Култура / Брой 8 (2971), Октомври 2020

Резиденцията на подложения на натиск Александър Лукашенко беше обкръжена от войници, а самият той се появи с автомат. Сигурен ли е той в лоялността на своя насилнически апарат?

Не знам дали той би стрелял срещу невъоръжени, мирно протестиращи хора. Това, което се случи през изминалите дни и седмици, изобщо не беше протест, нямаше нито едно счупено стъкло, никакви изгорени автомобилни гуми, не са хвърляни камъни срещу полицаите. Беше по-скоро демонстрация, че сме мнозинство, че сме били измамени по време на изборите, а измамниците се държат, все едно нас ни няма.

Бруталността на силите на реда шокира много беларуси.

Седмица по-рано и аз не вярвах, че пазителите на реда са способни на това. Ала системата е проникнала в главите на всички бойци. Дори и след фотографиите на хора със следи от насилие, след съобщенията за жертви сред мирните демонстранти имаше само отделни случаи на напуснали служители на реда. Не се случи ефектът на падащата къща от карти.

Служителите на реда са добре осигурени финансово и рано се пенсионират. Не желаят да се лишат от това.

Описал съм го в моя роман „Параноя“, който излезе на немски през 2014 г. Разказвам за една страна, в която всички сфери на живота – от медицината до уличното движение, са под диктата на параноичен страх, на чувството, че постоянно си следен и подслушван и че всеки, ангажирал се политически, се превръща във враг, който трябва да бъде унищожен. Тези страхове не са нови, Лукашенко просто реанимира призраците от 30-те години на миналия век.

Защо това не действа въпреки масовите репресии?

Още през 2010 г. кандидатът за президент беше арестуван направо в болницата, тогава нито един лекар не протестира. Днес арестуваните отиват от затворите в клиниките, а за тях съобщават първо лекарите, те постъпват честно като хора, които вече не изпитват страх.

Как службите следят мирните демонстранти?

Системата е шизофренна. Преди три месеца се твърдеше, че Русия е заплаха за Беларус и подклажда революция. Беше претърсен офисът на руския доставчик на интернет Яндекс. Виктор Бабарико, легендарният директор на Белгазпромбанк, дъщерна на „Газпром“, бе обявен за враг, държавата пое Белгазпромбанк. Сега Европейският съюз беше обявен за враг, Лукашенко прехвърли военни части от източната на западната граница. Средностатистическият гражданин чува, че след Москва вече ни заплашва и Полша, същевременно вижда мирни хора, които на митингите си събуват обувките, преди да се качат на пейка в парка.

Отличителен белег на протестите е големият брой жени, които след първите нападения над демонстранти прегръщаха полицаите, защитавайки по този начин и мъжете си. В историята на Беларус жените често са поемали ролята на арестуваните или убити мъже.

Първата и Втората световна война се водят в голяма част на беларуска земя. Моят прадядо е бил селянин, убит е от германски нацисти. Така прабаба ми е станала главата на семейството. „Трите сестри“ в беларуската предизборна кампания за президент съответстват на стар културен код. Светлана Тихановска се кандидатира вместо своя арестуван съпруг, Мария Колесникова представляваше арестувания Бабарико, Вероника Цепкало – своя избягал от страната съпруг, докато сама не беше принудена да избяга. Тези митинги ме възхищават и със силата на красотата пред лицето на една брутална власт. На жестоката власт можеш да противопоставиш само любов и слабост. След първите протести стана ясно, че всеки мъж, който излезе на улицата, може да попадне в затвора и да бъде измъчван ужасно. Ала срещу жените, които подаряват цветя, срещу тяхната състрадателност властимащите са безсилни. Жените бяха по-силни от физическата сила. В своето отчаяние те измислиха нова технология на протест и внезапно се оказаха непобедими.

Светлана Алексиевич е на мнение, че сред полицаите садисти трябва да е имало и руски сили, беларусите не биха се нахвърлили по този начин върху сънародниците си.

Светлана Алексиевич е много добър човек, чист хуманист, тя не може да си представи колко дълбоко е проникнало злото в душите на хората. Аз съм напълно убеден, че не е имало руска подкрепа. Руско-беларуските отношения преживяват най-дълбоката криза в историята си. Вземете за пример историята с Белгазпромбанк. Беларус получава евтин газ и петрол, но изведнъж купува американски петрол и отхвърля интеграцията с Русия, от която би имал нужда Путин, за да не променя конституцията. Двете страни изпитват дълбоко взаимно недоверие.

Светлана Алексиевич играе несравнима роля като интелектуалка. Преди всичко там, където днешните учители и дори професорите в университетите мълчат – вместо да обяснят на младежта разликата между добро и зло. Още по-значим става гласът на интелектуалеца, който осъжда насилието. Алексиевич е сред онези, които запазиха финансова независимост и могат да си позволят лукса да нарекат черното черно. Същевременно всички нас ни следят. Заради това интервю и на мен могат да ми се случат най-лоши неща.

Стачкуващи беларуски журналисти биват подменяни с руски колеги.

Те оказват много съмнителна помощ на режима. По държавното радио преди два дни звуча нонстоп, в продължение на цял час песента за Лукашенко „Саня, остани с нас“. Това предизвиква само гняв, дори и сред привържениците на Лукашенко. Тази „помощ“ напомня по-скоро на саботаж.

Вие живеете в Минск, но преподавате история на изкуството във Вилнюс.

В Минск съм донякъде невидим, има забрана да се появявам по телевизията, пиесите ми не се играят на големите сцени. Този житейски път е много характерен за Беларус. Спомнете си за Франциск Скарина[1], нашия първи преводач на Библията, за Марк Шагал, Светлана Алексиевич или рок певеца Сергей Михалок – всички те е трябвало да станат известни извън своята страна, преди да бъдат приети в родината.

Новият ви роман „Революция“, който ще излезе през есента на руски, разглежда етичния въпрос за подчинението на властовите структури.

В него става дума за власт, но всъщност не за политика, а за властови отношения в най-общ смисъл, към съпругата, шефа, полицаите. Става дума за корупция и за това, че хората разпознават някои заповеди като престъпни, но въпреки това ги изпълняват – както днес в Беларус. Интересува ме готовността да преотстъпиш своята свободна воля на друг. Християнството подчертава, че без свободна воля не можеш да говориш за добро и зло. Романът се появи през последните 12 години, той няма нищо общо с днешните протести, при все че ги обяснява във философски смисъл.

Интервюто е публикувано на 25 август 2020 г.

Превод от немски Людмила Димова