в Националната галерия „Двореца“ от 5 юни до 7 юли. От двайсет художници в рода четирима имат отношение или пряко свързват житейската си съдба и своето изкуство с България: Франсиско Санча и неговият брат Томас, Хосе Мария де Санча, дъщеря му Алисия Санча-Нахтигал и нейният син – Бенямин Нахтигал (последните двама присъстваха на откриването през юни).

Експозицията се осъществи със съдействието на Испанския институт „Сервантес“ в София и на Австрийското посолство, в нея бяха включени творби от фондовете на Националната галерия и Софийската градска художествена галерия, както и от колекции на приятели и близки. Куратор бе проф. Аксиния Джурова.

Даваме си сметка колко е трудно да се съберат на едно място творби на автори, които повече от век се скитат по света, оставяйки забележителни следи. Бурният ХIХ и още по-бурният ХХ в. ги запраща като корабокрушенци от Малага в Лондон, от Париж в Москва, от Мексико в София, Берлин и обратно в Испания, за да се съберат техните творби за пръв път в София. Експозицията в Националната галерия ни даде шанс да ги преоткрием.

Чрез показаните картини може да се проследи как се е развивало изкуството от началото на ХХ в. до наши дни. Изложбата не отговоря на предварителните очаквания на мнозина, по-точно на наложената щампа за Испания – екзотични боеве с бикове и тореадори, пищна природа и танцьорки на фламенко. Това почти отсъства, но ги има почти побелелите от слънцето простори на Испания – с малките къщи и пустинята, със светлите земни багри, които сме запомнили от филма на Въло Радев „Осъдени души“. За пустинните пейзажи на Кастилия, които го вдъхновяват да рисува, където и да се намира по света, и които жадува да зърне, говори и самият Хосе Санча в документалния филм на БНТ от 1979 г., дело на Оскар Кристанов и Павел Васев.

Изложбата започва с леките, профирни пейзажи „Река Темза“, „Хайд Парк“ и „Дървета в парка“, рисувани през 20-те години на ХХ в. от Франсиско (Пако) Санча Ленго (1874–1936), доайен на рода. Негови творби са притежание на Музея АВС в Мадрид, музеите Прадо и „Кралица София“. Когато гледаш тези въздушни акварели, се питаш какво свързва автора им с Пикасо, негов близък приятел. Докато не стигнеш до автопортрета му – изсеченото като с длето лице е нарисувано с точен и лаконичен рисунък, същата сила и увереност откриваме и у ранния Пикасо. В изложбата са представени карикатури на Франсиско Санча, с които той се прочува, включително и една, посветена на страната ни – „Победите на България“ от 1908 г. Илюстрациите на басните на Езоп от началото на ХХ в. доказват неговата виртуозност и безгранично въображение, заради които Пикасо в края на живота си в отговор на журналистически въпрос кои са любимите му художници, отговаря: „Микеланджело (Мигел Анхел) и Пако Санча“. В показаните работи можем да проследим еволюцията на Франсиско Санча – от реализма до експресионизма. Той често рисува в тандем с брат си Томас Ленго, двамата издават сатирични списания със свои карикатури. В изложбата в София бяха включени и няколко произведения от Томас. Както и рисунка на Пако, изобразяваща ги двамата из улиците на Париж.

Безспорно най-голям интерес в изложбата предизвикаха работите на сина на Франсиско – Хосе Мария де Санча и Падрос (1908–1994), живял десет години в България. Роден е в Сан Лоренсо де Ескориал, майка му – Матилдe Падрос, е първата жена в Испания доктор по философия и литература. Когато Хосе е четиригодишен, семейството се премества в Лондон, където той расте сред известни творци и интелектуалци. Връща се в Испания през 1936 г. и се включва във въоръжените сили на Републиката по време на Гражданската война. След 1939 г., когато на власт идва Франко, заминава за Москва. Там през 1940 г. сключва брак с Анелия, дъщерята на писателя Людмил Стоянов. В Москва се ражда синът им Алан. Като доброволец в Испанския батальон, Хосе участва в отбраната на Ленинград. След края на войната е изпратен в Мексико като „секретен сътрудник“ с кодовото име Рембранд, за да подпомогне борбата на мексиканците при евентуалното избухване на социалистическа революция в страната. По-късно живее със семейството си в Лондон, а след екстрадирането от Англия на участниците в Испанската съпротива през 1947 г. се озовава в България със семейството си. През 1950 г. в София е родена дъщеря му Алисия.

Името на Хосе Санча е записано и в историята на Сатиричния театър като един от неговите основатели. Създава прочутата емблема на театъра – „Кукерчето с камшика“, става сценограф на първия спектакъл на „Сатирата“ – „Баня“ от Маяковски, прави декорите на още много постановки, включително и на Народния театър. Творчеството му в България е разностранно и плодотворно – той е илюстратор на много детски книжки, някои от които можем да видим в изложбата, както и художник на филми. Работи с Боян Дановски, Захари Жандов, Валери Петров и Анжел Вагенщайн. Филмът „Звезди“ (1959) – копродукция на България и ГДР по сценарий на Анжел Вагенщайн с режисьор Конрад Волф и художник Хосе Санча, е отличен на кинофестивала в Кан през 1959 г. През 1947 г. Хосе Санча прави първата си самостоятелна изложба у нас. В нея представя предимно пейзажи от Мексико. Следващите две негови изложби в България са през 1977 и 1987 г. Успява да се завърне в Испания през 1963 г., където живее и работи до кончината си.

В изложбата видяхме и картини на неговата дъщеря Алисия Санча-Нахтигал, която рисува в постимпресионистичен стил и сближава световете на човека и на животните. Родена в София, тя следва сценография и живопис в Берлин при проф. Петер Янсен, а днес живее във Виена. Много интересни са керамичните фигури и инсталациите на нейния син – Бенямин Нахтигал, който представя и сюрреалистични рисунки. С чувство за хумор той пресъздава самотата на съвременния човек. Най-младият представител на фамилията Санча е роден във Виена през 1988 г., завършил е виенския Университет за приложни изкуства, специалност „Графика“. През 2012 г. получава наградата „Артист на годината“ на Австрийското национално радио.

Творчеството на фамилията Санча отдавна е признато по света, докато житейската съдба на членовете ѝ, която е достойна за перото на самия Маркес, все още чака своя романист или сценарист.