Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

Македонецът, клонка от славянското дърво, нямащ време и условия да даде израз по друг начин на своята богата душевна преживелица, намерил е сказанието, приказката, намерил е даже недоизречените думи, маниера, въздишката като израз на себе си, като творчество в своя всекидневен живот. Този маниер, този блясък и напрежение по зеницата на неговото око е музиката на македонската душа, това е плахото местене на ръката му по нейните опънати струни.

***

Природата на македонеца е сложна. Развихрен и страшен в моменти на борба, той е много съсредоточен, наблюдателен и находчив във време на спокойни дни. Като плод на неговата вяра и мистика, като показалец на неугасващия в него пламък са многото манастири, светци и свети места в Македония. Люлка, съкровищница на ред духовни ценности, майка на славянската писменост, тя има и до днешен ден в своите поругани светини следите и духа на дълбоко мистично преживяване. Манастирите в Македония говорят с най-красноречиви думи за произхода, живота и духовната култура на тоя народ, който я е населявал. Тия данни могат да се вземат от направените и записвани проучвания на ред учени – наши и чужди. Манастирите, тези тихи духовни кътчета, които някога са били хранилища и жертвеници, в които е горяло пламъчето на народния дух, са най-добрите свидетели кои са били господарите на Македония и чии светии са направили безсмъртни тия места със своя духовен подвиг.

Макар и да имаме на ръка тия исторически сведения и житията на светиите, сигурен съм, че те са нищо пред действителността, пред образа на тия духовни ратници, родени и закрепнали в недрата на македонската душа. За това може да се съди по факта, че в най-трудните дни за Македония те са пращали своя здрач в мрачината на робството и са били всякога опорната точка, пътеводната звезда на народа. Това не е малък подвиг и не са обикновени люде тия, що могат да го извършат. Не за всички хора, но за сведующите в духовния живот е ясно колко богата трябва да е в своя вътрешен опит оная страна, която ражда светии. Такъв народ не може да се отмине от времето, защото е жив. Отгласът на мълчанието се разтапя в мълчанието на планината, но пламъчето на народния дух тихо и кротко непрестанно блещука в дългия низ на вековете. В този пламък трябва да се дири началото на всяка културна проява, от него припламва и вихреният пожар на бунта.

Трябвало би да се пренапишат някои страници от историята, за да се поясни тази мисъл, но тъй като историята се чете отделно, достатъчно е да споменем името на Атон, да припомним за „Деволския ливан“ – за манастира на св. Наум в Охрид. Тоя духовен източник, построен още в 900 година по времето на Михаил-Бориса, играл важна роля в живота на Македония и ненадминат по красота, още от светията е бил наречен „Деволски ливан“ поради множеството на кедрите, що са расли там.

***

Македонската действителност е разнообразна и интересна. И не специално за земята искам да говоря, а за туй, че характерът на тая земя се отразява в психологията на оня народ, който я населява. Македония е частица от голямата славянска душа. Но македонецът, сравнен със славянина, показва твърде отличителни, рязко открояващи се черти. Приликата е в следното: това, което твори славянинът в полето на човешката култура, то носи всякога елемент от вечността, от безкрая, от неудържимия полет към звездите, от мъката на противоречието между материята и духа. Македонският дух има също тоя полет. Разкаянието, любовта, напластените противоречия, борбите на Македония сигурно един ден ще дадат в полето на литературното творчество един литературен плод, който не ще мяза на тевтонския епос, а ще даде една страхотна, потайна история, написана с вглъбения поглед на един Достоевски, който прави култ от страданието, вярата и противоречието в живота. Но нека направим едно пътешествие, един по-внимателен анализ на македонеца и да изтъкнем някои негови характерни особености, подчертаващи го като много самобитен и оригинален на фона на славянската стихия.

Между всички славяни, смело може да се каже, македонецът е най-индивидуализиран. Имайки много общо със славянската душа, той в някои отношения е пълната ѝ противоположност. Това е само един факт, върху който ще се построят многото, странни на вид прояви на македонеца. За да се изостри до болезненост това лично самочувство у него, допринасят всички условия на съществуването му. Природата с многото планини, потайните дебри, високите върхове, по които се плъзга погледът, за да дири разрешение на най-трудните, на най-тежките задачи.

Животът в робство, липсата на възможност чрез колективно, свободно обмисляне на известни проблеми са научили македонеца самичък да пробива своя път и в най-тежките часове на живота си да се надява на своите собствени сили. Тая самодейност, това непрекъснато упражняване в такт и в умение са дали един особен психологически оттенък на неговия характер, продукт на който е големият индивидуализъм и ревностното пазене на личната свобода. Съдейки обективно, смятам да отбележа, че тоя индивидуализъм, колкото и да е красив в някои отношения, толкова е опасен и фатален за изключителните моменти в епохата на освободителните войни. Македонецът е най-силен в личната акция. Стилизуван индивидуалист, роден в душата си с бунта против всяко ограничение, той дава израз на това свое самочувство и тогава, когато е поставено на карта неговото съществувание.

Македонският народ не е маса. Всичко бих могъл да си представя, но никога не мога да си помисля, че македонското племе, даже да се удвои, даже да се учетвори, би могло да се превърне в маса, в някакво безлично, колективно цяло. За придвижване на масата потребно е да се преодолее една психическа инертност и да ѝ се даде една насока, но за да се придвижи един такъв колективитет, какъвто е македонският, се изисква някакво магическо въздействие върху отделните съставящи го елементи, които, макар и здраво координирани в цялото, все пак имат свой собствен мир и мироглед.

Това е прелестта на македонците, това е и тяхната гибел!

***

Така е индивидуализирана и македонската природа. За Македония ще чуете различни отзиви. Едни казват, че тя е райска страна, а други – една грамада от камъни, една каменна пустиня. Може да се каже, че и двете мнения са верни, защото зависи къде си в Македония. Там има места, редки по своята хубост, ненадминати по своето богатство, а има и места, които са сякаш въплъщение на една страшна действителност – сурова и жестока като гнета на робството.