Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018

Изложбата „Александър Добринов. 120 години от рождението му“ се откри в СГХГ на 25 септември и продължава до 28 октомври т.г.

Александър Добринов е известен най-вече като майстор на портретната карикатура. Нещо повече, той е припознаван като най-изтъкнатия български художник в този жанр в периода между двете световни войни, чиито успехи в Чехословакия, Рим и Варшава му донасят слава на творец от европейска величина. Очевидната причина за злощастната му съдба след 9.XI.1944 г. не е неговото творчество като портретист, а политическите му карикатури, за които той е осъден от „народния съд“.

„Първите ми опити бяха в списанието „Българан“, редактирано от Ал. Божинов, и то когато се уволних през 1918 г., след погрома.“ Това са думи на Александър Добринов, казани в интервю за „Обзор“ (1936 г., бр. 56). Още първите му опити издават стремеж към собствен почерк. Съчетание на плавна и начупена нервна линия, деформираща образите, която издава вътрешно напрежение (начинаещият художник, току-що се завърнал от касапницата на войната), но и елегантен, незлоблив хумор, с който сприхавостта е овладяна. Текстовете са беззъби и (вероятно) Божинов ги променя, за да им придаде поне някаква острота. „Де да видим и тая година кой ще ми яде житцето…“ – казва Добриновият Пижо. Карикатурата е публикувана с текста: „Дий, Белчо! За теб ще има най-голямо добавъчно възнаграждение, зер житцето стана 2 лева!“ („Българан“, 1918, бр. 34, с. 6), сиреч не само е ясно кой ще яде житцето, а и кой ще се облажи от спекулативната му цена („Българан“ струва 80 ст.).

Хъсът на гротеската е съчетан с маниерност, която трябва да прикрие слабите познания за човешката анатомия. Не забравяйте, че художникът е двадесетгодишен младеж. Все още не е достигнал пълнолетие по тогавашните стандарти. Божинов го насърчава и през следващата година начинаещият карикатурист дефилира с големи цветни карикатури. Обичайно те са предназначени за гърба на списанието, но има и броеве, изцяло илюстрирани

През октомври 1919 г. Добринов е съблазнен от поканата да нарисува фолиото на първия брой на комунистическото списание „Червен смях“. Вероятно неговият близък приятел Христо Смирненски, който публикува в списанието под псевдонима Ведбал, е причината за участието му. Добринов сътрудничи в първите 9 броя на комунистическото списание. Каква е причината да прекрати участието си, може би никога няма да се разбере. Логичното обяснение е, че червената идеология му е чужда и е факт, че той продължава сътрудничеството си в „Българан“, а насоката на комунистическото списание е предопределена от идеологията на партията – война срещу всички.

1925 г. е съредактор на хумористичното списание „Скорпион“ заедно с Пейчо Господинов, в което се появяват негови неочаквано дръзки политически карикатури. „В царството на сомнамбулите“ сенките на атентаторите описват ситуацията в страната малко преди да бъде застрелян генерал Константин Георгиев, чието убийство е част от пъклен план по време на опелото му да бъде ликвидиран управляващият елит на страната. Дни преди атентата в църквата „Св. Крал“ (сега „Св. Неделя“), в който ще загинат 134 човека, а ранените ще бъдат близо 500, на корицата на списанието се появява радостната Смърт, а в далечината от църковен храм излитат ята птици.

Тази карикатура е причината Добринов да бъде арестуван по подозрение, че е знаел за атентата. Самочувствието на 27-годишния художник е видно от гневния замах, с който се е подписал на мястото за подпис на полицейския чиновник. Неговите възгледи са декларирани под подписа: „Карикатурата е обществен бич. Като карикатурист се проявявам в защита на човека – против крайностите – фашизъм и болшевизъм. Винаги на страната на човещината и на тези, които под знака на конституцията се борят против мракобесието и тези, които градят идеите си с човешки кости“. Горните думи са подкрепени от корицата на предишния брой на „Скорпион“ с рисунката „Фашизъм и болшевизъм“. Две окървавени знамена, които още продължават да се развяват за провокация на целия човешки род…“.

