Култура / Брой 1 (2974), Януари 2021

I. Дълго време са отрицавали македонския въпрос, обаче – той съществува. В странство, пред общественото мнение този въпрос носи човеколюбив характер. За българското обществено мнение обаче той има остър политически характер.

II. Съществува голяма тъмнина в отношенията на България спрямо македонския въпрос; тази тъмнота съдържа опасности за държавата и убива нравствено македонското дело. Трябва ясност.

III. Има две гледища по тия отношения: националистическо и автономическо.

IV. Националистическото (за присъединяване на Македония към България) е опасно за самата България, понеже е противно на международните договори; е ненормално, понеже почива на завладяването на другите народности, населяющи Македония; е неполитично, защото ще създаде непримирими вражди между България и балканските държави. Ако се приеме това гледище, ще се предостави на държавните мъже да ръководят това дело, защото те отговарят за последствията, а българската войска би трябвало да го разреши.

V. Автономическото почива върху идеята, че македонският народ е политическо изражение на масовите стремления в Македония. Всичките народи там страдат от лошия турски режим – за всички трябват преобразувания. Българският елемент води сам борбата, защото има вече съзнание и е най-многочислен, а не защото само той страдае.

Автономическото движение има своята основа в чл. 23 на Берлинския договор. Само апостолите на това движение могат да правят апел към обществената съвест в Европа, защото тяхното знаме е чисто. Автономията може да запази населението от турската власт, да гарантира народното развитие на всички етнически групи в Македония и Одринско.

VI. Свободният режим ще примири враждебните елементи, защото покрай националните борби ще се създадат нови интереси, по-важни от тях.

VII. Автономическото движение ще реализира първата стъпка към Балканската федерация, която днес е идеал, а утре ще стане необходимост.

По своя устав македонската организация е усвоила последното гледище.

VIII. Какво искаме от България?

а) Да ни даде всички законни свободи.

б) Да внесе ясност и морал в своята външна политика и да не търгува с нашето дело за чужди сметки, както бе случаят в 1895 г.

Това желаем ние – македонците, а свободните българи могат да искат от своето правителство, щото в Турция да се въведе законен ред, който да не смущава вътрешния политически живот в България.

в) В една демократична страна държавата не може да отнеме на гражданите едно право под претекст, че те щели да злоупотребят с него.

IX. Ние не желаем, щото комитетът да бъде „Етники Етерия“ и да тероризира населението на България. Не искаме също никакво съприкосновение нито с правителството, нито с княза; то би било гибелно за тях и неприлично за нас. Време е това да се разбере.

X. Поради шовинизма на другите балкански народи на българския народ се пада мисията да ни подкрепи морално и материално. Ние желаем това, защото сме част от него.

Затова, когато ни се отворят един ден границите на една автономна Македония, към която правим важна стъпка, ние не ще кажем на българите „сбогом“, а „до свиждание“.

В. „Вечерна поща“, г. II, 6 март, 1901 г., бр. 4, с. 2.