Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

Връщайки се към Меморандума на българското правителство, веднага се сещам за „откритието“, което ни съобщи българският евродепутат Андрей Ковачев. Той каза, че е открил документ, с който се доказват българските корени на нашата сегашна министърка на отбраната Радмила Шекеринска. Съобщи, че в архивите е намерил документ за бабата на Шекеринска, с който се доказват „българските корени на това семейство“.

Бабата на Шекеринска през 1943 г. е поискала в Щип пенсия заради дългогодишната учителска дейност на нейния съпруг. В молбата се казвало, че Шекерински били българи. Българската власт намира и свидетели за това, че те се „проявяват“ като „добри българи“. Ковачев взима този факт като основа за своя триумф. Но Ковачев би трябвало да се замисли – фамилията Шекеринска не е българска. Българите не казват шекер, а захар.

Ако Шекеринска беше с български корени, би трябвало да е Захариева

Щом този факт не е достатъчен на Ковачев, тогава той би трябвало да се запита на какво основание тази жена е поискала пенсия. Ако беше постъпил така, щеше да разбере, че нейният съпруг е бил дълги години учител и вероятно би се досетил и чий учител е бил. Ако се върнем 20–30 години назад, ще видим, че през цялото време господин Шекерински преподава на сръбски, и то в сръбски училища в Щип и Щипско, бил е и записан като сърбин. По време на работата си и през цялото време Шекерински е бил сръбски учител.

Оттук според откритието на Ковачев излиза, че нашата министърка би трябвало да има сръбски, а не български корени, но пък ако има сръбски корени, тогава би трябвало да е Шекеринович, а не Шекеринска. Дори за момент да приемем, че е точен фактът за „българското потекло“, тогава неговото твърдение пада. Най-малко 90 на сто от пенсионния стаж на учителя Шекерински е преминал в кралството на Караджорджевичите.

Ето такива са „българските корени“ на нашата култура, писменост и т.н., които се търсят и намират от Ковачев и неговите съмишленици като „неоспорими факти“.

Що се отнася до Меморандума на българското правителство, интересно е, че той не се спира на случилото се между 1941 и 1943 г. Важно е, че Меморандумът пропуска 1943 г. и преминава направо към 1944 г. и дори към 1946 г. Целта на авторите на Меморандума е да оспорят АСНОМ като автентична проява на създаването на македонската държава. И тъй като Меморандумът е ограничен във времето, тогава за всички „престъпления“, споменати в него, е била отговорна македонската Асномска власт, или те са се случвали под нейно ръководство.

Случаят с Методи Шаторов-Шарло

За да се потвърди необходимостта от включването на 1944 г. в обвинителния акт, авторите използват смъртта на Методи Шаторов-Шарло в качеството на доказателство. Това събитие се споменава в Меморандума с подозрението, че македонската партизанска власт, вероятно по нареждане на Тито, е отговорна за убийството на Шарло.

Шарло е роден в Прилеп през 1897 г. Заминава за България по време на Първата световна война, когато е на 18 години. Учи и работи в различни български общини. През 1920 г. постъпва в Българската комунистическа партия, а по-късно участва в Учредителното събрание на ВМРО (обединена) във Виена и е високопоставен функционер на Коминтерна.

Във всички документи, носещи неговия подпис, пише, че той е македонец и че майчиният му език е македонски. Заявява, че говори чужди езици – руски, немски, френски, сръбски, испански, китайски, но и български. Тук не му е мястото да разглеждаме сблъсъка на Шарло с Тито и отказа на македонските партизани да го приемат в своите редици, нито защо е бил отстранен от ръководната си партийна позиция в Македония.

Ако Шарло беше останал в Македония, може да се предположи, че вероятно щеше да загине много по-рано, тъй като партизаните понасят много загуби, включително и сред ръководните дейци. Всички те са избити от българските фашистки окупационни полицейски и военни сили. Нека отбележим, че днешната българска политика стоварва вината за всички престъпления в Македония, включително и за депортирането на евреите, върху германците, въпреки че отговорни за това са българските окупационни власти.

Споменаването на случая с Шарло в Меморандума изисква да се уточни кога и защо той е бил убит. Шарло става виден партиен ръководител и партизански командир в България. Битката при Милеви скали, в околностите на Пазарджик, се води между 220 български партизани под командването на Шарло, а от другата страна са командири и войници от фашистката българска армия – 3000 души на брой. В тази неравна борба Шарло като командир и смел човек не щади живота си и е убит. Битката се води след изтеглянето на германските войски от България, а няколко дни по-късно силите на Червената армия дебаркират на българския черноморски бряг.

Меморандум, който иска да накара разумните хора да замълчат

Безспорните детайли, на които се позовавам, показват колко фалшификации съдържа Меморандумът на българското правителство.

Меморандумът на българската страна не бе представен на смесената комисия от учени, която трябва да разгледа всички важни исторически въпроси. Македонската страна нямаше възможност да се изкаже по въпроса и той беше публикуван в медиите в България с една ясна цел – да се убедят българските граждани с каква „опасна, злосторна държава“ граничат на югозапад. Авторите на Меморандума се нуждаеха от това, за да предотвратят всяка рационална и обективна реакция на българската общественост срещу този текст.