Арестуването на Александър Добринов бележи не само края на хумористичното списание „Скорпион“, но и залеза на неговите усилия да бичува „мракобесието и тези, които градят идеите си с човешки кости“. Вероятно двумесечният престой в затвора е причина за неговото решение да напусне страната. Следващата година той заминава за Прага. В Чехословакия ще прекара шест години, усъвършенствайки своите умения в портретната карикатура. След този период ще прави рядко политически карикатури.

През 1942 г. и 1943 г. Добринов илюстрира книгата на д-р Никола Христов „Богата земя беден народ“ и брошурите „Жестоки признания“, „Под кошмара на един вечен страх“, „Болшевизмът вчера и днес“, Човекът в комунистическия рай“, „Престъпление и наказание… (но не по Достоевски)“. След 1944 г. тези издания са старателно унищожавани и трудно могат да се намерят. Всички са съпроводени с карикатурни илюстрации от Добринов. Качеството им е далеч под нивото на художника, правени са набързо, без признаци на вдъхновение.

След деветосептемврийския преврат Александър Добринов е третият поред арестуван от известните художници (на 18 октомври 1944 г.). Затворническите му рисунки са свидетелства за отказ от виртуозната техника, която в продължение на годините е усъвършенствал. От тях можем да разберем степента на драмата, която всеки от съкилийниците му преживява. Отчаянието на писателя Дамян Калфов е отвъд границата на поносимото, докато неговият учител Божинов очевидно намира сили да се шегува. Парадоксално е, но Добринов именно тук, в затвора, е възвърнал чувството си за хумор, което като че ли му се изплъзва във военните години, и създава наистина смешни рисунки, иронизиращи учителя Божинов, правещ гаргара или воюващ с въшките („Въшкарско настроение“); себе си като опърпан Наполеон по налъми; затворниците, клекнали до сандъчетата с вар в безумните тоалетни клетки (и авторът със смъкнати гащи); писателя Димитър Талев със закърпени чорапи, съсредоточен върху вареното яйце; Калфов с бъдеще на ваксаджия; видението, че ще извика в съдебната зала – „Господа съдии, не се признавам за виновен“.

„Народният съд“ го осъжда на 2 години строг тъмничен затвор. Скоро след освобождаването отново е подгонен от властите, изселен е със семейството си по донос в Луковит. В доноса (буквално) е написано:

АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ ДОБРИНОВ жив. ул. Мизия 11 род. 29.VIII. 898 год. В.Търново, българин, български поданик, изт, прав. женен, притежава л.к.2429/46 г. Съпруга - МИЛКА 45 годишна-домакиня. Син – ЛЮБОЗАР 14 годишен – ученик.

Обекта произхожда от буржоазно семейство. Преди 9.IХ.44 год. бил Цанковист и върл германофил. По професия художник-карикаторист. Като такъв той е бил всецело в услуга на германците, с своите карикатури, които са служели за гадна пропаганда пред българския народ. За тъзи му дейност след 9. IХ. 44 год. той бива съден от народния съд и осъден на строг тъмничен затвор. Преди няколко месеца обекта излиза от затвора, От излизането му от затвора до последния момент той не показа с нищо да се е пеобщил към новата народна власт, а напротив подържа старите си връзки с реакиионни семейства и жадно поглъща чутите зловредни слухове, като същевременно ги и разпространява. Постоянно слуша радио Лондон и Нюйорк, като сее възхищава от „смелоста“ им, да плюят разни нелепости по отношение на народното ни правителство. (…) Мнението на безпартийните, 0.Ф. и партийни организаций в квартала им е, цялото семейство на Добринов да бъде изселено от София за да се изкорени едно реакционно гнездо и да не тровят душите на наивните граждани, с своите нелепости.

До края на дните си, въпреки че в последните отредени му от съдбата четири години негови шаржове милостиво се публикуват (понякога без да се напише кой е авторът), Александър Добринов ще бъде според собственото си определение „изхвърлен на общественото бунище“ като художник, който би имал коментар към случващото се в своята родина и с човечеството.