Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

Най-после македонский въпрос излезе наяви и ся показа в печатът. Ний казвами най-после, защото този въпрос не е нова работа. Ний сми го зачували още от преди десетина години от некои из Македония. Изнай-напред зехми думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещи­ната на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мисляхми ний до пре­ди една две години, когато нови разговори с некои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушами таквизи думи, но ний не ся решихми да говорим за тех през печатът, защото ни ся виждаше работата доста деликатна, и особенно за в обстоятелствата които прекарвахми. Днес този въпрос излезе вече на пазар, благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни, и ний сми вече принудени щем не щем да ся обадим.

Ний пак не щехми да говорим никога за този въпрос, ако беше със­тоял само в отделението на учебните книги, защото ние не видим вреда в то­ва, дето некои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не раз­деления в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво и това да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва сво­ето, без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие треба да има своя книжовност и никоя да не достигне онова състояние, кое­то треба да има като книжевност на цел народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи, и даже много по-голема от колкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебний си язик на мно­жество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели са­мо един учебен язик, който е вече най-напреднал в тех. Това требаше да нап­равим и ний. От всичките наречия требаше да изберем едно средне, което да бъде понятно на всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на наший народ.

Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ни повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеннийт още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся виждат да има некои от македонските наши братя и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.

Много пъти сми чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сми чакали некакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето ма­кедонско происхождение. което никак не могат да прокарат до дето треба. Ний сми прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ македонци; но в нея никъде не сми намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са происхождали, а малкото некои македонски думи спа­зени у некои гръцки списатели съвсем отричат таквъзито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римлянете вече ни помян нема от тези македонци. Ний срещами по техните места всякакви други на­роди, само тех, македонците, не виждами. Що са станали и в кой народ са се слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва. Ний можем да предполагами всичко с еднаква вероятност: можем да казвами, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т.е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Техното мнение днес не може да ся опира освен на местото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Те са цели македонци, заключават македонистите и ся успокояват на своето големо от­критие!

Ако беше Македония исключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има некаква вероятност. Но ний зна­ем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбъркания на нейното население с нови преселенци, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на некои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже се­га каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее, и на това не могат да ся опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.

Чували сми и друго основание. Некои македонисти ся делят от бъл­гарите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българете са татаре и незнам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за исто­рическите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българете слели в себе си, или по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров; то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българската от друг. Таквъзи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.

За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско. От които първото било по-близу до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вервами в сериозността на подобни по­сочвания. Каквото не са верва и на читателя, но принудени бехми да повервамп, когато видехми с каква упорност ся защищаваше от македонистите. На­шите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение, тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствоваха на своето.

Въобще мненията на македонистите немат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му са види по-добро. Жела­телно е да ся види техното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочаками това, ний ще си позволим да искажем тука неколко от сетнините, ко­ито ще излезат за наший народ и за македонистите от разделението.

Каквото всичките българе, македонските наши братя са до толкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да по­роди противници. По-големата част от населението всякога ще мисли и треба да мисли не като некои от върлите представители на исказаните мнения за македонците. Следователно ще се появят партии с противоположни инте­реси. Ще излезат раздори и вътрешна слабост, а от тех – натискания отвън и късания. Занети във вътрешни расправии какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притязания на гърци от към юг на север. Тогази? – Тогаз, като не българе, нищо.

Ако има днес българский народ, ако той ся е чул и е спечелил едно место между другите народи в Турско, той го е достигнал само чрез това, де­то ся е съединил в едно и е показал значителност по число, чрез това пак и ще се закрепи, чрез него и ще улучиш състоянието си, чрез него ще ся запази и от външни посегнувания. Доброто положение днес ся спечелва повече­то със съединение в едно цело, а не с разделение на части слаби и незначи­телни. Когато настанат други времена и настане равноправството на всички народи мали и велики, тогаз делението може да бъде оправдано. Към таквъзи форма на общежитието и на политический живот върви человечеството, но е еще много далеч. Свободата на всякой гражданин, на всяка община и на всяка област, и правото да ся уреждат сами, това е една от главните цели на человеческото напредвание. Към самостоятелност, а не към подчинение отива човечеството; но там е работата, че тая самостоятелност ще ся добие само чрез съединението в едно цело, в едно тело. Днес всичките народи при­познават тази нужда за единство и бързат да ся стегнат; само ний ли ще вър­вим наопаки? Другаде ся съединяват елементи, които са били цели векове разделени, като прусци и баварци; пиемонтези и неаполитанци; а ний исками сега да ся делим, да ся делим ний, които сми от еднороден елемент и сми би­ли до сега съединени. Не е ли разумно и достопохвално?

Ний сми уверени, че желанията на македонистите треба да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски българе по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните българе, като по-многочисленни и по-събудени, и че македонците ще останат на второ место. Това значат думите на македонистите: отървахми ся от гръци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това дето горните българе до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към македонското, то ся зема от македонци като знак за горнина на горните българе и за стрем­ление да заповедват. Но работата е далеч от таквози значение, ний пишем на нашето наречие, защото него знайм, а не от незачитане на македонското. Кога ся усили между нас изучението на язика и са познае нуждата от общ книжовен язик, ний с най-големо благодарение ще пишем на македонско наречие, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемем от него онова, което е необходимо за допълнение.

Колкото до страхуванието от числото на горните българе и от техното по-ранно пробуждание, за това не е прилично и да ся помянува, какво­то не треба да ся гледа това и между децата на един баща. Че некои братия са свестили час напред, от това не следва, че те треба да бъдат по-горни.

Нашето заключение е, че нема причини да ся делим и не треба да ся делим, ако обичами народа си и неговото добро.

В. „Македония“, г. V, бр. 3, Цариград, 18 януари 1871 г.