Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018

За ХХVІІІ международен балетен конкурс – Варна, 15–30 юли 2018 г.

Един от малкото актуални приноси към световната култура на България е безспорно Международният балетен конкурс във Варна, създаден в далечната 1964 г. от Емил Димитров, по министерската заръка на Иван Башев. По негов образец по-късно са създадени конкурсите в Москва, Санкт Петербург, Джаксън, Ню Йорк, Париж, Хелзинки, Лозана и др. През многолетната му история оттук поемат своя път някои от най-ярките звезди на световния балет като Владимир Василиев, Екатерина Максимова, Наталия Макарова, Лойпа Араухо, Михаил Баришников, Патрик Дюпон, Аньес Льотескю, Йоко Моришита, Максимилиано Гера, Раста Томас, Силви Гилем… а в по-ново време все по-ярките звезди Кимин Ким, Су Бин Ли, Мария Елиза Баранова, Ю Ши, Аветик Карапетян, Джой Анабел Уомак, Юго Маршан и Пол Марк.

Колкото и упорито да повтаряме тази формула, е необходимо да се съредоточим отново върху нейния съвсем пряк смисъл – варненският балетен форум действително притежава „олимпийски“ дух. Защото освещава и чества силата на човешкия дух, жаждата по красота и ни дава основание за надежда и вдъхновение.

Младите Димитър и Соня Димитрови, поели от своя баща отговорността да продължат делото му, през последните четири издания доказват, че въпреки трудностите конкурсът е не само жив, но и необходим на световния и българския балет.

Може би това издание, в което се включиха 149 състезатели от 34 държави от Европа, Азия, Северна и Южна Америка, не е така силно и запомнящо се като някои предишни, но пък е напълно симптоматично за тенденцията в международен план. Все повече се разширява географията на класическия танц, но въпреки наличието на различни школи, строгият консервативизъм е единствената гаранция за успех, както и приближаването до езика и стила на една от двете водещи традиции – руската или френската. Техническата стабилност на азиатските изпълнители се дължи на ортодоксалния „вагановизъм“, превърнат в абсолютен закон, защитен от пословичната им работливост. Въпреки този отчетлив консерватизъм в последните издания на конкурса някои от местата и дори медалите се решават не от класическите вариации, а от интерпретаторската убедителност в съвременните хореографски миниатюри. Също така в последните четири издания истинските изненади идват не от старшата, а от младшата възраст – Мария Елиза Баранова, Финландия (2010), Хъ Таий (Китай, 2012), Су Бин Ли (Корея, 2014) и Ю Ши (Китай, 2016), а тази година от едва петнайсетгодишния португалски балетист Антонио Касалиньо. Глобална е тенденцията на подобряване на техническото равнище на изпълнителите, но концентрираността върху техническата безупречност често лишава от разбирането, че в балета движението е реч, то буквално говори образа, ситуацията, историята и без тази допълнителна означеност се превръща в ограничена гимнастика. Затова и истинските звезди, надарени с интуитивна изразителност, са така рядко явление днес.

През последните три десетилетия се променя и самото разбиране за естеството на класическия танц. Ако по-рано се предпочитаха, особено при жените, по-дребни и въртеливи натури, днес са привилегировани високите, издължени фигури с изящни крайници, пределна гъвкавост, огромен висок батман и импулсивна скокливост. Наистина вече няколко качествени поколения артисти от Азия правят световна кариера. Както това се получи с приемането в трупата на Мариинския театър на блесналия във Варна Кимин Ким (2010, Корея). Все пак основно предизвикателство си остават интерпетаторската изразителност на движението-реч, неговата артистична мотивираност, някак по-присъща на европейските изпълнители.

Тазгодишното издание бе стабилно, но далеч от големите изненади и чистия възторг. Международното жури с председател проф. Владимир Василиев и членове проф. Елдар Алиев (САЩ), Сара-Нора Кръстева (България), Лойпа Араухо (Куба), Ясен Вълчанов (България), Ерик Вю-Ан (Франция), Цю Дзъдзяо (Китай), Хироаки Имамура (Япония), Сън-Хи Джанг (Корея), Раду Поклитару (Украйна) деликатно и балансирано защитаваше реномето на конкурса и не допускаше големи компромиси. Всъщност единственото същинско събитие бе присъствието на обралия няколко награди Антонио Касалиньо. Това 15-годишно момче притежава всичко, за което може да се мечтае – удивителна пропорционалност, спонтанна танцувалност, грация. Въпреки крехката си възраст той е усвоил класическата лексика и борави с нея с удивителна лекота, за него няма тайни в движението – може да постигне всичко, което пожелае. Единствено му предстоят детайлизация, нюансиране и артистично уплътяване. Любопитното е, че е почти еднакво убедителен както в класическия, така и в модерния репертоар и схваща вътрешната разлика между стиловете. Вариациите, с които се представи на третия тур, Актеон от „Есмералда“ на Дриго и Гран Па от „Пахита“ на Минкус, разкриват динамично-артистичния му потенциал, озарен от младежки чар.