Хайде, моля ви, ако правителството каже на българския народ, че „100 000 българи са били малтретирани и 20 000 ликвидирани“, кой ще прояви разбиране към необходимостта тази държава да бъде третирана като добросъседска спрямо България? Значи целта на Меморандума е да накара разумните хора в България да замълчат. Авторите на Меморандума знаеха, че македонската страна няма възможност да отговори на този документ и да го разпрати към същите адресати, тъй като Македония не е член на Европейския съюз. След като убеди своите граждани, а може би и страните, членки на ЕС, тогава става съвсем ясно защо България провежда такава политика спрямо Република Северна Македония и защо настоява Македония да бъде наказана – да не ѝ бъде позволено да има европейско бъдеще.

В Меморандума няма нито ред за черните страници в българската история. Не се споменава, че царете Фердинанд и Борис III от династията Кобург Гота, в чиито вени няма нито капка българска кръв, са изпратили на смърт почти половин милион млади българи, за да се пролеят потоци от българска кръв по бойните полета на Втората балканска и Първата световна война, а дори и през Втората световна война. В тези събития цветът на българската младеж беше осакатен. Македонците и Република Северна Македония сега обаче са обвинявани от България за всичко, което им се е случило по времето на Царска България.

Народите на Европа са свързани с Европа

Ако се върнем към реалността, налага се убеждението, че се нанасят огромни щети чрез документи и нагласи, доминирани от зловещи, измислени събития и ситуации, които подклаждат омраза между нациите. Народите в Европа гледат към бъдещето, а не към лъжи, клевети и ширеща се омраза. Европейската идея налага отговорност на всеки – да цени истинските ценности на всекиго и да уважава както хората, така и нациите.

Често гледам предавания по сараевската телевизия „Ал Джазира“. Там се показват съдбите на хора, семейства, селища... Виждаме съдбите им някога и сега. Омразата доведе до големи кръвопролития, убийства на хора и семейства, унищожаването на селища, имущества, а сега се насърчават европейските ценности, търсят се европейски стандарти.

Гледах филм за съдбата на един сърбин в гражданската война в Босна и Херцеговина, рожба на дивата националистическа страст. Бащата беше в армията на Република Сръбска на Ратко Младич, единият син се сражаваше в хърватските части в Босна и Херцеговина, а другият син – в доминирани от мюсюлманите военни части. Само един от синовете оцелява. И той вероятно е стрелял по брат си и по баща си, а и те са стреляли по него. Омразата води до това.

Гледах и друго предаване, наречено „Върховете на Балканите“, което разкрива красотите на балканските страни, на обичаите, на нашия живот и на всички балкански народи.

„Ал Джазира“ представи и красивата история на Влатко Стефановски, македонски музикант от световен ранг. Той казва: „Няма населено място на Балканите, където да нямам приятел“. Малко преди появата на „короната“ Влатко Стефановски гостува като солист в оркестъра на операта на Монте Карло и в Берлинската опера. Ние си спомняме неговите изпълнения заедно с китариста Мирослав Тадич, сърбин, и кавалджията Теодосий Спасов, българин, с които покори не само Балканите, но и света. Но дали такива културни проекти станаха рядкост? Вече не си спомням откога значима културна фигура от България не е идвала в Македония. Вероятно последният беше поетът Любомир Левчев, лауреат на престижната международна награда „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията през 2010 г.

И накрая, имам едно послание към нашия уважаван министър на външните работи Буяр Османи – не слушайте какво казва Денко Малевски, той не е експерт. Слушайте само членовете на нашата част от смесената комисия, избрани въз основа на Договора с България. Те са експерти, овластени от закона, не трябва да ги омаловажавате.

* * *

Из Меморандума за отношенията между България и Република Северна Македония, 2020 г.:

„Македония е географска и историческа област, която в наши дни се намира в границите на шест държави – България, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Косово и Сърбия. Следователно всички опити за налагане на географския термин Македония като официално име на новосъздадената през 1992 г. държава в продължение на 28 години бяха обременени с политическа чувствителност.

Когато след Първата световна война част от географската област Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото мнозинство от нейното славянско население ясно се самоопределя като българско. Между двете световни войни Белград се опита да изкорени българската идентичност на това население, като му наложи нова – „южносръбска“. Тъй като този опит се оказа неуспешен, след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова идентичност – този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа Република Македония (СРМ). Тито беше улеснен и вдъхновен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1934 г. да създаде нови „македонски“, „тракийски“ и „добруджански“ нации.

Проектът на Тито е реализиран чрез измислянето на нова история, поставила основата на тази нова „македонска“ концепция, целяща да замести традиционната българска идентичност с регионална. За да приложат тази политика, „лингвисти“ от контролираната от комунистите Антифашистка асамблея за национално освобождение на Македония (АСНОМ) обявиха на 2 август 1944 г. съществуването на отделен „македонски“ език.

Първият Исторически институт в СРM е създаден от югославските власти през 1948 г. Той има за задача да изработи необходимите атрибути за новата национална идентичност чрез фалшифициране на документи и изтриване на всички връзки с българските корени, език и произход на това население. Тези практики се запазиха и след разпадането на Югославия и създаването на първата независима Република Македония.

Политиката на Коминтерна също беше възпроизведена закратко от тоталитарния комунистически режим в България под диктата на Сталин. Архивите свидетелстват за екзекуцията на над 20 000 души между 1944 и 1946 г., които са се идентифицирали като българи и са представлявали политическия и интелектуален елит в СРМ. Над 100 000 българи бяха убити, затворени, заточени или изпратени в концлагери.“