Култура / Брой 1 (2964), Януари 2020

Международният кинофестивал в Кайро се проведе в столицата на Египет за 41-ви път между 20 и 29 ноември 2019 г.

Той е вторият по възраст кинофорум в арабския свят (тунизийският му събрат в Картаген е с десет години по-стар), но е първият по значимост. Фестивалът отново представи на своята нетърпелива и винаги изпълнена с огромни очаквания публика над 150 игрални и документални филми, разпределени в 11 различни програми. Международният конкурс беше приютил 15 заглавия, а арабският „Хоризонти на арабското кино“ – 12. Премиерите за региона на Близкия изток и Африка бяха 84, а броят на представените страни беше 63. Сред тях бе и България с игралния дебют на Мина Милева и Весела Казакова „Котка в стената“. Филмът бе едно от близо 50-те заглавия в богатата Международна панорама. А късометражният „Дом“ на Димитър Кутманов бе в официалния конкурс „Кино на бъдещето“. За първи път в състава на арабското жури имаше и български участник и това беше директорът на София Филм Фест Стефан Китанов. Председател на същото това жури беше доскорошният култов директор на международния кинофестивал в Торонто и световно признат програматор Пиърс Хандлинг, а останалите членове бяха примамливо колоритни: ливано-египетската актриса Хана Шила, живеещата в Монреал френско-мароканска продуцентка Ламия Шрайби и роденият в Тунис френски композитор Амин Буафа.

Страната „на фокус“ беше Мексико, благодарение на което в Кайро се завъртяха филми на класици на мексиканското кино като Сервандо Гонсалес, Артуро Рипстейн, Карлос Рейгадас, Микел Франко и др. Беше включен дори филмът „Той“ на легендарния Луис Бунюел, заснет от него през далечната 1953 г.

Още два култови филма бяха представени на фестивала: „Бразилия“ (1985) и „Човекът, който уби Дон Кихот“ (2018), този път заради гениалния си създател Тери Гилиъм, който пък получи почетната награда за цялостно творчество на името на легендарната египетска актриса Фатен Хамама (1931–2015). Публичната изява на 79-годишния британски режисьор се случи на 22 ноември и красиво съвпадна с рождения му ден. Това обстоятелство дълбоко трогна и без това чувствителната египетска публика.

Филмът, който обаче зрителите очакваха да видят с най-голямо нетърпение ексклузивно на голям екран седмица преди глобалното му стрийминг разпространение от „Нетфликс“, бе „Ирландецът“ на Мартин Скорсезе. Показът бе страхотен „тийзър“, тъй като подобно престижно откриване на фестивала не се бе случвало от години. Заедно с това, то имаше и символно значение. Няма как да се забрави, че през 2009 г. фондацията на Скорсезе, грижеща се за дигитализирането на изчезващи шедьоври, реставрира един от безценните образци на египетското кино, черно-белия „Мумията“ на Шади Абдел Салем (1969). Тогава фестивалът реши да отговори подобаващо на благородния жест и впрегна сили и средства, за да покаже филма на специално монтиран екран пред прочутите пирамиди в Гиза. Решението бе наситено с дълбок смисъл, тъй като във филма бедни египетски селяни крадат безценни артефакти от същите тези пирамиди и ги продават на „черно“. Годината е била 1881.

Публична тайна е, че политическата и икономическа нестабилност в страната през последните години и най-вече страхът (основателeн) от терористични действия охладиха традиционния интерес към „дестинацията“ Египет. Днес, когато са налице известни признаци на стабилизиране, фестивалът в Кайро изживява истински ренесанс. От 2018 г. начело на възродения му формат застана Мохамед Хефзи, продуцент на близо 30 филма, снимани в Египет, Англия и САЩ. Голяма част от тях са показвани в Кан, Сънданс, Венеция, Берлин, Торонто. Близо две десетилетия Хефзи помага посредством филмовата си къща „Филм Клиник“ финансово и творчески на авторите от „новата вълна“ на египетското кино и няма конкурент в битката за неговото модернизиране. Поради тази причина през 2016 г. авторитетното списание „Варайъти“ постави Хефзи на първо място в списъка на 10-те най-изявени личности на арабската филмова индустрия.