Много китайски и корейски изпълнители се явиха от името на други държави и това предизвика известно объркване. По-забележително бе присъствието на Юен Джъ Дзъ Сюен, Канада – напълно заслужена Първа награда, златен медал и диплом. Рафинирана балерина, която в третия тур направи грешката да изтанцува черното адажио от „Лебедово езеро“. Въпреки блестящите си качества не успя да постигне образа, който буквално я отхвърли. За разлика от наистина забележителното си превъплъщение като Жизел, гранд па-дьо-дьо от ІІ действие на балета на Адам, заедно с партньора си Кристиано Принчипато. Тук Юен разкри меланхолна крехкост и пределно изящество, почти прозрачно и меко присъствие. Движенията ѝ в алонже бяха прекрасно удържани, линиите – превъзходни, корпусът – прекрасно изнесен, краката бяха леки и пърхащи, а ръцете източени, бавни и елегични като водни отражения. Най-впечатляващото в Юен е дълбокото отдаване на романтическия стил и спазването на неговите изисквания – от точните ракурси, накланяния, постановка до артистичното внушение на огорчение, преданост, любов и опрощение.

Може би единственото недостатъчно оценено присъствие на конкурса бе на Чун Уинлам, Франция, получил единствено наградата за артистично присъствие. Наистина той избра да рискува в третия тур със стремителните „Етюди“ от Черни, заявка за най-висше майсторство, но не навсякъде добре отработени, особено в преходите между отделните фигури и свързаността на геометричните елементи. Затова пък той се представи много убедително в рядката виртуозна вариация на Джеймс от „Силфида“ в първата версия на балета по музика на Жан Шнайцхофер и с оригиналната хореография на Филип Тальони, един от малкото опазени оригинални номера.

Конкусът винаги е бил гръбнак на българската балетна школа. Този път се представиха трима изпълнители и всички бяха допуснати до третия тур – двойката от Софийската опера София Цуцакова и Джон Абенанти и младият Георги Капитански. Въпреки големите надежди Капитански не беше в блестяща форма. Повечето от подбраните вариации не отговаряха на натюрела му, като тази от „Есмералда“ от Пуни, а в прекрасното попадение със „Сюита в бяло“ от Лало проличаха доста неизработени детайли, твърде тежко плие и недоизградено благородство в линията. Цуцакова и Капитански рискуваха с пределно експозивното па-дьо-дьо от „Пламъците на Париж“ от Асафиев. София от няколко години е балерина в трупата на първия ни театър и дава заявка за солистично присъствие. Тя притежава способността за бързи и виртуозни стъпки, има деликатно присъствие и сценичен хъс, който се усилва в партньорството ѝ с Абенанти. Ако продължи своята упорита работа, може да постигне сериозно развитие поради добрия си скок, психическата стабилност и красивата пируетна техника. Може би е необходимо да се освободи от напрежението чрез повече артистична свобода, да изгражда по-лека дишаща линия в ръководенето на ръцете. А в двете модерни парчета – Traveling Light на Иво Димчев по хореография на Надежда Дичева, отличено за оригиналност, и прекрасната танцова шега-сатира по Филип Глас и хореография на Ангелина Гаврилова My Favorite Toy, двамата изпълнители се показаха в съвсем друга светлина. Струва ми се, именно тази самоуверена и ярка работа в съвременните хореографии извоюва наградите и на двамата, третото място сред жените и бронзовия медал на София.

Супергалаконцертът този път бе и честване на 60-годишната творческа дейност на маестро Владимир Василев, единствения до момента носител на Специалната награда на Варна, революционер на съвременния мъжки танц. Маестро Василев представи едно свое хореографско платно по Рахманинов, „Елегия“, в изящното изпълнение на Инна Билаш и Павел Савин. Проникновено откровение за любовното чувство, което достига до своя максимум не в тържество, а обагрено от скръб. Движенческият текст е изграден в стила на неокласицизма на Якобсон и Григорович, но се отличава с ясната си геометрична линеарност и отчетлива скулптурност между двете тела. Поддръжките се силови и рискови с неочаквани обрати. Очевидно Василиев се вълнува от по-отворените, разгръщащи се в пространството кинетични ракурси и ярките контрасти. Друг член на журито – Раду Поклитару, посвети на маестрото своята работа „Зима, пролет, лято, есен“ по Александър Раскатов, световна премиера. Изпълнена с хумор и дори виц работа, посветена на съперничествата за надмощие в любовта, изпълнена в задъхано темпо от Олеана Салтикова и Артьом Шошин.

Награди на Международния балетен конкурс, Варна 2018

СТАРША ВЪЗРАСТ

Голямата награда на град Варна, златен медал и диплом не се присъждат.

Жени

Първа награда, златен медал и диплом – Юен Джъ Дзъ Сюен, Канада
Втора награда, сребърен медал и диплом – Катерин Баркман, САЩ
Две трети награди, бронзов медал и диплом – Мию Такамори, Унгария, и София Цуцакова, България

Мъже

Първа награда, златен медал и диплом – Сънуо Чанг, Китай
Втора награда, сребърен медал и диплом не се присъждат.
Трета награда, бронзов медал и диплом – Франческо Мура, Франция

МЛАДША ВЪЗРАСТ

Специално отличие „Варна 2018”, диплом и медал – Антонио Касалиньо, Португалия

Девойки

Отличие I степен, диплом и медал – Съй Ли, Kитай
Отличие II степен, диплом и медал – Бианка Скудамор, Франция
Отличие III степен, диплом и медал – Елена Исеки, Германия

Юноши

Отличие I степен, диплом и медал не се присъждат.
Отличие II степен, диплом и медал – Харуто Гото, Германия
Отличие III степен, диплом и медал – Ицуки Омори, Португалия