Смея да твърдя, че на мен като на редовен участник в предишни издания на фестивала в Кайро постигнатото от този човек не ми е непознато. Помня възбудата на публиката след първата прожекция на вече станалия култов „Микрофон“ на Ахмед Абдала (2010) два месеца преди масовите демонстрации на 25 януари 2011 г. Този смел за времето си филм бе дръзнал да покаже истинските лица (и творби!) на група талантливи художници от ъндърграунда на град Александрия. Ала вместо признание – мачкане от цензурата и религиозните слоеве на обществото. По-късно в рамките на френския фестивал на средиземноморско кино „Синемед“ успях да видя и следващия филм на Абдала „Парцали и дрипи“ (2013). Там нещата бяха станали съвсем мрачни: успял да се измъкне от затвора мъж прекосява страната и става свидетел на тоталната ѝ разруха след Арабската пролет. Още по-късно, съзнателно търсех да видя и „Сблъсък“ на Мохамед Диаб (2016), филма, който откри „Особен поглед“ в Кан. Тогава суровостта на фактите около свалянето на президента Мохамед Морси буквално разби сетивата на публиката. Дойде и моментът, когато се срещнах и с прекрасния „Йомедин“ на Абу Бакр Шауки (2018), вече в официалния конкурс на фестивала в Кан. Написах: „Не по-малко ангажиран за съдбата на всяко човешко същество се оказа египетският дебют „Йомедин“ на режисьора Абу Бакр Шауки… В този филм няма нито един професионален актьор. Главната роля се изпълнява от мъж на средна възраст със сериозно деформирано тяло заради прекарана в миналото проказа…“.

Хефзи, който е продуцент на всичките тези заглавия, стана директор на фестивала в Кайро именно заради тях. Само за две години той успя да направи лична революция в обществен интерес: вдигна качеството на селекцията и създаде професионален формат, наречен Industry Days (21–26 ноември 2019). Така той успя да привлече значителен брой европейски и американски експерти с ключова роля в развитието на сценарии, на успешни търговски модели в разпространението и на взаимодействие между филмовата и телевизионната индустрия. Особено значими бяха две професионални инициативи: едната, свързана с привличането на топ писатели, режисьори и продуценти от Холивуд, а другата – с приобщаването на сериозни специалисти от Англия, Германия и Белгия. В рамките на няколко дни младите египетски кинаджии получиха безценна помощ, и то най-вече от пазара Cairo Film Connection, в който участваха 9 игрални и 7 документални проекта.

Хефзи се бе погрижил и за активното медийно отразяване на фестивала: световноизвестното филмово списание Screen International получи задачата да промотира млади арабски актьори, сценаристи и режисьори на световния пазар. В истински медиен хит се превърна съвместната инициатива между European Film Promotion и Arab Cinema Center, благодарение на която 24 европейски заглавия бяха предоставени на 42 филмови критици от 12 арабски страни. Те избраха своя фаворит и така „Господ съществува, името ѝ е Петруния“ на македонката Теона Стругар Митевска стана първият носител на Наградата на арабската филмова критика на европейски филм. По-късно същият филм спечели наградата Lux на Европейския парламент. Ето един очевиден резултат по пътя към жизнено необходимото в Египет осмисляне и приемане на различни културни и социални модели извън собствения.

Фестивалът в Кайро често е бил описван като емоционално разхвърлян и тази оценка е звучала някак пренебрежително. Тази година обаче емоцията си беше съвсем на място – цялото 41-во издание бе посветено на паметта на неотдавна починалия уважаван филмов критик и артистичен директор Юсеф Шериф Ризкалех.

И така, днес във филмово Кайро съществува екип, който работи за постигането на нов професионализъм. Той из основи раздвижи почти единствения културен инструмент, подпомагащ приобщаването на арабската публика (и медии) към най-новите и в голяма степен авангардни за местния вкус тенденции на световното кино. Да му пожелаем успех!